Спорът за високите постове в БНБ продължава. Предстои гласуването на тримата подуправители, които новият гуверньор Димитър Радев избра. Те са Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова. Пред БНБ стои и предизвикателството за предстоящите стрес тестове и проверки на активите на банките. Помолихме за коментар Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБАНК. Той е работил 10 г. в "Банков надзор" на БНБ.
В борда за първи път има толкова много пари, платежната система е на европейско ниво
Няма риск в подкрепата ни за Гърция, защото заемът е обезпечен с бюджета на ЕС, казва Петър Андронов
Идва промяна с новия гуверньор, да се доверим на избора му за екип
Търсенето на имоти и ръстът в строителството показват оживление в икономиката
- Г-н Андронов, как си обяснявате броженията в парламента срещу избора, който новият управител Димитър Радев направи - за членове за УС на БНБ да останат Димитър Костов и Калин Христов?
- Нормално е, аз съм склонен да разбера политиците, те имат право да реагират по този начин. Те възприемат Централната банка като единен организъм, който решава всички въпроси заедно и е отговорен за резултатите. Този начин на мислене има основание. Но на мен все пак ми е позволено да имам различно мнение, защото познавам БНБ отвътре и в контекста на закона, по който тя работи. На мен ми е ясно как са разпределени ролите в ръководството и кой какъв принос има в развитието на институцията и в ежедневните процеси. Законът е написан така, че подуправителите, които ръководят съответните управления, имат изключително сериозна роля. В сферата, за която отговарят, техните решения представляват основата на цялостното поведение в съответната област на Централната банка. И затова аз бих оценил който и да е кандидат, издигнат от средите на сегашния състав на УС, по свършеното от него в сферите му на отговорност. На УС на БНБ като колективен орган законът възлага 16 основни задачи, като по-важните са дългосрочното стратегическо позициониране на финансовата система, на банковия сектор, издаването на наредби и правила за работа на търговските банки, за паричното обръщение, за поддържане на платежната система и т. н. Оперативното наблюдение и контрол на отделните сектори, и в частност на банките, както казва законът, се извършва самостоятелно и независимо от съответните подуправители.
- Каква оценка заслужават Димитър Костов и Калин Христов според свършеното от тях?
- Няма съмнение, че след множеството атаки, спекулации и манипулации по отношение на валутния борд, сега той е по-стабилен от всякога. Премина през едно от най-тежките изпитания - световната финансова криза, която според мнозина трябваше да го изтощи, едва ли не да го срути. Но валутният борд е по-здрав от всякога и активите му възлизат на 37,6 млрд. лв. Никога през последните 25 г. не сме имали толкова големи валутни резерви. Нито едно евро от нашите резерви не само че не беше загубено в годините на кризата, но и са инвестирани в най-безрисковите активи, които може да намерите. И въпреки това са 1,5 пъти повече, отколкото бяха преди кризата. Това за мен е атестат. Втори атестат - имаме прието законодателство за работата на платежната система на ЕС. Въведоха се всички правила и структури на общоевропейските платежни процеси. Функционират без нито една секунда отказ платежната система и другите механизми, за които отговаря Централната банка. Това за нас в банките е важно. Не ви ли се струва, че виждаме само черното? В много области, включително и в БНБ през последните 18 г. бяха постигнати сериозни резултати. Трябва да се научим да ги ценим, без да спираме да бъдем критични към провалите.
- Англичаните казват - не се сменят конете насред бързея... Не е ли опасно да се сменят всички членове на УС наведнъж и то в момент, когато предстоят стрес тестовете?
- 95% от звената на БНБ функционират нормално и пълноценно. Така че няма причина да се започва отначало. Все пак в БНБ вече има изграден сериозен капацитет. Не може да си позволим да го елиминираме и да започваме както през 1997 г. почти от нулата. Самият факт, че имаме нов човек начело на БНБ, вече е промяна. А това, че той е преценил, че хората, които са най-подходящи и които биха се наели с подобни задачи в момента, се намират в БНБ, е нещо, на което можем да се доверим. Това е преценка на външен човек, който не се е повлиял от събития или намеса. Парламентът вече му повери да отговаря за повече от 120 млрд. лв. - 83 млрд. лв. банков сектор и към 40 млрд. лв. в БНБ. Надявам се да даде нужната подкрепа и на неговия екип.
- Предстоят стрес тестовете на банките и проверките на техните активи. Това какво значи за системата и какво ще покажат тези проверки?
- Има две нива на резултати, които могат да се покажат при разработената методология за проверка. Едните са дълбоко фундаментални слабости, които не могат да бъдат лесно разрешени. Методологията има такова предназначение, много е консервативна. Не случайно е направена така, защото ЕЦБ не би приела една кредитна институция в нездраво състояние да премине под неин надзор. Втората група проблеми са свързани със структуриране на документацията, нейното подреждане във връзка с много специфичните изисквания на методологията. За първата група проблеми подготовката трябва да е започнала преди години. За втората група е необходима по-краткосрочна подготовка, привеждане на документацията, на процедурите на банките в съответствие с нея. Аз очаквам да се постараем - БНБ, търговските банки и дори властите, да се подготвим поне за втората част. Да си спестим излишни формални несъответствия, които да ни товарят с допълнителни нужди от капитал. Ако тези проверки дефинират фундаментални проблеми обаче, нека останат само те да бъдат разрешавани с последващи мерки.
- Има ли банки у нас, които няма да издържат тези проверки и какво ще следва от това?
- Вероятно няма, но на такъв въпрос не бива да давам категоричен отговор. От времето, прекарано в "Банков надзор" знам, че преценката за една институция се основава само на много дълбоко познаване отвътре на основните рискове в нейната работа и на първо място кредитния. Това, което се вижда от публичната информация, е, че не би трябвало да очакваме сериозни неприятни изненади.
- Миналата седмицата "Файненшъл таймс" излезе с публикация, в която се казва, че ЕЦБ има тайни споразумения с БНБ и централната банка на Румъния за предоставяне на финансова помощ в подкрепа на ликвидността на гръцките банки. Това не значи ли, че се очакват ликвидни проблеми на тези банки у нас?
- В държавите, където има банки с гръцки акционери, е нормално централните им банки и властите да предприемат мерки за предотвратяване на заразата. Аз мога да само кажа, че взетите досега мерки от българските власти са предостатъчни, за да ни защитят. Резултатите го потвърждават, а и външните наблюдатели посочиха България като най-подготвена.
- Трябва ли България да участва във финансовото подпомагане за Гърция?
- Подкрепата, която се иска от нас и от другите страни нечленки на Еврозоната, може да покрие само спешните нужди на Гърция, но има драматично значение в контекста на цялостното разрешаване на кризата. Става въпрос за преходен, свръхкраткосрочен мостов кредит със средства на Европейския механизъм за финансова стабилност /ЕМФС/, който ще помогне на Гърция да не изпадне в неплатежоспособност в дните, докато траят преговорите и одобряването на стабилизационната програма. Ние ще гарантираме съответната за нас част от тези средства. Когато стабилизационната програма стане факт, подкрепата от ЕМФС, т. е. и нашата, ще отпадне. Стабилизационният механизъм на самата Еврозона ще влезе веднага в действие и ще погаси кредита. Този подход беше приложен при Португалия и Ирландия с уговорката повече да не бъде използван, но сега се налага. България трябва да играе конструктивна роля в процеса, колкото и да ни е неприятно. Даже за разлика от други страни, които не са в еврозоната и са далече от Гърция, ние имаме голям мотив за участие - този на съсед, който има интерес бързо да бъде въведен ред. За наше добро е да подадем ръка в този критичен момент, без да поемаме кой знае какъв риск, защото заемът е обезпечен в крайна сметка с бюджета на ЕС.
- Какво сочат последните данни - има ли оживление в кредитирането?
- Реално растеж на кредитните портфейли има, въпреки че обобщените данни на БНБ не го показват в момента по технически причини. Те са свързани с еднократно прехвърляне на голям портфейл в чужбина, с отписване на провизирани кредити и със сезонни елементи. От друга страна, растежът е незабележим и защото е скромен. За да започнат и бизнесът, и населението да инвестират и да потребяват, им трябва още време на вътрешна стабилност. Тя, съчетана с индикациите за растеж в ЕС, са добра основа за повишаване на икономическата активност и предприемачеството у нас. Такива индикации вече ясно личат.
- Кои са те?
- Например повишеното търсене на недвижими имоти, както и повече искания за строителни разрешения. Повишава се и БВП, както и повечето усвоени средства от МСП по европейските програми, увеличава се заетостта, банките разглеждат много повече инвестиционни проекти за кредитиране и т.н. И това се случва въпреки някои неблагоприятни външни фактори.
- Как се държат в тази ситуация малките и средните предприятия?
- Чувам много оплаквания (основателни) за трудности, с които се сблъсква този бизнес, в който влизат над 300 хил. регистрирани дружества. Има обаче много малки и средни фирми, за които никой не чува и не знае, защото те работят без да се оплакват. Всяка година увеличават производството, макар и с малко. Има ги, жилави са и те са нашето бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
