07:15 ч.

11.08.17

5 мин.

0

0

0

Свети Йоан и бог Дионис бдят над "Чудесата на България"

от Проф. дин Николай Овчаров |

Свети Йоан и бог Дионис бдят над "Чудесата на България"

Преди 7 години стартира най-голямата кампания в полза на туризма


Както обикновено, през горещото лято на 2010 г. провеждах поредната мащабна археологическа кампания на великия скален град Перперикон. Аз винаги следя и успехите на моите колеги и затова бях развълнуван от новината, която долетя от Созопол. По-точно – от острова Свети Иван, на който през 80-те години на ХХ в. бях провеждал разкопки и знаех какъв прекрасен средновековен манастир е имало там.


И именно в неговата главна църква колегата проф. Казимир Попконстантинов бе попаднал на уникална находка. Под мястото за олтарната маса в апсидата излиза добре запечатано с хоросан каменно сандъче. А ние, професионалните археолози, отлично знаем, че там в храмовете се вграждат светите мощи на загиналите за вярата мъченици и бранителите на християнството.
Изкушените читатели си спомнят какво стана след това. След внимателното отваряне на мощехранителницата се оказа, че вътре действително има човешки кости. Но най-важен е надписът на гръцки език, указващ, че те са на един от най-големите християнски светци – човекът, покръстил самия Иисус във водите на река Йордан, Йоан Предтеча.
Последва истинска еуфория,


към Созопол се устремиха тълпи от хора


пред мощите се поклони дори руският президент Владимир Путин, дошъл на официално посещение у нас. А направените в най-добрите световни университети експертизи показаха, че възможността мощите да са на св. Йоан е наистина голяма.
Находката на Казимир Попконстантинов бе брънка от веригата големи открития, направени от българските археолози през първото десетилетие на новото хилядолетие. Така незабравимият Георги Китов последователно разкри закопаните храмове край Старосел, прекрасната с фреските си Александровска гробница, последните домове на царете от Одриското царство в могилите до Казанлък. Шедьоврите в тях като бронзовата глава на Севт ІІІ и златната маска по-късно щяха да обиколят целия свят. Не по-малко интересни бяха откритите от Даниела Агре прекрасно орнаментирани сребърни ритони и множество златни украшения.
Своя скромен принос даде и авторът на тази статия. През 2010 г. великият скален град Перперикон с прочутото светилище на тракийския бог Дионис-Загрей вече привличаше хиляди туристи. Вероятният храм на легендарния тракийски певец Орфей край с. Татул и пещерното светилище на Великата богиня-майка до с. Ненково предизвикваха възхищението на хора от цял свят.
Вички тези открития бяха редовно отразявани в световните медии. Интересът към страната ни растеше и тя бе на път да заеме подобаващото й се място на трета държава в Европа с най-много археологически паметници. Другите две са Италия и Гърция, а ние добре знаем колко печелят те от културното си наследство.
Но за да се осъществи това


бе необходимо да се промени мисленето и отношението


на българите към археологическите паметници. Правителствата, общините и всички хора трябваше да разберат, че ние седим върху истинско съкровище. И това богатство далеч не е само злато. Това богатство се нарича културно-исторически туризъм.
За да се случи той обаче е необходимо да се извърви дълъг път. Преди всичко тези паметници трябва да бъдат разкрити и проучени от археолозите. После в тях трябва да се инвестират огромни средства за консервация, реставрация и изграждане на туристическата инфраструктура. И най-сетне нещо, което винаги ни е куцало – рекламата и представянето на това богатство по света.
Именно с тази нелека задача се зае вестник „Стандарт", вдъхновен от откритието на Казимир Попконстантинов. Така стартира кампанията „Чудесата на България", създадена за да представи пред обществеността прекрасните културно-исторически дадености на нашите земи.
Започнахме плахо, защото никой в редакцията не очакваше огромния интерес, който предизвика инициативата. Но в електронното гласуване ентусиазирано се включиха десетки хиляди хора. Впрочем аз донякъде не бях изненадан, защото от години виждах огромното желание, с което българите изкачваха скалния град Перперикон, на който тогава още не бе изградена туристическата инфраструктура. И бях сигурен, че родолюбието и гордостта от славното минало далеч не са изчезнали, както се опитват да ни убедят някои медии.


Резултатите от първата кампания не изненадаха


Първите две места се поделиха от Созопол и Перперикон. В челната десетка попаднаха Несебър, Татул, старите български столици. Тържественото награждаване в Националния исторически музей бе извършено лично от премиера Бойко Борисов, което бе сериозен стимул за развитието на културно-историческия туризъм. В края на краищата неговото развитие е невъзможно без подкрепата на държавата, която разбра значението му.
Така се заредиха кампания след кампания. Създавахме нови и нови акценти, чиято цел бе да се покажат различни страни от богатата духовна и материална култура на българските земи. Подобно на мисионери, обикаляхме страната и се срещахме с кметове, бизнесмени, обикновени граждани. На тези срещи задължително идваха различни министри, които изслушваха мненията и желанията на хората.
Един от най-ценните резултати от тази къртовска работа е изграждането на мрежата на маршрутите за културно-исторически туризъм в България. За да се получи тя, предвид са взети експертните становища на учените - археолози и историци, но и на специалистите в туристическия бранш. Разбира се, те са съгласувани с държавните органи и най-пряко заинтересованите от развитието на туризма – общините.


По този начин се появи първо дестинацията „Виа Понтика"


базирана най-вече върху даденостите на Созопол и острова Свети Иван. По-късно тя бе продължена на север, като туристическият маршрут обхвана района от древния Одесос (Варна) до Калиакра и Дуранкулак. По на запад в Североизточна България пък се оформиха дестинациите край старите столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, както и интересните антични и средновековни градове Никополис ад Иструм, Абритус и Мисионис край Търговище.
Разбира се, огромно внимание се обърна на тракийската цивилизация с маршрута край Казанлък, Сливен и Старосел и прочутата „Виа Родопика" с откритията от Хасковско, Източните и Средните Родопи. Не бяха забравени и западните области с уникалните скали на Белоградчик и пещерата Магурата, както и богатата на археологически паметници долина на река Струма.
Днес е трудно да се изброят всички забележителности, добили известност чрез кампанията „Чудесата на България" на вестник „Стандарт". А те се увеличават с всяка изминала година. И няма как да е иначе, след като над нашите усилия бдят всички древни богове на нашата благословена земя – от тракийския Дионис до св. Йоан Предтеча.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент