Първолаци и осмокласници най-трудно се адаптират

Първолаци и осмокласници най-трудно се адаптират | StandartNews.com

Стресът от промяната увеличава риска от агресия и тормоз в клас, казва психологът
Младен Владимиров

- Започна новата учебна година, кое е най-трудното при адаптацията на децата след ваканцията ?
- Много важно е да се обърне особено внимание на първолаците и осмокласниците, защото това са децата, на които им предстои преход. Едните след детската градина за първи път ще влязат в системата на училищното образование, а другите пък отиват в гимназия или сменят училището.
Колкото по-добра е адаптацията на новото място, толкова по-успешно ще се случи цялата последваща работа, свързана с определена дисциплина, с превенция на агресията и училищния тормоз, с високата успеваемост, лично присъствие в час, създаване на екипен дух и сплотеност в класа.
Промяна предстои и за децата, които досега са били при един учител от първи до четвърти клас и сега ще отидат при така наречените предметници, в пети клас.
Всъщност водещото тук е стресът. Ако успеем в самото начало да успокоим детето, да обърнем внимание на родителите, преходът ще крие по-малко рискове. Под "ние" имам предвид цялата училищна система - педагогически и непедагогически персонал. А от там нататък ще се създаде едно пълноценно партньорство, което ще работи както за детето, така и за семейството и за цялата образователна система. Адаптацията при другите деца всъщност не е нещо толкова страшна. Повечето посвещават първите учебни дни за социални контакти, за разказване на впечатления и спомени от лятото. Децата искат да покажат къде са били, но понеже
и през ваканцията са общували в социалните мрежи, в този смисъл не са прекъсвали връзката си.
- Това е много различно спрямо нещото, което беше преди няколко години.
- Така е. Независимо дали си бил в чужбина, при баба и дядо на село, ако, разбира се, все още има баби и дядовци на село, или си бил някъде да работиш през лятото, ти си държал контакт с връстниците си. Ако си бил на някакъв летен езиков лагер, вече си споделил всичко интересно, дори си събрал братната връзка под формата на лайкове. Това е новото при този тип поколение днес, при децата, които израснаха и живеят в дигиталните технологии.
Няма го това прекъсване на комуникацията, на общуването по време на ваканцията. Физическото прекъсване на контакта в истинския свят е имало, но децата живеят в хибридна реалност - реалната и виртуалната. Има деца, за които учебният процес през лятото не е прекъсвал. Много родители записват децата си на езикови лагери, на различни видове курсове. Доста ученици ходят на подготовка през лятото, ако им се налага да кандидатстват след седми клас или пък за подготовка за държавните зрелостни изпити. Много от децата след навършени 17 години и няколко месеца пък започват шофьорски курсове, така че при тях процесът на обучение не е спирал.За тях адаптацията за новата учебна година няма да е голям проблем. Има някои изненади, разбира се, които могат да бъдат свързани с нови преподаватели. Но ако преподавателят и класът се познават, ученикът не е за първи път на новото място, не би трябвало да има притеснения и, общо взето, става като при смяната на часовника - около една седмица до 10 дена всичко ще улегне и ще се адаптира.
- А ако това са деца, които са били изолирани по някаква причина от своите съученици и т.н. Това до каква степен ще ги натовари, примерно?
- Детето, което е аутсайдер и детето, което е изолирано от групата или е било обект на тормоз, винаги се връща с много големи тревоги
в училище, нежеланието е водещо за първия учебен ден. При него има елемент на параноя, на усещането, че нещо лошо се случва. Такъв тип деца е много важно да говорят със специалист. Ако се види, че има такова дете, което идва с нежелание, страни от класа си, това е индикатор да му обърнем внимание. То най-вероятно не е било включено на ниво клас, а оттам нататък можем да предположим, че е било обект на училищен тормоз и на толкова много неприятни неща, които могат да се случат.
- Вие също се занимавате с един проект, който беше свързан с кариерното ориентиране. Доколко се оправят учениците в това отношение. Наясно ли са с новите професии, могат ли примерно да изберат къде трябва да кандидатстват?
- Тези неща, общо взето, по традиция все още се случват под давление на родителите. Или пък по-големият брат е влязъл в някакво училище и родителите смятат, че трябва да насочат малкото дете също натам, независимо дали то самото го иска. Има, разбира се, и моментът на модерност - това е модерно да се учи, независимо дали допада на темперамента, интереса, способностите, предпочитанията на детето. В новия закон за предучилищно и училищно образование е заложено кариерното ориентиране. То трябва да присъства през целия процес на обучение на детето, тъй като е неразривно свързано и с преподаването. По този начин детето осмисля всичко, което учи като приложимо за едно бъдещо негова професионална реализация. Задачата на системата за кариерно ориентиране да бъде устойчива във времето, сега се трансформира в така наречените центрове за подкрепа на личностното развитие, заложени в новия закон. Това става след седми клас или когато избираме професионално или езиково училище и въобще гимназия, а и, разбира се, когато след 12-ти клас след държавния зрелостен изпит детето вече е зрялата личност, отива на пазара на труда или към избора на висше учебно заведение.
- Доколко учениците имат собствена реална представа за дадена професия или повече се поддават на

внушения ?
- Още си имаме смятаните за престижни професии, каквато е, разбира се, тази на лекаря, IT-сектора, както и професиите, свързани с маркетинг, свързани с актьорско майсторство и режисура. За определен тип деца, традиционно се избират професии, свързани с право и икономика, въпреки че такъв глад на пазара не се наблюдава в последните години. Разбира се, психологията традиционно си се избира, в последните години има така интерес към ветеринарната медицина и към педагогиката. И, разбира се, друг фактор е какъв университет има в близост, ако е по-малко селище. В този случай децата го избират по други причини - например да могат най-малко да пътуват, тъй като това е свързано и с пари.
- И да са по-близо до вкъщи.
- Да, изборите им са повлияни от една страна от модерност или навици, от друга страна по чисто практически причини. Например учебното заведение в град Свищов е икономическо и в този смисъл хората от близкия регион го избират.
- Знаят ли какво се крие зад името на тази професия, когато правят избора си?
- Ами често пъти имаме еталони, които са се наложили в публичното пространство, човек, когото те приемат като лидер, и искат да приличат на него, вместо да мислят как да реализират себе си. Разбира се, доброто възнаграждение е водещо в днешно време, все повече младите хора избират гъвкавост, работа от вкъщи, повече творчество. Те не работят с модела, според който се трудиш от 9 сутринта до 18 часа следобед. За тях не е валиден и принципът където започнат, там да се пенсионират. Новото поколение иска много повече себеизразяване и по-малко правила и рамки. Следствие от всичко това е и тенденцията да се търсят повече творчески професии.
- Все пак кое е водещото, когато младите си избират бъдеща професия ?
- Професии, които носят бърза реализация. Интересно е, че мнозина избират да станат
лекари или архитекти, въпреки че при тях реализацията идва много разсрочено във времето. Но този тип професии се избират заради сигурността, често се търсят традиционно или пък защото се онаследяват династично, тоест в семейството е имало някой, който е от тази професия. Иначе професии, свързани с реклама, с маркетинг, с IT, разбира се, се радват на голям интерес. Младите ги търсят и заради общуването, за това, че няма закостенялост, просто постоянно се изменят процесите, интересно е, има творчество и динамика.

Стела Стоянова

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай