Не се привличат млади хора за наука с ниски заплати

Не се привличат млади хора за наука с ниски заплати | StandartNews.com

Миналата седмица Хумболтовият съюз в България отбеляза 25 години от създаването си. Събитието бе отбелязано с международна научна конференция на тема „Хумболтианците и научният прогрес в страните от Централна и Югоизточна Европа". За изключителния принос на фондация „Александър фон Хумболт" за развитието на българо-германските научни отношения и подкрепа на българския научен потенциал държавният глава Румен Радев връчи най високото институционално отличие - почетния знак на Президента на Република България, на фондация „Александър фон Хумболт" представлявана от генералния секретар на фондацията, д-р Ено Ауфдерхайде. Пред "Стандарт" той коментира дейността на Хумболтовия съюз, неговите стипендианти през годините и развитието на двустранните научни отношения.

- Господин Ауфдерхайде, Хумболтовият съюз в България отбелязва 25 години. Какъв е приносът на Фондация „Александър фон Хумболт" за развитието на българо-германските научни отношения?
- През тези 25 г. Фондация „Александър фон Хумболт" се стараеше да стимулира и насърчава както човешките, така и научните отношения между двете страни - България и Германия, да доведе до едно положително развитие в тази насока.

- А в Централна и Югоизточна Европа каква е ролята на хумболтианците за научния прогрес?
- Като цяло мога да кажа, че Югоизточна Европа има много добри и богати традиции в развитието на науката. Сътрудничеството между България и Германия в областта на науката също беше много добро. Всъщност през тези година стана възможно учените и в частност младите учени, да постигнат добри резултати. Но тъй като в един момент границите се оказаха тесни, много от тях напуснаха страната и имаха възможност да развият по-нататък в своите области съответните постижения и резултати. Така че хумболтианците и обменът между тях допринесе за развитието на науката в тази част на Европа.

- Как става така, че и преди 1989 г. фондацията има добри отношения с България? Имало ли е случаи в миналото, когато политическата конюнктура е пречела на работата на фондацията - ние бяхме в различни лагери, все пак?
- Всъщност наистина може да се определи като чудо, че още през 1964 г. първият български хумболтианец вече беше факт. Това беше 10 г. преди установяването на дипломатически отношения между Федерална република Германия и България. Именно поради политически трудности на някои от стипендиантите не бе позволявано да напускат страната. Но това, което фондацията направи, бе да запази тези стипендии. След падането на Желязната завеса тези хора имаха възможност да осъществят своя престой в чужбина и да използват тези стипендии. Още като беше Желязната завеса, тъй като все пак говорим за наука, която не винаги може да се свърже с политика, се намираха дупки, така че през целия този период, макар и с някои ограничения, имаше обмен.

- Днес как стои въпросът с хумболтианството в България?
- Ние се радваме особено много на дейността на Хумболтовия съюз в България, защото той е много активен. За съжаление, броят на младите, новите членове е по-ограничен донякъде поради това, че са трудни условията за развитието на науката в България, донякъде и от изключително трудната конкуренция в днешно време, особено по отношение на учените от Азия.

- В кои дисциплини през годините българите са били по-изявени - в естествените науки или в хуманитарните?
- Трудно е да се каже. Най-изявени учени и колеги имаме от областта на химията и на биологията - естествените науки и като цяло те са малко по-силно представени от хуманитарните. Но и от хуманитарните също има много изявени български учени. И мога да кажа, че съотношението на учените от хуманитарната наука по отношение на тези от естествените е горе - долу такова, каквото е и в световен мащаб.

- Как става подборът измежду стипендиантите? Има ли български университети и институции, които да дават най-много стипендианти?
- Всъщност ученият, който би искал да получи такава стипендия, подава съответно заявление. Това заявление съответно се разглежда много внимателно от двама учени в тази област, които дават своята специализирана оценка за това какви са качествата на заявлението, респективно - на учения. Така обработено, заявлението попада в един голям съвет от 50 специалисти от абсолютно всички възможни области - медицина, биология, политика, езици, физика и т.н. И там се дискутират наново всички така обработени заявления от всички възможни страни, от всички възможни области. Тези, които са най-добри и в зависимост от това какви пари са налични, биват одобрени и получават стипендия.
Безспорно институциите, които предоставят хумболтианци, са Българската академия на науките и непосредствено след нея е Софийският университет "Св. Климент Охридски".

- Споменахте, че има проблем с младите учени, които кандидатстват. Проблем само при нас ли е това, или е в глобален план?
- Този феномен не е само български. Румъния, Гърция и Словакия са страни, в които най- силно се усеща отливът на млади учени. И тъй като тези страни бяха сравними с Унгария, Полша, Чехия през 90-те години, респективно в трите споменати от мен страни нещата са много по-добре и там не се забелязва тази тенденция или има обратна тенденция. Аз самият разговарях тук с мои колеги - професори. Когато един докторант не получава дори и минималната заплата, обяснимо е, че трудно може да се привлекат млади хора за научна работа.

- Дали следите развитието на стипендиантите си? Поддържа ли се връзка след това с тях, има ли приемственост?
- Да. Специфичното на нашата Фондация е, че ние не само даваме пари, за да може съответният учен да си плаща наема и да има пари за научни изследвания. Всъщност ние проследяваме и по-нататъшното развитие. От години поддържаме една световна мрежа, която в момента наброява 28 000 учени от 140 страни. Така че при нас е прието да се казва- веднъж станал хумболтианец, завинаги е хумболтианец. Така че ние проявяваме наистина интерес. Следим развитието на нашите стипендианти и дори тази международна научна конференция, която се провежда сега, показва, че не само вътре в страната са контактите между самите бивши стипендианти, а и със съседни страни, и с Германия.

- И един въпрос, който не е свързан с Хумболтовия съюз. В България сега има дискусия, че има прекалено много университети. Как е в Германия, наистина ли са ни много университетите за 7 милиона население?
- Ние сме 80 милиона. Имаме 100 университета, които дават възможност на абсолвентите да защитят докторска работа, и още около 300 висши учебни заведения, в които обучението е пряко свързано с практиката. И в тях студентите се занимават с научна и изследователска работа, но тя не е с международна насоченост и значимост, а по-скоро - с локално, местно значение, било то за обществото или за икономиката. Така че на този фон, така погледнато, наистина броят на университетите в България е екстремно висок. Но ако се направи разлика наистина между университети, които дават възможност на млади хора да развиват такава наука, която им дава възможност на самите тях да работят извън границите на страната си и такива, които да обучават студенти и респективно, учени, които да се занимават с неща, които да са в полза на местното общество или на икономика, тогава е трудно да се отговори на въпроса - дали, както е при нас, 350 са много или малко. Но като цяло броят е много висок.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай