Децата на възраст между 3 г. и 3 г. и 6 месеца ще бъдат подложени на тест, който трябва да покаже дали могат да учат. Скрининг тестовете са заложени в проект на нова наредба за приобщаващото образование. "Стандарт" потърси за коментар по темата Доц. Мария Трифонова, ръководител на секция "Психология на развитието и здравето" в БАН и един от авторите на проекта за бъдещ скрининг тест.
- Доц.Трифонова, как ще коментирате реакциите за идеята да се въведат скрининг тестове за тригодишните деца?
- Допускам, че в общественото мнение думата "тест" звучи опасно и има притеснения, най-вече за етикетиране на децата. Може би национални неизживени специфики ни карат да бъдем предпазливи, когато се отнася до атестиране и съответно до оценка на някои рискове на забавяне на развитието. Освен това много голяма част от хората не знаят какво означава "скрининг", какво означава "тест", те свързват това с диагностика, което не е точно. Може би за тях най-популярният израз е "скрининг на рак на гърдата", примерно, за който би следвало да предприемат мерки. Но същото е и по отношение на психическото развитие на детето, защото за жалост има аномалии, има известни дефицити, известни забавяния, които могат много добре да се коригират със съответната корекционна работа, когато се открият навреме. Точно затова считам, че прилагането на скрининг тест, дали ще е този, който ние сме създали, дали някой друг, е желателно.
- Може ли да се каже, че прилагането на скрининг тестовете е световна практика?
- Да. В Дания се изследват 63 000 деца годишно. Скрининг-тестът, на който се подлагат там децата, има и езиков компонент. Така че това за тях е една обичайна практика. Същото се случва и в Белгия, и във Франция. У нас имаме адаптивна методика, която е използвана за скрининг изследвания във Франция. В Америка пък се изследват групи деца на още по -ранна възраст, примерно на 12 месеца, когато се допуска, че имат емоционални и поведенчески проблеми. Това се случва при деца, които растат при грижите на майка, която е с по-продължителна постнетална депресия. Това е една много широкоразпространена практика, която тук, в България, за жалост, не е намерила популяризация, но лека-полека си проправя път. Вече имаме четири години опит в това отношение.
- Може ли посочите един-два въпроса, заложени в скрининг-теста?
- Да, от езиковата субскала. Тя специално е разделена на няколко подчасти. Това не е случайно, целта е да се види нивото на рецептивна реч, т.е. обемът от думи, лексиката на деца, които все още нямат продуктивна реч, нямат вербална продукция. И затова тези тестови задачи са много елементарни. Показват се четири картинки на детето и му се задава въпросът: "Моля те, покажи ми Луната на тази картинка!". И то трябва да избере от четирите тъкмо тази картинка, която отговаря на наименованията на обекта. Т.е. тази субскала ни е много информативна, особено за дечица, които все още не говорят, за да видим дали проблемът е в отсъствието на рецептивна реч и съответно обем от пасивния речник от думички, или е някакъв когнитивен проблем, който можем да изследваме с когнитивната субскала в нашия тест. Тя включва установяване, сравнение по двойки на няколко обекта, откриване на сходство: "Покажи ми две неща, които си приличат!". Забележете, че не използваме думите "фигури" или "форми", неразбираеми за децата. По принцип има обективни оценки за качеството на един тест и това са неговите психометрични свойства. Това не са критерии, зададени от нас субективно, а от световната психологическа практика - надеждност, валидност и съгласуваност на частите в теста.
- Смятате ли, че тестът трябва да бъде поднесен на детето под формата на игра от учителя? На три година и половина детето е още малко, а една голяма част от днешните деца проговарят на по-късна възраст...
- Мога да отговоря с обективни данни. Миналата година през април правихме изследване във връзка с апробация на новите държавни образователни изисквания, доколко са съобразени с възрастовите способности на децата. Резултатите са повече от потвърждаващи. 3-годишните деца могат достатъчно много неща, даже много повече от тези образователни изисквания, които са заложени. Мнението, че 3-годишните деца не могат, не знаят нищо, е субективно. Съвременните 3-годишни деца могат да овладяват много активно средата, да я изучават в различни аспекти. Тук не говоря за ограмотяване, а да развиват своя познавателен опит. Мащабното изследване, което направихме, показва известно забавяне в езиковото развитие на децата в сравнение с първото им проговаряне. Това е към 24 месец, така че на 3 г децата могат да говорят.
- Няма ли да се стресира малкото дете при прилагането на такъв тест?
- Тестът не се предлага с химикалка и молив и детето да е стресирано в тази ситуация.
Той се прави под формата на игра. Психолозите, които прилагат теста, имат умението да поддържат контакт с детето, да спрат, където е необходимо и са инструктирани да не продължават в случай , че детето губи концентрация, губи интерес.
- Нима бабите и дядовците вкъщи не вършат същата работа като теста – детето е посочило патето, Кума Лиса на картинката и т.н.?
- Това, че бабите и дядовците прилагат подобни неща, е чудесно. Нека да ги прилагат.
- Да разбирам ли, че идеята е не да се проверяват знанията на децата, а да се ориентират специалистите за проблеми в развитие на детето?
- Точно така. Скрининг тестът няма за цел да установи постиженията на децата, да филтрира или по някакъв начин да отдели много умните от по-малко умните и т.н. Това не е цел, нито е възможно с подобен тест. Този тест е насочен да ни ориентира, особено специалистите, към известни проблеми в развитието на детето. Има деца, които страдат от детска церебрална парализа, което се диагностицира от невролози на много по-ранен етап, някъде между 12 и 18 месец. И за жалост тези деца, тъй като имат забавяне и в езиковото развитие, се приема, че имат проблеми в когнитивната сфера. Този тест показва, че те имат запазени когнитивни функции и трябва да се работи с тях.
- Български ли е тестът и в колко детски градини се прилага вече?
- Още през 2013 г., когато създадохме теста, ние имахме възможността да вземем и адаптиран чуждоезиков тест. Предпочетохме български, който да е специфичен и съобразен с българската езикова и културна среда. Оттогава целта за създаването на скриниг теста беше да се изберат 25 детски градини от цялата страна, в които на базата на него да се установят, примерно, тези деца, които се нуждаят от подкрепа. Тогава огромен екип от логопеди от Държавния логопедичен център разработиха специални програми за психомоторно, познавателно, езиково развитие, за да подпомогнат тези деца. Броят на градините е вече 34 в цялата страна, т.нар. градини-модел, в които се прилага не само скрининг теста, но и езикови тестове на логопедите, прилагат се съответните програми и вече има резултат. Има още тридесет и няколко градини, които работят по проект на УНИЦЕФ "Заедно от детската градина", при които също се прилага скрининг-теста. Но при тях се прилагат и вече по-нататъшните мерки на приобщаващото образование, т.е. деца с увреждания да бъдат включени в групата, а не сегрегирани и отделени от нея в специализирани паралелки. В крайна сметка основното приложение на скрининг -изследването е в контекста да се постигне по-високо качество на среда за деца, които имат нужда от подкрепа в развитието си.
- Не е ли по-добре родителите да присъстват по време на провеждането на тези тестове?
- Може да присъстват, стига да имат желание. Нашите колеги са обучени да прилагат скрининг тестовете в среда, максимално благоприятна за детето. Понякога, ако психологът е непознат за детето, той поне няколко пъти влиза в групата, за да се запознаят децата с него. Може да присъства и възпитателят, който е познат за детето, а може да присъства и родителят. Изрично подчертавам, че скрининг изследването се прави само с информирано съгласие на родителите.
- Възможно ли е при провеждането на тези тестове да се открият и таланти, които по-късно детето да се стимулират?
- Да. Тригодишно детенце от детска градина в Студентски град само ни прочете информираното съгласие, което майката беше дала, но и свободно четеше малък текст на английски език. Моето огромно желание е тъкмо на тези деца да се обърне голямо внимание. Отсъствието на подкрепяща среда, която да стимулира любопитството им, понякога води до това те не само да изпитват апатия, но и да стават по-агресивни, някои ги обявяват за хиперактивни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
