Създадената от Апостола конспирация с псевдоними на хора и комитети няма аналог в света, казва академик Константин Косев
В понеделник в заседателната зала на БАН от 18 часа ще бъде официално представена новата книга на академик Константин Косев "Васил Левски и възкресението на България" - съвместно издание на издателство "Захарий Стоянов"и вестник "Стандарт". За книгата и новата светлина, която тя хвърля върху делото на Апостола, потърсихме самия автор.
Академик Косев е един от водещите български историци. Роден е през 1937 г. в Дупница. Завършва Софийския университет със специалност „История". Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на БАН и на Единния център по история на БАН (1973-1978). Доктор на историческите науки, професор. През 1990 г. е просветен министър и заместник-председател на Министерския съвет в първото правителство на Андрей Луканов. Депутат в VII Велико народно събрание. Преподавател в Софийския университет. Заместник- председател на БАН (1996-2007). Автор на много книги и статии у нас и в чужбина.
- Академик Косев, кое ви подтикна да напишете този труд?
- Като историк, работил цял живот върху периода на Възраждането и национално-освободителните борби, не можех да остана настрана от дейността на Васил Левски. И през 2012 г написах една малка брошура за него. Тя имаше неочаквано голям успех и бе посрещната добре и от колегите историци, и от широката общественост.
Миналата година Иван Гранитски ме убеждава дълго и упорито да разширя тези мои виждания, нахвърлени като общи принципи тогва, в един по-голям труд, за което, разбира се, съм му благодарен.
- Какво проследявате в новата си книга ?
- Не само цялостната дейност на Левски по създаването на организация, но и нейното така да се каже, обратно въздействие -как това създаване влияе върху развитието на обществените нагласи, върху политическото израстване на българското общество и неговата готовност да се бори за свободата си.
В резултат на което той се превръща от обект в политически субект на международната арена. Защото, в края на краищата, именно това има решаващо значение за политическото възкресение на България и нейната поява като държава. Организацията, която Левски създава, на практика е първата българска политическа организация от общонационален мащаб, която подготви и завърши Априлското въстание.
А то, макар че завърши с поражение, предизвиква такъв международен резонанс, че прословутият Източен въпрос се превръща в български въпрос.
И от морален фактор, самият погром на въстанието и турските жестокости се превръщат в политически фактор. А не винаги това се случва така в историята.
Защото подобни събития се коментират известно врме от световната общественост, но полека лека заглъхват и не водят до никави реални последствия.
Но когато моралният фактор става двигател на политически субекти, водени от свои интереси те започват да го раздухват и превръщат в конкретно действие.
Точно такъв е случаят и с Априлското въстание. То загуби сражението, но спечели политическа победа, защото постигна целта си.
Това показах в брошурата си, това го твърдя и сега. Левски е имал именно такава цел.
И я постига, макар и посмъртно.
Той създава организация, която е способна да води истинска революционна борба и да осъществи това въстание. Така неговото дело продължава да живее и след него и постигна своята голяма цел- Освобождението на България. Така че Левски стои в основата на тази победа. И когато вече го няма, революционната организация се развива така, както той я беше замислил.
Всичко това сега съм го развил подробно, като съм представил тактиката и стратегията на комитетите на Левски, и най-вече чисто организационните моменти.
Акцентирал съм и върху превръщането на българският народ като субект на международната арена. Той става вече незаобиколим проблем в международните отношения. И Великите сили са принудени да вземат някакво решение.
Затова и нарекох книгата си "Васил Левски и възкресението на България".
Защото от написаното се вижда как той изнася на плещите си цялата работа по създаването на революционната организация, която в крайна сметка довежда неговото дело докрай - само 5 години след гибелта му България вече е свободна.
- Но тази свобода все пак е плод на една война между Русия и Турция ?
- По подобен начин са стигнали до свободата си и нашите съсеседи - Гърция, Сърбия и току що обединилите се в Румъния Влашко и Молдова. До тяхната свобода, макар и непълна и не в цялата им етническа територия, се стига в крайна сметка благодарение на действията и решенията на Великите сили. Така е и с България. Априлското въстание предизвиква Цариградската конференция, последвана от Руско-турската война. Така българската национална революция, подготвена от Васил Левски, се превръща в център на европейската политика. Което в онази епоха на практика означава в център на световната политика.
- Кои са новите и неизвестни на широката публика факти в това отношение?
- Акцентирал съм на моменти, които разбира са известни, но не в пълен мащаб. Например как Априлското въстание се използва в Англия от опозиционната тогава Либерална партия начело с Уилям Гладстон. Турските жестокости и безразличието на официален Лондон се превръща в техен основен коз в битката им против консервативния кабинет на Дизраели-Биконсфийлд, който е главен покровител на Османската империя. И тази борба се засилва именно чрез българския въпрос.
Когато нашите представители Драган Цанков и Марко Балбанов пристигат в Лондон за да защитават националната ни кауза, те намират горещ прием от либералите. Развеждат ги из цяла Англия, организират им събрания, на които да говорят за събитията в България. Както се казва на съвременен език превръщат ги в истинска атракция. Но благодарение на това английското общество се запознава с истинското положение на нещата в Османската империя и се прониква със съчувствие къма българския народ. Така ставаме в известен смисъл съюзници - ако не с цяла Англия, то със значителна част от нейния народ. Ставаме част от Европа още тогава, и принуждаваме британската дипломация, макар и крайно неохотно, да се включи в решаването на българския проблем.
Още по интересно е отношението на Германия. Докато в Англия Априлското въстани се ползва от опозицята, то в в Берлин зад българската кауза застава официалната власт в лицето на кайзер Вилхелм и канцлера Бисмарк. Които са приятно изненадани, когато научават, че въстание освен в Босна и Херцеговина, има и в България.
Защото през 1975-1875 г. отново има криза във френско-германските отношения. Двете страни са на косъм от нова война, която е предотвратена от намесата на Русия. Изправен пред опасността от френско-руски съюз, Бисмарк изпраща свои емисари, които да разберат дали след въстанието в Босна и Херцеговина няма да има и такова в България. Едно такова въстание би отклонило вниманието на Русия към Балканите и би развързало ръцете на Берлин по отношение на Франция, която не се е примирила със загубата на Елзас и Лотарингия. Тези разузнавачи обаче изпращат крайно неутешителна информация - българите са кротък и послушен народ, гледат си търговията и земеделието и бунт не може да се очаква. И когато на 18 май 1876 година немският консул в Русе изпраща съобщение, че има въстание и в Бългаирия, това предизвиква страхотен ентусиазъм след управляващите в Берлин. От този момент Бисмарк вижда в българите съюзник за своята игра.
Така народът ни получава признание не е от друг, а от такъв велик държавник като Бисмарк.
- Еднозначна ли е обаче реакцията в Русия, както по традиция се смята ?
- По всеизвестни причини и днес битува схващането за единодушието на руското общество спрямо българската кауза. Да, славянофилските кръгове, църквата и прогресивната интелигенция горещо съчувстват на българския народ. Самият император Александър II и обкръжението му обаче изобщо не са склонни да воюват за българската свобода, доколкото не е завършена военната реформа. И още преди избухване на Априлското въстание изпращат свои емисари - българи офицери на руска служба, които да влязат във връзка с революционната организация и да я предупредят да не вдига въстание. Води се истинска борба между правителството и славянофилите дали да се започне война с Турция или не. Тук се стига до абсурда Бисмарк, който е е смятан по традиция за враг на славянството, да подържа славянофилите в Русия! И да включи в натиска си върху императора и съпругата му - германската принцеса Мария фон Хесен-Дрмащад.
А също и част от руските генерали, жадуващи военна слава.
Така че Царят Освободител буквално е изнуден да завърши делото на Васил Левски.
- Много се говори за влиянието върху нашите национално-освободителни борби и по-конкретно върху организацията, създадена от Васил Левски, от европейските революционни движения и техните практики от тази епоха. Доколко е вярно това ?
- Тази тема малко е преекспонирана в българската историография. Левски е един оригинален, самобитен революционер. Той не се влияе от опита нито на италианските карбонари, нито на гръцките съзаклятници. Организацията която той създава е уникална и се отличава с една изключителна конспиративност. Най-ярък пример за това е провалът, последвал авантюрата на Димтър Общи, неговия арест и последвалите разкрития пред турските власти. Да, арестувани са комитетите в Ловеч, София, Орхание, някъде по селата в Сееверозападна България. И толкова!Левски не се е доверявал напълно на никого и цялата информация е била само неговата глава.
Димитър Общи и да иска, не може да издаде повече от това което знае. Което важи и за всеки друг потенциално заловен деятел. Турците вече са разбрали, или по-точно вече подозират, че в българските земи се готви нещо голямо. И се опитват чрез заловените документи да разкрият цялата организация. Но Левски се е погрижил и за това. Всички местни деятели имат псевдоними, като самият той е ползвал над 20. Псевдоними имат и местните революционни комитети, като се сменят периодически. Затова и повечето от тях - всичките от Южна България, но и на север като в Търново и Русе изобщо не са разкрити. Това помага на самия Левски по време на процеса да твърди, че не познава никого. Или ако го познава да го назова с псевдонима му, което не води до нищо. Такава блестяща конспирация по света тогава няма.
- Винаги са се изтъквали републиканските възгледа на Левски. Така ли е наистина?
- Левски говори за народовластие, за народно управление. Темата за републиката е защитавана страстно от Любен Каравелов, който постоянно в статиите си дава за пример САЩ и Швейцария. И преправя в този дух и изпращаните от Левски текстове за неговия вестник "Свобода". Но Левски го е оставил да си пише каквото иска - за него е важното да има печатен орган на революцията. Той е наясно, че не бива предварително да се обявяват намеренията за бъдещото управление на България. В онази епоха републиките още не са на мода. От Великите сили само Франция е република, при това доста нестабилна, и то едва от 1870 г. Швейцария пък вече е банката на света, а САЩ и другите американски републики са зад океана. На Левски е ясно, че европейските крале и императории няма изобщо да допуснат републиканското управление в свободна България. А и като гениален политик-реалист е бил наясно, че първо трябва да се извоюва тази свобода, пък после народът да решава как ще се управлява. И след обединението на вътрешната и външната организация, текстът за републиката отпада от новия устав. Което безспорно е наложено от Апостола.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
