Лидерът на синдиката на учителите Янка Такева заплаши с 40-дневна стачка, не престане ли практиката родителите да поставят записващи устройства на децата си, за да следят какво се случва в клас. Синдикалният лидер изрази и несъгласието си с въвеждането на видеонаблюдение в детските градини и ясли. Заплахите на Такева коментира пред "Стандарт" Цвета Брестничка, председател на Управителния съвет на Асоциация "Родители".
Подслушвателните устройства, които родителите слагат на децата си, за да записват учителите, са още един симптом на това, че разговорът между родители и учители не се случва. Това показва, че диалогът е нарушен и няма доверие между двете страни. Родителите искат да знаят какво се случва с децата им, докато са на училище, искат да получават навременна и адекватна информация. И когато това не се случва, те прибягват до други средства. Ние, като Асоциация "Родители", не подкрепяме този подход. Това, което искаме от много години, е родителите много по-често и много по-редовно да получават информация за това, което се случва с децата им. Ако има някакъв проблем с адаптацията на детето или някакъв друг казус, да се търси общо решение. А не родителите да бъдат викани само когато нещата ескалират до драстични прояви и тогава вече да се търсят решения. Те трябва да получават информация и когато всичко с детето върви наред. Цялата комуникация между училището и семейството
трябва да се случва по много по-човешки начин
да не бъдат само оценките и забележки, че детето се е държало неподходящо. Има много и различни практики. В някои държави родителят всяка седмица получава писмени сведения как се е развивало детето, какво го е интересувало, какво се е случвало с него, с кого е имало конфликт, с кого е работило добре. Това може да става под много различни форми, така че родителят да е спокоен, че детето се чувства добре. И когато той чувства, че има някакъв проблем с детето, да получава съответната подкрепа. Но да се дебнем едни други е абсолютно неприемливо. Ние сме категорично против да се слагат записващи устройства или пък да има видеонаблюдение в класните стаи в детските градини. Защото това тотално разрушава доверието между родителите и учителите и на практика изкопава една пропаст между тях. Те си казват, че взаимно не си вярват и почват да се дебнат и оттам нататък диалогът между тях не може да се случи. Освен това за самите деца е стресиращо през цялото време да бъдат наблюдавани. Те казват: ние не сме престъпници, не искаме да крадем, защо ни снимат с тези камери.
Това е насилие и спрямо тях, и спрямо учителите. Повтарям, че ние от години апелираме за подобряване на комуникацията между училището и семейството. Начинът, по който сега се провежда комуникацията между тях, е чисто формална. На срещите между учителите и родителите просто се съобщават едни оценки, правят се забележки от общ характер кой не слушал или не е участвал в нещо и дотам се приключва. С родителите се говори само ако има някакъв наистина драстичен проблем с детето. Да, има обявени часове за консултации, които обаче също са много формални. Ако самото училище не отдели ресурс за това да бъде проактивно в информирането на родителите, в търсенето на контакти, както и в изграждането на родителски капацитет, тъй като родителите не се раждат научени как да бъдат майки и бащи, нещата ще си продължат постарому. И тук вината не е само на училището като институция, а на цялата система. Защото това, което ние искахме да се случи и в новия закон, и в системата на финансиране на училищата, е
да се предвиди време за работа с родителите
което да бъде адекватно заплатено на учителите. В момента те работят с майките и бащите между другото и в свободното си време, което не е честно спрямо тях и не е ефективно. Учителите трябва да имат предвидено специално време за подобна работа и да бъдат квалифицирани за нея. Защото работата с родители е различна от тази с децата.
Нарушеният диалог между учители и родители допринася и за насилието в училищата, тъй като децата са поставени между два авторитета, които си противоречат. Това ги вкарва в объркване, което се изразява в агресивни прояви. Разбира се, това не е единствената причина, има и много други – начинът, по който е структуриран денят им, обездвижването, липсата на възможност да изразходват енергията, да бъдат активни, да бъдат изслушвани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
