- Проф. Вълканов, днес е Денят на миньора. С какви постижения може да се похвали минно-добивната индустрия за изминалата година?
- Минната индустрия може да се похвали не само за изминалата, но и за предишните години с много високи постижения. Имаше компании, които увеличаваха производителността с 30% годишно, но средната производителност за компаниите в минно-суровинната индустрия надмина 15% за 2016- 2017 г. През 2015 г. производителността бе 12%. Успехите се дължат на изключително многото инвестиции, които се направиха в отрасъла. От 2002 г., когато започна приватизацията в отрасъла, досега - за 15 г. се направиха над 5 млрд. инвестиции.
- Как се отразиха на бранша по-ниските международни цени на основни суровини през 2016 г.?
- По принцип по-ниските цени винаги се отразяват негативно. Но ние, във водещите минни компании, имаме принципи - когато цените на суровините са високи, отделяме много средства за инвестиции, за технологии. Когато цените станат по-ниски, можем да задържим част от инвестициинноте планове, но в никакъв случай не задържаме ръста на заплатите, и средствата, които отделяме за безопасност на труда.
- Краят на 2016 и началото на 2017-а у нас бяха белязани с политическа нестабилност. Отрази ли се това на сектора и върна ли се оптимизмът в бизнеса след 100-те дни управление на сегашното правителство?
- При правителствата на ГЕРБ - и сегашното, и предишните, имаме стабилност от гледна точка на данъчна политика. За бизнеса е много важно да не се променят преките данъци, защото тези 5 млрд., които ние инвестираме през годините, трябва да имат някаква възвращаемост. А тя се прави на базата на данъчна политика. Слава Богу, това се случи - ГЕРБ обещаха и го спазиха. Второто много важно е банковата система - при нас тя е много стабилна, има огромен ресурс и банките финансират добрите инвестиционни проекти. Това е изключително важно за бизнеса - стабилност в банковата система, стабилност в законодателната дейност на едно правителство. А това се случва в правителствата на ГЕРБ.
- Преди години се смяташе, че професията на миньора е най-тежката и най-рисковата. Свидетели сме през годините и на миньорски стачки заради неплащане на заплати, на фалиращи предприятия. Как стоят нещата в момента?
- Миньорската професия е трудна, мъжка професия. Но откакто минните предприятия са частни, повечето акционери инвестираха много в нови технологии и в хората. За мен е обидно да се говори за неплатени или за ниски заплати. Заплатите са резултат от труда на хората. И те трябва да получават това, което са заработили. При нас всички си получават това, което са заработили, на 25-то число. Средната заплата в отрасъла е 1500 лв., но може да има заплати и по 3-4 000 лв. - толкова са заработили, толкова получават. Парите трябва да се плащат на точната дата, да се плаща цялата сума, осигуровките. И това е уважението към хората. Те много добре оценяват уважението към тях и се раздават.
Има и мини, където има проблеми - например "Черно море", "Оброчище", но те не са членове на Българската минно-геоложка камара. В БМГК няма предприятия, които да работят на черно. Всички заплати се плащат, както и пълните осигуровки - няма плащане на минимални осигурителни прагове. Тези предприятия, които не са коректни - те не са наши членове, но хвърлят петно върху целия бранш. Защото никой не знае точно кои са тези, кои са онези. Но и по линия и на БМГК, и по линия на КРИБ, водим битка със сивата икономика и с неплащането на заплатите.
- Една от основните цели на БМГК е подобряване на условията на труд в минерално-суровинната индустрия. Какво се прави в тази насока?
- Инвестират се огромни средства в обучението на персонала, в лични предпазни средства, в превенция. Смяната не силза в рудника под земята ако хората не са инструктирани за общите или локалните опасности. Всяка компания има различни методи, които прилага за превенция. Работните места се обезопасяват чрез качествени проекти, които се правят без изключение от минни инженери. На браншово ниво преди 4 г. подехме инициатива за актуализиране на правилниците за безопастност и правилника за минно-спасителните служби, тъй като те са морално остарели. Към момента имаме един приет правилник от браншовия съвет, а другите два са готови за разглеждане и приемане. До края на годината очаквам и това да се случи. Минно-спасителните служби са много важни звена, но за съжаление останаха само две - в Мадан и в Бобов дол. Инвестирането в нови машини и технологии намалява риска от злополуки. Ние се борим за нулев травматизъм. Много от нашите предприятия вече го постигат. Броят на злополуките е по-малък дори от наздемното строителство. Не говоря за други отрали, където има много повече злополуки. Мисля, че вече минният бранш излезе на едно от лидерските места в страната по недопускане на трудови злополуки.
- Един от най-големите проблеми на бизнеса е с кадрите, а на цяла България проблемът е с емиграцията на млади хора, които тръгват да си търсят препитанието зад граница. Намерихте ли решение на проблема в БМГК и управляваната от Вас компания? И каква трябва да бъде държавната стратегия, за задържим и върнем младите хора?
- Темата за кадрите е любима вестник "Стандарт", и на КРИБ, и на БМГК. Ние правихме заедно много регионалтни срещи по тази тема. Какво трябва да се направи?
Първото е високо заплащане според изработеното от хората, а не някакви минимални осигурителни прагове и минимални заплати, за каквито настояват синдикатите. За нашия бранш е смешно да се говорят такива неща. Трябва да се плаща според заработеното. Не трябва да се пести от заработеното от хората. Второ - трябва да се плаща на точно определена дата без забавяне. И ако 25-то число е в събота, трябва да се плати на 24-то, но не на 27-мо число.
Трето - много важно е в подготовката на кадрите бизнесът да участва пряко. За висшите кадри ние работим много добре с Минно-геоложкия университет, имаме стажантски програми, стипендии, подготовка. В настоятелстото на МГУ аз съм председател и лидерите в минния бранш също са членове на настоятелството, които отделят много средства за изграждане на зали, за техника, технологии, съвместни проекти. Средните кадри - т.нар. дуално обучение - пак ние първи го започнахме, като вече имаме такива паралелки в Панагюрище, Мадан, Раднево, в Сеново. Това е заслугата на камарата - ние се стараем регионално да подготвяме средните кадри, висшите са се подготвят от МГУ - ректорът проф. Тотев има огромни заслуги за работата с бранша, той е и зам.-председател на Камарата. Така работим с осигуряването на кадрите. Но първото и най-важно условие е заплащането според изработеното от хората.
- Казвате, че не бива да се пести от заработеното. Но дали всички работодатели спазват това?
- Които не спазват - се вижда какво се случва с тях. Или фалират, или затварят предппиятията. Не всички го спазват, да. Но членовете на БМГК го спазват.
- „Вносът" на работници от чужбина ще реши ли проблемът с липсата на кадри?
- Това е световна практика - в развитите икономики в САЩ, във Великобритания, в Итали, в Испания работят много чужди граждани. Ние не трябва да се притесняаме, че ще има наети работници от чужбина. Но дали са български или чужди - ако не плащаме добре, те няма да стоят. Но има професии, заради липсата на които страдаме - например стругари в България няма. Заварчици - липсват. В същото време има украинци, молдовци, поляци с такива професии, които могат да се наемат. Това е световна практика и ние не трябва да бягаме от това. В туризма държавата реши въпроса, като разреши временни трудови визи.
- Дали този дефицит на кадри все пак няма да вдигне по естествен път доходите у нас, които са най-ниските в ЕС?
- Когато искаш висока заплата - трябва да я заработиш. Друг термин, който не използват синдикатите, това е производителност. Не може да има високи заплати с ниска производителност, без инвестиции, без съвременни технологии. Нещата са свързани. Първо трябва да има инвестиции във всяко едно производство, във всеки бранш. Да има съвременни машини и съвременни технологии, увеличена производителност. Оттам идва и високото заплащане. Ако си говорим само за заплати - трябва да бъдат 1000 лв., 800 лв. Не става така. Трябва да се говори за производителност, за технологии и за инвестиции. Трудът тогава е високо квалифициран и, разбира се, високо заплатен.
Така правя аз в моите обекти. Внедрявам нови технологии, нови машини, инвестициите понякога надхвърлят 20-30 млн. за година. Не можеш да правиш съвременно производство без технологии, техника и обучение на специалисти.
- А как може държавата да помогне на работодателите да изпълнят тяхната част от битката за вдигане на доходите?
- Държавата помага със стабилно законодателсто, с облекчения за инвеститорите, част от данъка печалба да бъде предостъпен за инвестиции, за развитие в определени региони. Ние работим добре с Министерството на енергетиката в частта за концесии, развитие и т.н. Това, което искаме, е държавата да регламентира кои са НПО-тата, за да знаем кой стои срещу нас.
- За екологичните организации ли става въпрос?
- Да, държавата да сложи някакъв режим - да знаем екологичните организации къде са регистрирани. Това е изключително важно за нас. Второто, което вече се прави, е облекчаване на административната тежест, която е огромна. Каквото и да решиш да публикуваш - отчет, баланс - плащаш за всичко едни суми, за които няма от другата страна добавена стойност. И, разбира се, електронното правителство, което ще реши всичките тези проблеми.
- В Европа се заговори за „реиндустриализация", отчита се като грешка изнасянето на т.нар. „мръсни производства" извън Стария континент. В същото време екологичните организации по всякакъв начин се опитват да спират минно-добивната индустрия. Как може да се намери баланс и какво ще е бъдещето?
- Европа реши да даде пример с много неща, например с ограничаването на въгледобива. Но Европа е само една точка от земята. Това не се спазва в Близкия Изток или в Далечния Изток, а климатът е един и същи. В Емиратите например няма никаква екология. Там се гори петрол без сероочистки, без нищо. Да, трябва да има екология, трябва да има сероочистки, трябва да има норми за отделяне на газове във въглищната енергетика. Но предприятията не трябва да се спират. Защото като спрем, оставаме само на ВЕИ. Атомната енергетика е евтина, но ние не я искаме. Въглищната е евтина - и нея не я искаме. И какво остана - да има или от газ или от ВЕИ. Но това никъде не се е случило още и няма да се случи.
Ние не виждаме другите по-сериозни замърсители - това са газовете от автомобилите, фините прахови частици във въздуха, пестицидите - които нямат нищо общо с минната индустрия. Има много други дейности, които замърсяват повече природата, отколкото добива на полезни изкопаеми. И затова искам да имаме диалог с екологичните организации, като правителството направи регистрацията им. И тук искам да отбележа дебело - с истинските екологични организации работим добре. Ние в нашите региони инвестираме огромни средства за екология, огромни средства. И в Панагюрище, и в Мадан, и Златоград, и "Каолин" инвестират. Общността е запозната с превенцията, която правим. Трябва да има екологични организации, трябва да работим добре с тях, да имаме диалог, защото ние имаме една и съща цел. И хората трябва да са сигурни, че минната индустрия спазва всички нормативни изисквания за запазването на живота и здравето в минните общности.
- Подотрасъл „Въгледобив" е подложен на натиск от екологични организации и международни институции. Ще може ли държавата да запази отрасъла и как?
- Подотрасъл "Въгледобив" дава повече от 40% от електроенергията за България и тя е една от сравнително евтините. Трябва да се направят екологичните инвестиции, но да не се прибързна с прекалено високи изисквания и нормативи. Този проблем засяга България, Румъния, Чехия, Словакия, Испания, Полша. Голяма част от Европа страда от този проблем и не трябва да се приемат набързо решения, защото това ще бъде пагубно за цялата европейска индустрия.
- Според Вас грешка ли е, че 34% от територията на страната ни е в „НАТУРА 2000", което забранява инвестиционна дейност и трябва ли да се търсят промени в тази насока?
- Да. Това е парадокс. Все пак България е най-бедната страна в целия ЕС, а ограниченията са най-високи. И пречат за развитието на икономиката. Ние имаме красива природа и съм напълно убеден, че тя трябва да се запази. Но гледам и другите страни - аз съм пътуващ човек. Нима Франция руши нейната природа, или Дания - при тях НАТУРА е между 13 и 18%. А те не милеят по-малко, нали? Според мен има нещо сгрешено в първоначалните изследвания за площите и границите за опазване. Имаме куриозни случаи - например цял открит рудник попада в НАТУРА. Какво опазваме там - не знам. Не може цели градове да попадат в НАТУРА. Няма практически начин те да бъдат извадени от там, защото така е заложено пред Европа. Трябва да има баланс. Трябва да можем да развиваме силна българска икономика. Трябва да направим границите по НАТУРА коректни. Те са некоректни за България. Няма нищо страшно да се преразгледат.
През последните дни премиерът и министри се намесиха по един такъв случай за Калиакра.
- Социалната отговорност е приоритет за някои от компаниите в минно-суровинния отрасъл. Трябва ли тя да е задължение за големите в бизнеса или изпълнението й е въпрос на морал?
- Аз съм пирвърженик на социалната отговорност. Вие сте права, че тя е изключително чувствителна тема за голяма част от компаниите в минерално-суровинната индустрия. Аз не смятам, че тя трябва да е задължение. Най-малкото, защото я изпълняваме с отговорност и гордост, а не по задължение.
Да, някой път някой кмет ще ми се обади и ще каже: "Г-н Вълканов, може ли тук да помогнете? "Може". Но това не е задължение. Аз не я приемам и като екстравагантна филантропия, с която си купувам индулгенция за минали или бъдещи грехове. Напротив, ние сме дълбоко опознали нуждите на минните общности и се опитваме с проекти да подкрепяме развитието на тези райони. И не само райони, а културни, спортни, здравни, образователни проекти и на национално ниво. Подкрепяме местните бизнеси, малките фирми. Ние сме аутсорсвали всичко и сме го дали на малките фирми - един доставя храна, друг - горива, трети - материали. Това са 2-3 пъти повече ангажирани с нас, отколкото пряко работещите. Така правим регионите по-добри и по-устойчиви. Така задържаме хората и децата им в техните родни места. От друга страна - ако се случи нещо екстремно, ние трябва да реагираме веднага - дали ще е пожар, наводнение, пропаднал път, обилни снегове. Ние сме веднага на линия и помагаме в тези области. Така че това е въпрос и на разбиране, но съм горд, че всички колеги от БМГК правят чудеса в регионите, където работят.
- Говорите за добрите примери, но има и други.
- В БМГК няма лоши примери. При нас не се допускат. Това е и стратегията на КРИБ.
- Наскоро България и Румъния подписаха договор за добросъседство. Как ще повлияе споразумението на българските и конкретно на Вашите инвестиции в Македония ?
- Точно преди година направих първата инвестиция в Македония. Всъщност за миналата година съм направил 34 милиона евро инмвестиции там. В момента имам 800 нови работни места, ще стаант 1000 в следващите месеци. Два проекта имам, всъщност два района възродих - около Крива паланка и Пробищип. Там по същия начин, освен пряко заетите, има и много други, които са свързани с производствената дейност. Да, договорът за добросъседство между Македоия и България има своето историческо значение, визия за бъдещото развитие. Аз имам дълъг опит в Македония и смятам, че двата народа се разбират добре, работи се добре, няма антагонизъм и чувство на омраза. Очакваме, че този договор ще подпомогне бизнеса в неговата дейност и от двете страни.
- Какво ще пожелаете за празника на Вашите колеги, партньори и служители?
- Да бъдат здрави, да бъдат весели, щастливи, в любов и разбирателство да отгледат бъдещите здрави и трудолюбиви кадри за минерално-суловинната индустрия. Честит празник на всички колеги и приятели ! Нека Свети Иван Рилски бди над нас!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
