Световната икономика се развива напук на политическите кризи

Световната икономика се развива напук на политическите кризи | StandartNews.com

Растежът на световната икономика остава уязвим пред лицето на финансовите кризи, инфлационните шокове и войните.

В самото начало на 2018 г. в света се наблюдава контраст между най-лошата политическа ситуация и подобряващата се икономика. Може ли това различие да продължи до безкрай? Или в някакъв момент едната страна ще вземе връх над другата? И ако това се случи, дали неумелата политика ще навреди на икономическата ситуация, или силната икономика ще помогне да се справим с политическите проблеми?

Можем да посочим няколко заплахи пред безконфликтния световен политически ред. Избирането на Доналд Тръмп – войнстващ националист, чиято привързаност към нормите на либералната демокрация е доста ограничена – заплашва единството на Запада. На практика навсякъде авторитаризмът набира сила, а вярата в демократическите институции намалява. Междувременно управлението на взаимосвързания свят изисква сътрудничество между силните държави, на първо място между САЩ и Китай. Още по-лошото е, че рисковете от открит конфликт между двете свръхдържави в момента е напълно реален.

Въпреки това световната икономика продължава да се развива, най-малкото според мерките от миналото десетилетие. Ако вярваме на прогнозите, съществува оптимистичен консенсус относно перспективите пред икономиките на САЩ, Япония, Русия и еврозоната през 2018 г. Този консенсус прогнозира растеж на глобалната икономика с 3,2%, което надхвърля значително интензивния икономически растеж през 2017 г.

Икономистът Гейвин Дейвис се придържа към още по-оптимистична гледна точка. Според него този консенсус не отчита изключително високите тримесечни показатели в прогнозите за близкото бъдеще. Той смята, че прогнозите ще бъдат преразгледани в посока повишение. Той даже твърди, че в настоящия момент глобалната активност расте със скорост от 5% на годишна база /става дума за растежа, измерван по паритета на покупателната способност, който с около 0,5% надхвърля растежа, измерван по пазарни цени/.

Това също така надхвърля тенденцията от около 1% растеж. На пръв поглед, такава скорост на растежа е нестабилна. Но оптимистичният отговор може да се заключава в това, че анализаторите са подценили тенденцията. Нещо повече, инвестициите играят важна роля в генериране на по-голямо търсене, особено в еврозоната. На свой ред, по-голямото търсене води до увеличаването на обема на инвестициите. През втората половина на 2017 г., както отбелязва Дейвис, обемът на инвестициите в САЩ, еврозоната и Япония се увеличи с 8-10% на годишна база – това са далеч по-високи показатели, отколкото във всяка друга година от 2010 насам. Здравословният цикъл, в рамките на който бързият растеж подсилва увеличаването на скоростта на потенциалния растеж, е напълно възможен.

Ако такава скорост на растежа се окаже неустойчива, въпросът ще се състои в това, дали той ще спре постепенно или рязко. Рисковете от сътресения са достатъчно големи, отчитайки високите равнища на дългове и високите котировки, особено на американските борси. За щастие, инфлацията остава доста умерена, а реалните и номиналните лихви – ниски. За момента тези условия правят дълговете по-поносими, а високите котировки – по-обосновани. Обаче вероятността от дестабилизация остава достатъчно голяма – тя може да започне заради увеличаването на инфлацията или появата на съмнения в платежоспособността на големите длъжници. Тя също така може да започне в резултат на спада на завишените котировки или вълнения на пренатоварените пазари на дългове. Ако в този случай икономическият растеж започне осезаемо да се забавя, богатите страни ще разполагат с доста по-малко възможности за маневриране в сферата на фискалната и парична политика.

Въпреки това, както писах година по-рано, подобни мащабни икономически спадове са доста рядко явление. Тук е редно да припомним, че световната икономика е растяла от началото на 50-те години на миналия век. Нещо повече от тогава нейният растеж е бил по-нисък от 2% само през 1975, 1981, 1982, 1991 и 2009 г.

Каква е била причината за такива резки и много често неочаквани спадове? Финансови кризи, инфлационни шокове и войни. Войната е най-сериозният политически риск за икономиката. В началото на ХХ век малцина европейци са можели да прогнозират този икономически и социален крах, който ги е заплашвал. А ядрената война може да се окаже още по-разрушителна.

Войните между петролните производители също могат да се окажат много пагубни – достатъчно е да си спомним двата петролни шока през 70-те години на ХХ век. Война между Иран и Саудитска Арабия може да се окаже разрушителна. Политиката също играе важна роля в генерирането на инфлационни процеси. Освен това, именно политиката е в основата на протекционизма и безотговорната финансова либерализация. Като цяло рисковете, свързани с политиката, днес се много по-големи, отколкото през последните десетилетия.

Политиката също така формира дългосрочни стратегии, които определят показателите на развитие на икономиката. Както знаем, много често такива стратегии са далеч от общоприетите идеали, съдействащи за икономическия растеж. Десните са заблуждават, твърдейки, че е необходимо да се намалят данъците и да се смекчи законодателството, а левите грешат, настоявайки, че увеличаването на ролята на държавата в икономиката ще реши всички проблеми.

Днес обаче има доста причини за оптимизъм. Настоящата неблагоприятна политика до голяма степен стана резултат от рязкото отслабване на икономиката в миналото – особено посткризисното болезнено състояние на икономиките на богатите държави и последвалото след тях спадане на цените на суровините в много развиващи се страни. Можем да се надяваме, че постепенно с възстановяването на световната икономика и оптимизма относно бъдещите перспективи негативните политики и процеси в много страни постепенно ще изчезнат. Това също така може да доведе до възстановяването на вярата в политическите икономическите елит. На свой ред това може да направи политиката по-малко войнствена и по-безконфликтна. Това също така може да доведе до спад на популизма.

Следователно за определен период от време икономиката и политиката могат да вървят паралелно. Но в дългосрочна перспектива въпросът ще се състои в това, ще се срине ли икономиката под тежестта си, ще унищожи ли икономиката политиката или – това е най-добрият вариант за развитие на събитията – ще може ли икономиката да излекува политиката. Нека да се надяваме на последното. За него си струва да се борим.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай