Архимандрит Партений е игумен на Бигорския манастир в Македония. Светата обител бе първата, която подкрепи договора за добросъседство, подписан между София и Скопие от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев на 1 автуст 2017 г. Вестник "Стандарт" публикува интервюто, което Дядо Партений даде пред македонския сайт pogled.mk.
- Отец Партений, колко близо/далече е съвременният македонец от духовността и вярата като цяло?
- На всички проучвания относно религията, македонецът обикновено се обявява за религиозен. Това показва, че той все пак вярва, има малко благочестие, иска близост с Бога. Може би това се дължи на нашата географска близост до великия духовен център на Атон. На това непрекъснато християнско предание, което чрез нашите предшественици е стигнало до нас. На нашето монашество, което е съществувало в редица светогорски манастири, а и тук, в родината, в някога добре организираната местна църква с роден клир. Такава духовност в нашите традиционно православни семейства едва ли ще изчезне или ще избледнее. Доколко наистина македонецът е близък до православната вяра, това е друг въпрос. Вероятно нашата Църква би трябвало сериозно да се заеме с мисията да проповядва Евангелието сред народа, защото общоизвестно е, че въпреки самоопределянето на хората като вярващи, те много слабо посещават богослуженията, имат недостатъчно или почти никакво познание за нашата вяра.
- В Свещеното Писание е написано, че "Истината ще ни направи свободни". Плаши ли се македонецът от истината?
- Трябва да се запитаме, и като личности, и като народ, дали наистина търсим Истината, или пък на нея гледаме като на някаква абстракция, изключвайки Бога, както е направил Пилат Понтийски, римският прокуратор, който позволил Господ да бъде разпънат. Христос е единственият, който в историята на този свят казал и свидетелства на дело: Аз съм Пътят, Истината и Животът (Йоан 14: 6). Само Той, като наш Спасител, по всякакъв начин може да доведе човека до пълната му свобода. Той ни уважава като свободни същества и никога не се намесва в свободната ни воля. Истината е пътят, по който трябва да вървим както като личности, така и като народ. Това също е чудесна добродетел, която всеки от нас трябва да има. И никога не е добре да я крием, защото, според една стара поговорка, истината винаги излиза наяве.
- Известни са Вашите дейности като духовен старец на монашеското братство в Бигорската св. обител, както и на сестринствата в женските манастири, които са под Ваше духовно ръководство. Но въпреки Вашето благородно и боголюбиво трудене, бяхте нападнат от определени кръгове след публикуването на Вашата позиция като духовна институция, във връзка с договора за добросъседство и приятелство с Република България. На какво се дължат тези атаки и кога ще се научим да гледаме на нашите най-близки съседи като на братя, а не като на врагове?
- Водени от любовта към истината и искрената любов към нашия народ, поддържаме Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Р България. Но, когато стана въпрос за нещо, което е свързано с нашата национална история, поради пропагандата, водена години наред с исторически фалшификати, не е лесно истината да пробие. Някои разбраха позицията ни като поддръжка на определена политическа партия, други - като атака към македонската нация. Във всички нападки преди всичко се показа дълбокото непознаване на собствената ни история. Такава тъжна ситуация е разбираема, бидейки последица от споменатата вече системна пропаганда, която продължи десетилетия. Устоите на нашата държавност ги поставихме в комунизма. Не трябва да забравяме, че това беше тоталитарно общество, което със своите чудовищни методи защитаваше интересите си, унищожавайки самостойната македонска интелигенция. И в този период не беше възможно историята да бъде изучавана обективно. Страшно е, че този подход към историята продължи по някаква инерция и след 90-те години, когато режимът се разпадна и Македония стана самостойна държава. Обществото ни не успя да събере сили да се помири със своята история, или по-точно да направи една исторически издържана и фактологически оправдана национална платформа, която да даде сила на националното македонско чувство. Дори и в последното десетилетие сме свидетели на още един, също интензивен етап от извращаването на историята. Всичко това създава объркване, паника сред хората, а и пречи на международната интеграция на страната, което пък поставя нацията в опасност. Демокрацията ни е пред тежък изпит. Сега, когато тоталитарните редакции на историята са анахронизъм, е истинският момент нашата държава да се посвети и да събере сили за национално помирение с всички личности и процеси от нашата история. И с помощта на всички обществени дейци да направи такава издържана историко-национална платформа, която ще се основава на факти.
Само това може да помогне на тази нация да се държи и да се надява на бъдеще. Македонизмът, който със своя ужасен лик през последните години е чудовище, яде децата си, както митологичното гръцко божество Кронос.
Живеем във време, когато електронните технологии и интернет комуникацията са много силно развити и младите хора, както и тези, които са по-заинтересувани, могат лесно да получат достъп до историческите източници и информация. Щом се свържат с тях, те са разочаровани или са изпълнени с неудовлетвореност и комплекси, или стават нещо друго, а не македонци.
С нашите съседи сме живели заедно в продължение на векове без граници. Първо, в рамките на Византийската империя, а след това и в Османската, което е довело до това нашите истории в много аспекти да се преплитат. Нашите култури са толкова близки, в много сегменти на културния живот всички ние имаме големи прилики на Балканите.
Ето защо трябва да спрем с всички неща, които ни разделят, особено, както посочихме по-горе, с тенденцията на присвояване, т.е. да се постави изключителност върху историята. Това е голяма грешка. Разбира се, нашите съседни братя трябва да покажат разбиране, като се има предвид, че след такава дълга пропаганда и геноцид на нашия народ, чудото на Бога е как той е оцелял, направил собствена страна и подновил своята Църква. Що се отнася до източния съсед - българския народ - това е нашият най-сроден народ в исторически, културен и езиков аспект.
България, като държава, досега се оказа най-приятелски настроена към Македония, за което трябва да сме благодарни. Това недвусмислено се доказва от историческите факти.
Бих искал да подчертая и много дълбокото и прогресивно мнение на мнозина можещи и знаещи хора от двете страни, че преувеличените крайности без преценка могат само още повече да навредят на отношенията между двете страни и да увеличат разликата на взаимното недоразумение. Например, изчисляването на броя на българското малцинство в Македония възоснова на количеството издадени български паспорти е наистина нереалистично. От личен опит знам, че повечето македонци, въпреки че притежават български паспорт, не само нямат българско национално чувство, а напротив, поради незнание потъват в омраза срещу българския народ. Също така, отричането на някои исторически процеси, които са се случили самостоятелно в Македония, също е вредно и извън действителността.
В този контекст не може да се отрече и пренебрегва реалното съществуване на македонския език, който се е развил и обособил в резултат на историческите обстоятелства и вече 70 години се развива в една отделна държава.
Мисля, че това, което е важно за нас сега, за македонците и българите, е историческото помирение, т.е. ние всички приемаме новата реалност, но и прегръщаме всичко, което исторически ни свързва един с друг. Не трябва да се допуска насилствено, неволно да се променя или да се намесва националното чувство, което се е формирало през годините, защото това отново ще доведе до нежелани последствия и нови страдания. Всъщност, подобно постепенно развитие на националните настроение и език чрез историята на народите не е нещо ново в света. Австрийците, например, са наясно, че имат силно преплетена история с германците, но днес те се чувстват като австрийци, имат отделна държава и се развиват. Мисля, че честното прилагане на споразумението от двете страни води до това положително направление на взаимно разбиране и сближаване.
- Подобни атаки Ви се случиха и след публикуването на видеото, в което група монаси от манастира пеят химна на македонските революционери "Изгрей зора на свободата" - марш, създаден за нуждите на историческото ВМРО през 1923 г., а също така и първият химн на Р Македония, изпят на първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. Дали тези атаки се дължат на историческото невежество от страна на широките маси или в случая се касае за координирана атака от страна на кръгове, които се интересуват хората в Македония да останат в ръцете на чужди пропаганди?
- Вече казах, че основната причина за това поведение на част от нашия народ е невежеството по отношение на историята и особено пропагандата, подплатена с фалшив патриотизъм. Така че днес хората, съблазнени и лишени от истинските исторически факти, са в отчаяно състояние. Съзнавайки това, ние не се ядосваме на никого за обида, но ги разбираме и с любов ги прегръщаме всички. Това с химна в нашия манастир се прави от години. Всеки път, когато правим богослужение на големия национален празник Илинден, а и на други национални празници, се молим за предците и за родината. И според типика на Църквата, в тези моменти се изпълнява и националния химн на държавата.
Освен нашия настоящ химн, в чест на нашите пожертвани предци ние пеем химна на първата македонска държава. Тази, която откри първото заседание на АСНОМ, когато се създаде нашата съвременна република. Добре известни са родолюбивите и патриотични нагласи на много участници в АСНОМ. Нагласи, за които в периода, който последвал, платили с живота си или със страшни измъчвания по затворите и лагерите на Югославия. Така че тази държава, която неохотно намери място в Югославската федерация, се основава на безбройните жертви на нашия народ.
Тази година изпълнението на първия македонски химн се свърза с нашата обществена подкрепа на договора и се появи, както винаги при такива случаи, етикетиране от типа: "предатели", "изроди", "измамници". Същото се случи и след интервюто ми в българския портал Factor.bg, когато някои хора, без да мислят, без дори да четат текста, започнаха да дават обидни коментари и "плюеха", което за съжаление е обичайна практика сред нас. Въпреки че в голяма степен не са запознати с историческите истини, някои решиха да разсъждават за нашите мотиви и за това дали имаме право на мнение по този въпрос, като да става въпрос за комунистическа диктатура, в която Църквата трябва да стои неподвижна и мълчалива в най-малкия ъгъл на обществото.
Във връзка с това бих добавил, че на нас преди всичко основна грижа ни е духовното усъвършенстване, личното и на ближните ни, и точно в тази грижа попада и любовта към собствения ни народ. Просто ревността за истината понякога не ни оставя на спокойствие, така че нашата нация, по-точно нашата държава и всички нейни компонентни институции определено ще осъзнаят, че вече няма място за тоталитарни общества. Че нещата трябва да се променят. Че не просто трябва да се съобразяваме с историческите факти на света, но и по отношение на нашата нация. Аз постоянно говоря за това колко е голяма необходимостта от създаване на една такава национална платформа, която трябва да се постигне с консенсус на политическите партии. Това е единственото спасение на нашата нация и държава.
- Една от най-благородните от Вашите иницитиви в манастира е лечението на хора, пристрастени към много пороци на съвременния начин на живот. Разкажете повече за това.
- Стараем се да вършим повече за ближните си, което е задача на всеки християнин. През цялата история Църквата винаги е правила това най-добре, духовно утешавайки всички с думите на Спасителя: "Елате при Мене всички отрудени и обременени, и аз ще ви утеша" (Мат. 11:28). А и някак естествено е за човек в житейските бури да търси убежище при Христа, Който е лекар на душите и телата. За тази наша дейност по отношение на лечението на наркозависими, най-важното е, че много млади хора, виждайки тази голяма жертва, която братството прави към уязвимите категории хора и въобще цялостния ни труд и преданост към мисията, стават верни членове на Христовата Църква. Нито аз, нито братството мислим, че правим достатъчно в това отношение. Ние винаги можем все повече и повече да се молим на Бог да ни даде сили да продължим да служим вярно на Бога и Божия народ.
- Как може Църквата да устои на предизвикателствата, които съпровождат съвременния свят и "модерния" живот?
- През цялата история Православната църква е оцеляла в много социални отношения. Особено през последните сто години тя оцелява в ужасното преследване от комунизма. Несъмнено нейната власт и успех се дължат най-вече на просветлението Божие и действието на Св. Дух, но и на поведението на духовенството му сред вярващите. По този начин тя е устоявала всеки път, когато е била пазена от геройски души, които са били подготвени не само за материални, но и за душевни жертви, които са най-тежките. Такива жертви са смиряването един пред друг, поставянето на доброто и напредъка на Църквата пред своя личен напредък, жертвата като добър пастир за овцете Христови... Лекарството се намира в ръцете на Църквата. Когато клирът и верните се държат заедно до Светото Предание, тези в Църквата наистина се чувстват духовно обогатени и спокойни, защото това е единственото място за спасение от пороците, които съвременният свят и "модерното" живеене носят със себе си.
- Какво трябва да правят духовниците, за да се върнат хората в Божия храм?
- Днес имаме много примери в Македония, тъй като някои монашески братства и някои добри свещеници привличат огромен брой верни. Това се случва, когато свещениците или монасите спазват стриктно традицията по всякакъв начин: в служене, поведение и обличане - във всичко, което Православната църква препоръчва. И затова хората пълнят техните църкви и манастири, колкото и да са отдалечени. Това показва, че хората имат свой собствен духовен критерий - в такива свещеници и монаси те припознават православната традиция и с любов ги целуват и ги следват. Вярващите, когато разберат посланието на Евангелието, голямото предимство на божествените служби, особено на Божествената литургия, вече не изпитват посещаването на богослуженията като задължение, но с любов участват в тях.
Днес Църквата трябва да бъде особено внимателна към секуларизацията, защото светският дух все повече се заплита във всички сфери на църковния живот. Най-лесният начин да се избегне това е стриктното придържане към Свещеното Предание, което ще ни пази духовно и душевно здрави от порива на модернизма, който се предлага като начин на живот. И ако не го приближаваме избирателно, той ще направи голяма вреда на нормалното морално съществуване на съвременния християнин.
- Какво може да спаси тези хора от духовно и биологично изчезване?
- От примера на европейските страни виждаме какво се случва с нацията, когато злото на либерализма заеме мястото на традиционните морални ценности и християнски принципи, които издигнаха европейската цивилизация. Тези народи, които някога определяха човешкия културен, художествен, икономически и политически план, сега се сблъскват със страшна морална и духовна криза и са пред опасността от изчезване. Не трябва да повторим тяхната грешка и да допуснем изоставянето на християнските традиции - брака, семейството и всичко друго, което е основата, обединяваща всички в една благородна социална консткрукция.
В това отношение Църквата носи голяма отговорност, защото не държавните закони, а Църквата вписва моралните принципи в сърцата на хората. Ако нивото на моралното съзнание на хората е по-ниско дори от някогашните езически разбирания, тогава държавните закони не само са безсилни да запазят морала, а в последно време се променят в допълнение към ниските човешки страсти. Ако пък хората се ръководят според християнските морални принципи, тогава и държавните закони се съобразянат с християнския манталитет, така че хората без принуда, ами доброволно и от любов, ги пазят. Православното християнство е силата, която трябва да води света към по-доброто бъдеще. И това бъдеще може да бъде само с и чрез Този, който може да прибере всички в здрава общност - Троичният Бог.
- Какво е Вашето послание към миряните?
- Препоръчвам на миряните повече да търсят Истината и тя ще ги освободи. Нека четат и учат повече, нека се обичат помежду си според думите на Спасителя: "Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго" (Йоан. 13:34). А политическите партии не трябва да бъдат причина за разделението на народа, както е сега. Наскоро имах възможността са чуя политик, който пледира за партията като за гражданска служба. Бихме искали нашите граждани да гледат на партиите точно както са създадени да съществуват - да направят живота по-добър за гражданите. Гражданите не бива да се привързват сантиментално към партиите, тъй като това им създава нереално отношение към нещата, поради което ще станат по-лесно манипулируеми. А това се отразява пагубно на бъдещето на целия народ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
