Проектът ДОМИНО за дуално обучение у нас, който се изпълнява по линия на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, стартира през 2015 г. Какви са резултатите досега - разказва Петя Евтимова, ръководител на проекта.
- Г-жо Евтимова, какво се случи по проекта ДОМИНО от 2015 г. досега?
- Изминаха точно две години от старта на проекта за дуално обучение ДОМИНО, който се изпълнява по линия на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Сега е първият момент за преглед на постигнатото и равносметка. Интересът е много по-голям, отколкото очаквахме в началото. В момента наши партньори са 16 професионални гимназии и 62 фирми – български и чуждестранни. Първоначалните ни очаквания, че по-активни ще бъдат чуждестранните фирми, които познават дуалната система, не се оправдаха. Напротив, 70 % от бизнеса в проекта е изцяло български и едва 30 % са чуждите фирми – от Швейцария, Италия, Германия, Австрия, Унгария и САЩ. Това са фирми със седалища и производство в 11 български града. Най-голям интерес има в тежката промишленост – машиностроене, електротехника, промишлена електроника, енергетика - всички технически специалности представляват интерес за бизнеса. Имаме интерес от туризма за обучението на готвачи, както и от мебелната промишленост за техници.
- Какви са предимствата за България на швейцарския модел за дуално обучение пред австрийския и германския?
- Не бих казала, че някоя система има повече предимства от друга - всяка от тях е създадена според местните изисквания и среда. Но главното и в трите системи е, че голям процент от времето си учениците се обучават в реална работна среда, а не само в училище, както е в България. Това им дава много добри практически умения, за да са напълно подготвени за трудовия пазар. Разликата в Швейцарския проект е, че той е единственият, който се изпълнява по искане на българската държава и се базира на специално споразумение между двете страни, според което Швейцария помага да се да изгради българската система на дуално образование, базирайки се на свои утвърдени принципи и добри практики. Предимството на ДОМИНО е, че проектът се изпълнява съвместно с Министерство на образованието и науката /МОН/ и всички учебни програми в него се утвърждават от министъра на образованието. По този начин стават част от задължителните учебни програми за професионално образование и обучение. Много важно е, че тези програми се разработват от професионалисти от компаниите-партньори и това е първият път, когато имаме реално участие на бизнеса в учебното съдържание на професионалното обучение.
Австрийският и германският проект за дуално обучение са частни проекти на техните търговски камари и обслужват само фирми-членове на тези камари. Но екипите и на трите проекта планираме и изпълняваме съвместно много дейности, свързани с популяризирането и разясняването на дуалното обучение.
- Какви са ангажиментите на бизнеса, който иска да се включи във вашия проект за подготовка на кадри?
- Българското законодателство вече е уредило голяма част от тези въпроси. По силата на Кодекса на труда, учениците, които се обучават в дуална форма и са в 11 и 12 клас, работят във фирма с трудов договор и възнаграждението им е 90 % от минималната работна заплата съобразно изработените часове. Съгласно новите учебни планове за тези ученици, те трябва да прекарват по три дни в седмицата на работа и по два дни в училище. Нормативно е уреден въпросът и с наставниците – за тях изискването е да бъде осигурен един наставник на всеки 5 ученика. Това е минимално изискване, практиката досега показва, че някои фирми с по-опасни производства или с по-сложна апаратура определят по един наставник на всеки двама ученика. По сходен начин стои въпросът и с възнаграждението. Определеното в закона е минимален праг, имаме случаи, в които фирми взеха решение да заплащат по-високо възнаграждение на учениците.
- Влизат ли кадрите, преминали подобно обучение, напълно подготвени във фирмите?
- Засега имаме само един клас машинни техници, който се дипломира през май тази година. Фактът, че фирмите поканиха на работа 90 % от учениците, които са обучавали, показва, че тези ученици вече са придобили уменията, които работодателите търсят.
- За колко време се връща инвестицията на фирмите, решили да се включат в проекта?
- Нямаме данни за България, тъй като тук дуалното обучение едва сега прохожда. Според изследвания, правени в Швейцария по този въпрос, най-рано след 4-5 години може да се говори за начало на възвръщането на инвестицията.
- Има ли мотивация от страна на учениците и техните родители да изберат дуално обучение ? Всеизвестно е, че у нас масово се предпочитат езикови гимназии.
- През първата година за родителите това бе изцяло непозната система, но още през втората, както ние, така и участващите училища, отчитат нарастване на интереса и у децата, и при родителите. Нашите наблюдения са, че професионални училища, които преди са имали проблеми с приема, след обявяването на паралелките като дуални успяват да запълнят всички места. А учениците, които вече съвместяват ученето в училище с работа в предприятие, са много доволни от тази възможност и проявяват голям интерес към работата.
- Как се решава въпросът с подготовката на учители, които трябва да преподават специалните предмети ?
- Поставяте изключително важен въпрос за успеха на тази система. В рамките на проекта ние осигуряваме обучение на учителите по теория и практика на професията от участващите училища, но това съвсем не е достатъчно. И учителите, и директорите споделят, че нямат много възможности за специализирано професионално надграждащо обучение и ако дуалното обучение представлява един от приоритетите за развитие на професионалното образование, тогава ще трябва да се планират такива специализирани обучения на национално ниво.
- Някои специалности, например търсени в машиностроенето и добивната промишленост, са предпочитани от момчетата, а в други случаи имаме по-„женски" специалности. А в по-малките селища паралелките трудно се запълват. Как се решава този въпрос?
- Имаме вече такива случаи в Ямбол и София – тогава директорите са гъвкави и планират прием в дуална форма на паралелка, която включва две специалности, т.е. имаме по половин клас от една специалност и половин от друга, но цялата паралелка се обучава в дуална форма. Тук е важно да кажа, че за да имаме дуално обучение в едно училище, то трябва да има достатъчно фирми-партньори, които да си разпределят учениците от един клас. Не е възможно част от паралелката да е в дуална форма, а другата част – не, най-вече поради факта, че учениците в един клас трябва да учат по единен учебен план и в едни и същи дни от седмицата да са в училище и съответно във фирмите. В същото време няма ограничения за фирмите колко ученици да приемат като стажанти – една фирма може да приеме цял клас, а може и да приеме само един или двама стажанти. Важното е да има фирма за всеки ученик.
- Какви ангажименти трябва да поеме МОН в помощ на дуалното обучение ?
- Както споменах, ние работим съвместно с МОН за изграждането на българска система на дуално образование. Още през 2015 г. от страна на министерството беше издадена Наредбата за обучение чрез работа (дуално обучение). Сега, две години след старта на проекта, ние сме направили предложения до МОН за усъвършенстване на наредбата и за нови текстове в Закона за професионално образование и обучение, основани на практиката ни, както и на конкретни предложения от бизнеса. Те се отнасят до въвеждането на минимални критерии за фирмите, които искат да приемат стажанти; за създаване на регистър на тези фирми, така че родителите и учениците да могат да се ориентират по-лесно; за приемане от страна на министерството на методология за разписване на програми за професионално образование и обучение с реално участие на професионалисти от съответните професии; за въвеждане на законово изискване учебните програми да се актуализират на всеки 5 г.; за приемане на рамкова програма за обучение на наставници и др.
- Какви въпроси задава най-често бизнесът?
- Голяма част от предложенията към МОН произхождат от бизнеса. През тези 2 г. екипът на проекта съвместно с Българо-швейцарската търговска камара създаде Форум за дуално образование, в който участваха национално представените работодателски организации, смесени и браншови камари и големи работодатели. Целта на този Форум беше да се обединят усилията и да се постигне съгласие по въпроси от интерес за бизнеса, които да се представят пред държавните институции за решаване. Освен предложенията, насочени към МОН, има и предложения от компетентността на други институции – Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите и т.н. Например един от най-важните въпроси за бизнеса е решаването на въпроса с усъвършенстването на законодателството за трудовия договор при дуално обучение. Сегашните текстове на Кодекса на труда не са съвсем прецизни, когато трябва да се прилагат към ученици, а не към възрастни и това създава затруднения. Другият спешен въпрос е свързан със здравното осигуряване на учениците в дуална форма – от една страна те като ученици са здравно осигурени от държавата, а от друга – поради това, че имат трудов договор, работодателят също дължи за тях здравни осигуровки.
Друг въпрос, който също често бива поставян от бизнеса, е за въвеждането на стимули за предприятията, които обучават ученици. Това могат да бъдат данъчни или други подходящи облекчения, подобни на вече въведени в други държави – например в Словакия. Това е важно, тъй като първоначалната инвестиция от страна на фирмите е голяма и ако приемането на стажанти и осигуряването за тях на работни места, наставници и възнаграждение не е проблем за по-големите фирми, то за малките и средни предприятия създава финансова тежест.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
