Образованието трябва да е отговорност и на бизнеса

На пазара има липса на зидари, мазачи и заварчици, казва Мария Тодорова

Образованието трябва да е отговорност и на бизнеса | StandartNews.com

Какво е дуално обучение и професионално образование. Кои професии са дефицитни и как бизнесът да участва в образованието. Тези въпроси коментира пред "Стандарт" Мария Тодорова, директор на дирекция "Професионално образование и обучение" към МОН.

 

- Госпожо Тодорова, нека да разясним на читателите, какво означава дуално образование?

- Обучение на работното място. Все още не говорим за дуално образование. Това, което е по-различно от другите видове практическо обучение (учебна и производствена практика), е по-сериозният ангажимент на работодателите и партньорството между обучителна институция и работодател(и). Дуалното обучение се прилага в Германия, Швейцария, Австрия и се случва по следния начин. Отговарящи за обучението на младите хора са и работодателите. Част от него се извършва на работното място, където работодателят им плаща, т.е. създават се трудови отношения. Не случайно по този повод в България се промени Кодекса на труда, за да имаме възможност ученици, които са навършили16-години и са включени в дуална форма на обучение, да могат да бъдат разглеждани като работещи и да получават възнаграждение. Учещите завършват с професионална квалификация, която им дава възможност след това да се реализират с тази си професия на пазара на труда.
- Защо стана възможно обучението на работното място в този момент в България?
- Обучението на работното място изисква финансов и обучителен ресурс от страна на работодателите. Така че то стана възможно в България, когато нашите работодатели се запознаха с идеята и приеха, че и те трябва да имат грижата за обучението на хората, които очакват да започнат работа при тях. Узряха и за това, че за обучението на работното място е редно да се поощри с възнаграждение, изплатено пак от тяхна страна. Обучението не може да бъде отговорност само на училищата или на обучителните институции. Работодателите, които очакват да получат продукта на това обучение, всъщност трябва да участват в него, особено що се отнася до професионално образование и обучение. И за висшето образование е това до голяма степен е така. В противен случай е напълно възможно обучителните институции да подготвят кадри, които в по-малка степен са свързани с пазара на труда, а в доста по-голяма – с това, какви преподаватели има в това училище или кои професии се смятат за модерни или предпочитани от младите хора или техните родители. Ако имаме от другата страна работодател, който казва - това са моите нужди, на тези хора мога да осигуря работно място, очевидно и преходът между образование и заетост ще бъде по-успешен.
- Бизнесът у нас от липса на какви специалисти се оплаква?
- За да отговорим, ние трябва да имаме конкретни данни от бизнеса. А такива засега има най-общи. Бизнесът много правилно казва, че има нужда от всякакви специалисти. До голяма степен тази ситуация е свързана с динамичните демографски процеси, които са свързани и с миграционни процеси млади и по-възрастни хора с най-различни специалности, възползвайки се не на последно място от отворения пазар на труда в ЕС. Така че може да се окаже в един момент, че имаме нужда от всякакви специалисти. Сега имаме най-общи заявки за ниските квалификационни нива като зидари, шпакловчици и др – например от строителния бранш, както и за ниски и по-високи средни технически нива - от заварчици до машинни техници.
- От друга страна пък са добре платени?
- Да, тук говорим вече за сработването на един пазарен механизъм, който подсигурява високо заплащане на дефицитните кадри. Ние се надяваме този пазарен механизъм да подпомогне насочването на млади хора към специалности, които вече стават добре платени и в България. Като публична сфера нашата задача е да подпомагаме този механизъм. В момента, в който получим конкретни заявки от работодателите по места и браншове, тогава можем да приложим механизми и стимули за насочване и на млади учащи, и на такива над 16 г, точно към това, което се търси на пазара на труда. Засега тази конкретна информация я няма във вида, който е необходим на професионалните гимназии и паралелки: по места и по специалности/професии. Разбира се има примери и в двете посоки, но като цяло пътят от събирането на данните за конкретни липсващи специалисти по места и използването на тази информация за насочване на план-приема предстои тепърва да се извърви, така че да доведе до реално обвързване на търсенето и предлагането на нужните специалисти..
- Директно от бизнеса ли дойде идеята за създаване на професията "приложен програмист", която влиза в учебните програми на гимназиите от новата учебна година?
- Да, така е. Това е един пример за това как може образователната система да работи с бизнеса. Зад материализирането на идеята стои работа от повече от година. Ориентирането към конкретни потребности на пазара на труда изисква време. Нещата в социалната сфера не стават толкова бързо.
- В колко училища се прие да се учи за приложен програмист?
- Имаме заявки от 23 училища. Сега на дневен ред стои въпросът за това, заявените паралелки да се попълнят. И за целта очакваме, че училища, в партньорство с работодатели ще са работили активно, за насочване на ученици към избирането на тази нова и предложена от бизнеса професия.
- Как се съобразява информацията във вашите планове и програми с изискванията на пазара на труда?
- Това също е процес. От една страна, по места имаме дългогодишни връзки между училищата и предприятията. Това е най-важното ниво, на което всъщност партньорствата са се създали по повод на практическото обучение, включително и през последните години заради дуалната форма на обучение. На това ниво се получава размяната на информация между работодателите и училищата. Там, на място, по време на практиката, или държавните изпити, образователната система може да си свери часовника с нуждите на работодателите. Това са най-често и работодателите, които биват консултирани при разработването на учебните планове и програми. На ниво министерство ние работим по цялата вертикала - от срещи на високо ниво между министър и национално представителните организации на социалните партньори, през разработване на ниво министерство на учебни програми и планове, които се консултират с работодателите по места. Още при създаването на работни групи, които разписват учебната документация, има представителство на работодателите. Такъв е примерът с Камарата на строителите в България, те са много активни. Така че много неща зависят от активността на партньорствата, на двете страни в тях – и училища, и работодатели. В това отношение би могло да се помисли за общ подход, който ще подкрепи партньорствата и ще създаде например една обща информационна среда, където потребностите на бизнеса и предлаганите квалификации да се срещнат – говоря за вид софтуерен продукт, за който имаме ориентация да бъде разработен.
- Дефицитните професии кои са?
- Липсите са абсолютно навсякъде, поради цялостното намаляване на работната сила. Един пример пак от строителния бранш, с който организирахме среща преди няколко дни: Ако в момента имаме формирана само една паралелка в специалността зидарство, в същото време на строителния бранш само в 5 от големите градове на България им трябват 540 работници. Разбира се, тези дефицити до известна степен се компенсират с обучения на лица, напуснали образователната система, чрез активните политики на пазара на труда, но все пак, ножицата между търсенето и предлагането на специалисти е доста широко отворена.
- Къде е мястото на родителите в този процес?
- Досега ние не сме имали ориентация към по-сериозна и системна работа с родителите. Те са целева група не в разписването на документацията, тъй като би трябвало хората, които го правят, да са специалисти. Родителите обаче са ключови при правенето на избор за професия. Когато учениците се насочат към това каква професия или профил да изберат, те са сравнително млади, на около 14 г, и много често все още не са съвсем ориентирани за бъдещата си професия. Като се има предвид, че нямаме ефективно работеща система за кариерно ориентиране, която да насочи младите хора според способностите и желанията им, то в около 50 на сто от случаите решението всъщност се взема под натиска на семейството или по примера на приятелите. И това са данни от общоевропейско изследване, от което се вижда, че България не прави изключение от други страни. Неслучайно след това данните от статистиката показват, че или младите хора не завършват с документ да професионална квалификация (т.е - те учат, но не се явяват на държавните изпити за придобиване на професионална квалификация) или изобщо не се реализират в изучаваната професия. Пак от среща със строителния бранш статистиката показа, че всъщност само около 6 - 8% от завършващите строителни специалности на средно ниво, отиват да работят в този бранш. Голяма част от тях работят нещо друго – например в търговските вериги. Тук има много въпросителни за причините на това състояние на нещата. Вероятно младежът не е бил правилно насочен, или е изучавал професията не по свое желание, или пък други икономически дейности му предлагат по-добра реализация и др. Каквито и да са причините обаче, резултатите на пазара на труда ни посочват, че има проблем и следва да се търси решение. В случая имаме да работим и с преодоляването на нагласи: нашето образование като цяло и нашият начин на мислене са ориентиран към прогресивно изкачване по стълбицата на степените на образование. И в това няма нищо лошо, стига да се предлага висококачествено образование с подходящи възможности за реализация и да не се създават нереалистични очаквания. Всъщност има професионални направления, при които 80 на сто от техните випускници отиват да учат висше образование. Това обаче не е първата цел на професионалното образование. Първата цел е да насочим младите хора, които завършват това скъпо струващо образование към реализация на пазара на труда по професията, която са изучавали или поне по сходна на нея в същото професионално направление. При тези, които избират този път, професионалното образование всъщност дава конкурентни предимства що се отнася до бързина на намиране на работно място и много често – възнаграждение – по-високо от средното за страната, отколкото на техните връстници, които завършват само общо средно образование.
- Какво можем да вземем от Европа в тази насока?
- Трябва да погледнем и положителните и не толкова добрите примери от Европа. В Кипър само преди няколко години над 50 на сто от младите специалисти бяха с висше образование. В годините на кризата тези млади добре подготвени висшисти, останаха без работа и трябваше да се преквалифицират в специалисти с професионална квалификация. Нашата национална цел в рамките на европейското сътрудничество в образованието и обучението е да постигнем 36% завършили висше образование сред възрастовата група между 30 и 34 г. Ситуация, при която практически всеки завършил средно образование може да започне да следва висше образование, както и в общия случай – да го завърши, не е нито желана, нито реалистична. Като общество сме създали една машина на илюзиите, че това е образованието, към което всеки трябва да се стреми. В много случаи се стига до загуба на средства и разочарования при липсата на възможност за добра реализация, както в България, така и в чужбина. Реалността и здравият разум ни показват съвсем друго – има различни пътища за развиване на таланта и реализацията на младите хора според способностите и желанията им, но и според обществените потребности. Също както и висшето, така и професионалното образование помага на човек да открие своите заложби и талант и да се реализира успешно в дадена професия, както и да създава иновативни продукти и да намира креативни решения. Най-голямото предимство на нашата образователна система е, че ако все пак иска да продължи своя път на по-високо ниво на знанията, този път е винаги отворен.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай