"Осъществява монтаж на електрически вериги. Познава устройството на кухненски робот. Приготвя и сервира готово кулинарно изделие. Определя посевните качества на семената. Разграничава видовете разходи и съставя личен бюджет".
Ако се питате кой е универсалният специалист, който владее всичко, изброено по-горе, това е българският петокласник. А ако се питате кой е предметът, включващ целия посочен поменик от занимания, това е реформираният предмет "Технологии и предприемачество", който влиза в сила от догодина.
С с подобни иновации сме на път тотално да "опраскаме" образователната реформа /ако следваме актуалния напоследък дискурс на политическо говорене/. Просто защото така и не заговорихме за нея по същество, въпреки че иначе си говорим поне от десет години. И оставихме голямата промяна, която уж би трябвало да закара училището ни в 21 век, в ръцете на чиновници, правили и предишните реформи. Така по дефиниция се подразбира, че в нея няма да има смисъл и визия за бъдещето, а просто повечко брюкселска терминология и кухи фрази, имитиращи духа на новото време и целящи да маскират факта, че реформата всъщност нищо и никого няма да реформира. Е, с изключение на кухненския робот, който най-сетне /заедно с метрото/ ще получи полагащото му се отдавна място в учебниците.
Колкото и да е парадоксално, училищната реформа отново успя да ни изненада, подобно на първия сняг. Само преди дни на сайта на МОН се появи проект на заповед, която пуска в съкратени срокове цялата процедура по написването и оценяването на новите учебници за първи и пети клас, които трябва да бъдат готови на 15 септември. Тъй като и за писането, и за оценката на общо 22 учебника ще има на разположение по-малко от девет месеца, реформата най-вероятно ще бъде доведена на бял свят със секцио, а новите учебници ще започнат да се пренаписват в мига, в който станат готови. Не само заради прословутите бисери. А заради това, че ще бъдат скалъпени набързо в името на свещения краен срок, без ясен критерий какви цели си поставяме с тях и без никаква представа какви знания е получил дотук въпросният петокласник - по простата причина, че все още нямаме готови учебни програми за втори, трети и четвърти клас. Те са оставени за догодина, че и за по-следващата. Нищо, че по този начин нито учители, нито родители могат да придобият представа на какво служи всяка една промяна, която образователните чиновници са замислили.
Целият разговор около голямата училищна промяна се изроди в броене. Ама колко точно часа по английски и физическо ще имаме? Ама колко точно произведения от Ботев и Вазов ще отпаднат и колко ще останат в учебниците? Има ли начин да обясниш на чиновника, нагърбил се да реформира нещо, че Ботев и Вазов са живец, а не бройка. Може ли някой да разработи урок по темата "Как националната културна идентичност взаимодейства с европейската", ама така, че петокласникът да не заспи още на заглавието? Има урок за разделението на властите - у нас и в Римската империя. Все ми се струва, че е по-лесно да им обясним що е римски трибун, защото българските управленци напоследък станаха по-многофункционални и от кухненския робот, който е от друг учебник. Има ли анализатор, който да успее да разясни на учениците в един час по гражданско образование що е власт и що - опозиция, да речем, през призмата на Реформаторския блок? То и социолог ще се затрудни. Вместо това ние броим квадратчета и подаряваме - толкова на физическото, толкова на математиката. После ще си играем да ги пълним със съдържание. Хората, които разбират от образование и знаят как да бъде направена една същностна промяна в него, нямат думата. Хората, които знаят как образованието може да бъде интересно, също. Всъщност в целия този конкурс за учебници пропускаме най-важното - те трябва да бъдат интересни на детето. Не лесни и смилаеми, а такива, които да събудят любопитството му и да го провокират да научи още. Има хора, които знаят как могат да бъдат написани такива учебници. За щастие, има и учители, които знаят как да преподават така, че учебникът да няма значение, и май само в тях е надеждата.
Спомням си как по време на една от реформите, в които историците ни задълбочено спореха "робство" или "присъствие" е имало по българските земи, един урок започваше с "Тропотът от копита по българските земи вече отзвучава". В стремежа си да не вземе страна по въпроса за присъствието авторът на учебника бе пропуснал да напише кой тропа. Може би и сега ни чака нещо подобно - в стремежа да вместим и античността, и праисторията, и Европейския съюз в един и същи учебник децата ни така да омешат историческите времена, че дори да не разберат кой тропа. Точно както посевните семена, електрическите вериги и правенето на бюджета са омешани в учебника по предприемачество в една реформа, чието правене по-добре да бяхме оставили на кухненския робот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
