08:55 ч.

10.06.18

7 мин.

0

0

0

Мирела Иванова: Развързани бесове внасят хаос в живота ни

от Албена Атанасова |

Мирела Иванова: Развързани бесове внасят хаос в живота ни

Самоизтребваме се със страст сред красотите на България, казва известната поетеса


След години на успешни експерименти и ярки пътувания в различни жанрове Мирела Иванова се завръща в поезията с книгата си „Седем. Стихотворения (с) биографии". Последователна в пътя си, който започва още от списание „Родна реч" през 1977 година, авторка на разпознаваемите поетични книги „Каменни криле", „Самотна игра", „Памет за подробности", „Разглобяване на играчките", „Еклектики" и „Любовите ни", Мирела Иванова продължава да ни стъписва с трагическата си страст и неистовост да отстоява високото пространство на Словото и едновременно да го превръща в игра, да сдвоява силата и уязвимостта в единен и озарен, автентичен и разтърсващ свят.


„Седем. Стихотворения (с) биографии" /"Хермес"/ е безупречно обмислена и изградена поетична книга – от многоказващата символика на библейското число в заглавието до епиграфите на Пейо Яворов и Николай Лилиев, под чиито трепетни арки преминават и се подреждат стихотворенията и седемте кратки поеми с дълги заглавия. Книга, която ни възвръща усещането за свобода, смайва ни с дълбините на лаконизма, поглъща ни със словесните си въртопи и ни преобразява в храбри деца на въображението, в мислещи тръстики, в милостиви стоици. Неслучайно името на Мирела Иванова е запазен знак в модерната българска и европейска поезия.


Доцент д-р Пламен Дойнов пише в "Литературен вестник": "В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокия пейзаж на българското битие – със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията й наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век".


"Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора на едно голямо дете, което разговаря безмилостно със себе си. Поетеса, която е истинско откритие", категоричен е Бенедикт Еренц в „Ди Цайт".


Софийската премиера на "Седем. Стихотворения (с) биографии" е в понеделник от 18 и 30 в Камерната сцена на Народния театър, където Мирела Иванова е драматург. Книгата ще бъде представена от доцент дфн Пламен Дойнов, а стихотворения от нея ще четат седем от най-обичаните актриси - Александра Василева, Ана Пападопулу, Вяра Табакова, Илиана Коджабашева, Мила Люцканова, Радина Боршош и София Бобчева.


- Мирела, защо "Седем"? И защо точно сега тези думи се изляха от душата ви?
- Дори и да звучи абсурдно или откачено, аз с години нося у себе си заглавията на бъдещите си книги, които разбира се, не е сигурно дали ще напиша. Заглавието не е просто име на книга, не е само метафора, послание или брънка от веригата на пътя, запазен знак за личния ми свят, който иска да срещне други светове. Макар да е всичко изброено дотук, заглавието е и вместилище на целостта. Защото под невидимата му арка мога да оставя да преминават и отделни думи, и цели стихотворения, и идеи, и копнежни представи, и преглътнати крясъци, и овладени изпитания, така всичко си заживява в самостойно сцепление, донякъде се самоподрежда и бъдещата конструкция на книгата. Заглавието „Седем" е моето заглавие от години, и естествено от огромно значение е сгъстената му символика – седем е свещено число, от духовен порядък, владее мистични смисли във всички религии, има свой ореол в нумерологията – но отвъд тази тежка сянка на познанието, причините да го избера са много по-лични. Числото седем белязващо присъства в стихотворенията ми още от първата ми книга „Каменни криле" – къде интуитивно, къде осъзнато, „Еклектики" пък включваше 77 стихотворения. Но това не са кабалистични пориви или напъни, а поривът ми да вградя колкото се може повече видими и невидими смисли в думите и отвъд тях... Мисля и събирам книгата от много време, с трепетно търпение – струва ми се, че всяка книга се пише цял живот, че вмества всичкия духовен опит.


- Много е смущаващо това ваше "Стихотворения с биографии" - не се ли страхуват поетите от себеразкриването до себеразголване?
- Нямам предвид собствената си биография, а факта, че стихотворенията, вече написани, и книгите – вече издадени, са самостойни субекти. Нещо като хора, но в словесено измерение и искам моите да бъдат с биографии, неслучайни, не от никъде за никъде. Колкото до храбростта и куража да си поет, все си припомням едно заглавие на поетична книга от Ангелос Сикилианос – „Душа, оголена съвсем" или пък стиховете от поемата „Честен кръст" на Борис Христов – „Поетът е оголена, подвижна рана, /поезията е страдание и вик сред океана."


- Сюжетите в поемите ви маркират действителността ни през последните десетилетия в цялата й бруталност - не е ли редно поезията да ни заблуждава, че животът е безкраен празник?
- Въпросът с истината и заблудата няма възможен в моите представи отговор, или може аз да не го знам. Предполагам, че е става дума за избор: какво искаш и можеш да направиш с думите, които са ти дадени. Изпитвам разтърсващата потребност да преодолея и „преработя" нашето хаотично и обзето от развързани бесове съществуване, нашето голямо „всекидневно всекидневие" в друг свят, да го преподредя и заселя с дух и по-милостиви значения, с достойнство, сила, стоицизъм. В кратките поеми с дълги заглавия е вградено и историческото ни време, незарастващата му разкъсаност, драматичните му обрати, илюзиите и възторзите... Време само за поезия, нали?


- Пишете: "Там е Аркадия, но ти си родена другаде" - къде е вашата Аркадия? Къде е нашата Аркадия?
- Като всеки раним, свръхчувствитилен, болезнен човек и аз копнея, сънувам утопичните приливни вълни на спокойствието, на идеално подредения, справедлив, невинен, свободен свят. Аркадия съществува само в митологията, в многоизмерните и красиви паралелни пространства на изкуството и досега с него, понякога и в любовта – за преброени мигове, но инак е твърде идеална, за да е интересна и многосъщностна. А българската Аркадия си е тук сред подарената ни великолепна природа на това кръстопътно, преизпълнено с мистерии място. Но само да не се взаимоненавиждахме, да не се самоизтребвахме с толкова страст...


- Цитирате строфи от Лилиев и Яворов - какво е да седите на бюрото им в Народния театър?
- О, аз не седя на бюрото им, дори не си го помислям – би било маниакално. Но невидимо им се покланям, препрочитам техни стихове или пък си ги рецитирам наум, това е страхотна опора – самосъзнанието, че влизаш, че пристъпваш в Народния театър, в това обиталище на величествени артистични сенки.


- До къде стигна вашата преданост и любов към Вазов - изровили ли сте напоследък нещо ново за него?
- Ще ми се някой ден да събера всичката си изписана в най-смахнати жанрове любов към Вазов – фрагменти, слова... Бях започнала да пиша една негова популярна биография, сигурно ще я завърша един ден, защото искам да го разкажа лично, отвъд паметниковата монументалност, с която масово се внушава и анализира неговата извънмерност.


- Безмилостно уточнявате и отпред, и отзад на книгата вашата възраст - не бива ли да сте малко по-суетна?
- Та аз започвам книгата си с програмно стихотворение, което възпява бръчките ми, преди да са се появили още. Не искам да крия възрастта си. Суетна съм, но с много по-голяма и различна суета.


- Кой е най-големият експеримент, който сте си позволила в литературата?
- Вероятно артистичното ми избухване в карнавалния и хепънингов живот на „Петък-13"в началото на 90-те, беше си друга обзетост и стихия.


- От това време ли е вашата страст да „замесвате" артисти в премиерите на книгите си? „Любовите ни" бе представена в Народния театър с участието на Руси Чанев, Валентин Ганев, Йорданка Стефанова и Ангелина Славова. „Бавно" препълни Камерна зала „България", защото с маестро Любомир Денев сътворихте истински спектакъл. Как избрахте седемте актриси сега?
- Избрах ги с обич и най-вече заради яркото им, одухотворено сценично присъствие, заради невидимите нишки, които ме свързват с тях. Водеше ме и една специална, вътрешна убеденост, че тези прекрасни актриси, повечето от които са толкова млади, че биха могли да бъдат и мои дъщери, ще въвлекат стихотворенията в друга чувствителност и чувственост, в различни игрови пространства, ще озарят думите със своите си енергии и така ще разширят смисъла им.


- Какво каза вашият съпруг Владо Зарев за творенията ви в "Седем"?
- Макар и епичен, огромен писател, Владо е и свръхемоционален човек, вълнува се, изумява се, изненадва се, а така всеки път изненадва и мен. „Седем" съвпада с високите му литературни представи, че в поезията трябва да има съдба


- Какво каза дъщеря Ви Зорница за думите в "Седем" - още повече, че и нея я има вътре...
- Непрекъснато (си) повтарям, че Зорница е едно от най-трепетните и мъдри същества, „огнено огънче", красиво и мислещо мое 22-годишно момиченце, което винаги намира най-верните думи за всичко, включително и за новата ми книга. Не мога да ги споделя, защото са твърде силни и лични, но мога да кажа, че приятелството с дъщеря ми навярно е най-прекрасното измерение на живота ми.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент