Матурите за 7 клас да са по модела на PISA

Децата забравят уроците за шест месеца, казва Асен Александров

Матурите за 7 клас да са по модела на PISA | StandartNews.com

Директорът на 51 СУ "Елисавета Багряна" Асен Александрове е новият председател на Националното сдружение на работодателите в системата на образованието на Република България. "Стандарт" разговаря с него за това как трябва да се промени училището, така че да отговаря на съвременните изисквания, и как учителите вкараха интернет в уроците си.

- Господин Александров, какво се каните да промените в работодателската организация на училищните директори?
- Ние, директорите, сме най-добре запознати с причините за успехите или неуспехите на образователните реформи. И по тази причина трябва да ги дефинираме много ясно, да ги казваме на министерството и да предлагаме решения, които са по-работещи. Всъщност правили сме го и досега.

- Коя е най-спешната промяна, която трябва да се направи?
- Има страшно много неща, които трябва да се променят. Въпросът е кое е възможно да стане скоро и кое ще стане по-късно. Ето - например за промяната на двусменното в едносменно обучение идеята бе да стане до 2020 година, но очевидно желанието е било по-силно, отколкото реалните възможности. Някои неща ни се иска да станат много бързо, но няма как да се получи. За да се промени изцяло парадигмата на нашето образование, трябва да се промени онова, което искаме децата да знаят на изхода. Става дума за изпитите. Смятам, че изпитите и в седми, и в 12 клас във варианта, в който са в момента, не са подходящи и не са по образеца на други държави, които имат много по-добри образователни системи.

- Как би трябвало да се променят?
- Изпитите на седмокласниците например в момента измерват само знанията по български език и математика, все едно другите предмети не са важни. Според мен изпитите трябва да бъдат нещо подобно на това, което 15-годишните деца полагат за PISA - четивна грамотност, математика, природни науки. В момента на изпита по български език ние измерваме уменията на децата по граматика и възможностите им да преразкажат някакви текстове. А би трябвало учениците да развият умения да осмислят и да прилагат някакъв текст. Изпитите ни трябва да бъдат такива, че да станат безсмислени частните уроци. Защото трябва да се изследва начинът, по който мисли детето, а не някакво количество натрупани знания и умения. Защото вече информацията вече не е такава ценност, както преди. Тя е на пет клика разстояние. В наше време вече е важното интерпретирането на информацията и изследването на нейната достоверност. В този смисъл математическите задачи трябва да бъдат свързани не толкова с изследване дали могат да решат точно някоя задача от сборника, както беше преди. Започваме да изследваме логическото мислене. Особено важно е, че напоследък не само у нас, а и в чужбина, се говори за недостиг на инженерни специалисти и такива по природни науки. Няма ги не само в училище, а и в живота. Затова и третият изпит трябва да бъде по природни науки. Аз не виждам защо, след като в целия свят е приет този стандарт на изпити, и ние да не провеждаме такъв изпит. Ако това се въведе, съм убеден, че само след няколко години ние ще се гордеем с едни по-високи успехи, които ще ни наредят на челно място в световните класации. Но не са важни толкова класациите, важното е, че децата ще се научат да мислят. Айнщайн е казал, че учиш или за оценки, или за живота. Аз предпочитам децата да учат за живота.

- А как ще се справят учителите, ако им се предложи изпит в съвсем нов формат?
- Всички учители би трябвало да преминат допълнителна квалификация, за да променят нагласите си и начина, по който трябва да преподават. Повечето от тях са завършили преди 20-30 години, а тогава стилът на преподаване е бил съвсем друг. Те просто са обучавани да преподават по най-добрия начин едно определено количество знания. А сега трябва да ги обучаваме по друг начин - да учат децата да мислят. Да могат да правят междупредметни връзки. Трябва да променим и материала, който изучават бъдещите педагози във висшите училища. Те са супер консервативни с малки изключения - бих посочил Пловдивския университет. Трябва да променими самите специалности. В много страни от света децата не учат химия, физика и биология, а просто природни науки. Това означава, че би трябвало да се въведат такива специалности и за педагозите в университетите. Би трябвало и обществените науки да бъдат по-свързани - учителят по история и гражданско образование да бъде един и същ. Аз съм математик, ето, математиката има свойството да кара децата да бъдат концентрирани върху даден проблем, а това вече е една изчезваща способност. Тоест, в математиката да се наблегне върху логическото мислене. Да не е толкова важно дали си получил верния отговор или не, ако си извървял пътя до решението. Трябва да се промени в тази връзка и нагласата на обществото и родителите, защото всяка промяна във формата на изпитите води до негативна реакция у част от родителите. Някои от тях смятат, че с парите, с които разполагат, могат да си намерят най-добрите учители. Да, но когато се промени форматът на изпита, ще бъде страшно трудно да намериш такива мултифункционални учители. Сега подготовката чрез частни уроци е малко на принципа на тренировката преди състезание. Едно и също нещо се повтаря пет-десет пъти, за да го запомнят децата, след което го забравят. Знаете ли, че ние сме правили контролни с деца и шест месеца по-късно им даваме същите задачи? Те получават с единица и половина по-малко, вече са забравили същността. Те са тренирали по-скоро краткосрочната си, или хайде да го наречем средносрочна, памет представили са се най-добре на изпита, след което са забравили основните знания. Целта би трябвало да е в училище през цялото време да развиват себе си. По същия начин трябва да е и изпитът в 12 клас - трябва да се измерват знанията във всички области, които те са изучавали. По български език например изпитът би могъл да бъде по-скоро есе по общочовешка тема, а познанията по литература, например "Вяра" на Вапцаров, да служат само, за да подкрепят тезата на ученика.

- Какво друго трябва да се промени на тези изпити?
- Според мен трябва да се промени това фиксирано съдържание на учебните предмети. Все едно ние една група от възрастни хора знаем кое е свещеното и сакралното знание и точно то трябва да бъде в учебниците от първи до 12 клас. Че и го изучаваме в точно определен порядък. В цялата страна например Ботев се изучава в 18 учебна седмица. И ако свалим стихотворението, излизат там едни яки мъже с калпаци и пушки и протестират. А всъщност има толкова много съвременни писатели. По всички предмети трябва да има една много широка и обща рамка, а сега е стеснена. И тази рамка да се запълва от учителите. В много страни се казва например - от Ренесанса ще се изучават два романа и две стихотворения. Учителите решават кои да са те, в зависимост дори и от усета им за възможностите на учениците в тяхното училище. Зависи дали е Английската, Немската, дали е профилирана или професионална гимназия. За да филтрират информацията, децата трябва да придобият някаква база от знания.

- Вие бяхте решили да спрете всички смартфони, след това ги върнахте в клас..
- Да, преди няколко години решихме децата да оставят мобилните си телефони в клас, но след това взехме решение, че те могат да ги ползват с разрешение на учителя, като търсят в тях информация по дадена тема. Преподаватели по физика и биология например са ми разказвали, че в Ютюб има много интересни образователни филмчета, които онагледяват уроците им. Препоръчах им да не ги търсят самите те, а да възложат задачата на децата. Да им кажат "Следващият път темата ни е тази и тази, да видим кой от вас какво може да намери". По този начин и учениците са въведени в темата на бъдещия си урок и няма да се появят в клас неподготвени.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай