- Господин Владимиров, напоследък нашумя случаят с отнетите деца от българка в Норвегия. Вие познавате работата на социалните служби в тази страна, според Вас справедливи ли са техните действия? И как би се отразило разкъсването на семейните връзки на едно дете, отнето от родителите си в чужбина?
- Според мен социалните служби в Норвегия и в скандинавските страни са едни от най-добре работещите в Европа. Дори и нашите социални институции са се учили от тях. Правилото при тях е, че всяко дете, което е подложено на някакъв риск, би трябвало да бъде откъснато от семейството си, за да бъде спасено. Ако това стане в ранна детска възраст, когато детето е било подложено на домашно насилие, то няма да бъде силно травмирано, ако бъде настанено в друга среда. Ако е по-голямо, за него това може да се отрази твърде екстремно. Може и да не се справи в тази ситуация.
В последните дни много се критикуват социалните служби на Норвегия за отнетите деца на българската майка, но лично аз смятам, че експертите там са доста добри и едва ли са влезли с кални ботуши в дома на семейството, за да изведат малчуганите. По принцип процедурата е свързана с издаването на индивидуални оценки на малките в рамките на европейския план за грижа за подобни деца. Норвежките служби са пример за добре работещи институции, които имат нужните кадри и експертиза, за да защитят детската психика. Социални работници у нас са обучавани от норвежките служби, те през 2004 година обучаваха и нашите приемни семейства. Лошото е, че българските служби са от типа "тичащи" след проблемите. Те ги решават на парче и не са в синхрон, не разчитат нито на партньорство, нито на подкрепата от семейството. И от своя страна не му отказват подкрепа, тях просто видимо ги няма. На практика ние в момента проектираме нашия манталитет върху норвежкия модел.
- Могат ли родителите в Норвегия все пак да защитят правата си при отнети деца?
- Да, разбира се, за разлика от нас, при една добре работеща съдебна система, каквато е тази в скандинавските страни, съдът в крайна сметка може да вземе решение да върне детето на неговите родители. Имайте предвид, че една държава е толкова силна, колкото повече се грижи за своите уязвими групи. А при нас това са деца, възрастни, инвалиди. При нас хората, които се занимават със социално подпомагане, живеят в страх и са една от най-виктимизираните професии. Те непрестанно работят на терен, занимават се със задачи, които не са в техния ресор. Например дали парите на едно дете, което е под тяхна опека и има детски влог, могат да бъдат използвани за ремонт на детската му стая. Явяват се непрестанно на дела, по които трябва да свидетелстват - например свързани с домашно насилие или агресия в училище. Социалните работници са хората, които най-често претърпяват бърнаут, тоест професионално прегаряне. И това е много тежка работа. Няма ясни механизми за качествената оценка на тяхната дейност у нас. А в Норвегия имат. Ние сме свикнали да смятаме, че щом условията за социална дейност в България са лоши, навсякъде са лоши. А не е е така. У нас просто цари кадрово необезпечение, липса на квалификация и на санкции за онези, които преминават границите. Има един-два центъра, предимно неправителствени организации, които работят заедно с институциите. Асоциация "Анимус" например се занимава с приемната грижа за децата в риск. Има и много други неправителствени организации. Но е много сложна задачата за намиране на социални работници, особено поради факта, че заплащането не е високо.
- Напоследък доста често се коментира работата на децата с телефони и таблети, което променя начина им на развитие. Каква е Вашата позиция като психолог?
- Да се дава на детето телефон, таблет или лаптоп в най-ранното детство е пагубно. Говорим за ярката светлина и LED-подсветките в синьо, както и за музиката. В мозъка на децата под три години току-що се образува невронната мрежа. Те тръгват да опознават света около себе си и да преодоляват неговите препятствия. Моят съвет е родителите да не дават таблет на детето до едногодишна възраст, за да не се претоварва психиката му. И не само това - страда и окото на детето. За него е особено травмиращо, ако гледа мобилно устройство в метрото или автобуса, или дори в автомобил. Допълнителните трептения при движението товарят окото на малкия, а родителите все по-често му дават да се занимава с телефона в градския транспорт или докато шофират. По принцип окото мига 15-18 пъти в минута и това е нормално. Когато детето гледа таблет, мигането намалява, което се отразява на здравето на окото. Да не говорим за слушането на музика чрез слушалки, когато звукът влиза направо вътре в тъпанчето.
- А как се отразява отглеждането чрез мобилни устройства на връзката родител - дете?
- Предполага се, че именно чрез тази връзка детето изучава света. И ако тя е заместена от мобилни устройства, детето се явява пасивен приемник на информация. Което, от своя страна, се отразява на неговите фантазии, въображение, интелект. Това вече замества разказването на приказки, а знаете, че удълженото присъствие в интернет вече е част от критериите за зависимост. Това е част от международните класации за заболявания. Сред тях е и страхът да не пропуснем дигитална информация. А децата, които нямат критичност към виртуалната среда, могат да се превърнат и в обект на киберпрестъпления. Изследванията показват, че този тип млади хора са по-податливи на агресия и тревожност. Причината е, че виртуалният свят е силно напрягащ. Той внушава на младите хора, че в него всички са млади, красиви и слаби, при това и богати. И децата получават погрешни внушения, които ги карат да се чувстват потиснати. Затова и мобилните електронни устройства трябва да бъдат под родителски контрол. Има лимити, при които едно дете на определена възраст би трябвало да ползва електронни устройства. Има и онлайн програми, които могат да бъдат в услуга на родителите и да следят в какви сайтове влиза тяхното дете, така че да се упражнява контрол и върху съдържанието, което децата ползват.
- Какви са алтернативите за малките деца, за да ги откъснем от електронните устройства? Обикновено всички говорят за спорт...
- Трябва да намерим начин децата повече да се движат. Защото последиците са за нас. Виждате -дори в училищни конфликти и побои децата нямат необходимата двигателна култура да се защитят от нападателя и да реагират на атаката му. Все повече се обезвижват.
- Увеличава ли се агресията в училище?
- След края на учебната година на практика агресията пада. Защото децата очакват хубави неща - няма уроци, няма стрес, има нови любови и неочаквани преживявания. А и слънчевото време влияе добре на формирането на невромедиаторите, които отговарят за повишеното настроение - децата се чувстват по-щастливи. Агресията е там, където няма любов. А лятото е сезон на любовта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
