Роман Василев е бивш зам.градски прокурор на София. Той е магистър по икономика и право и докторант. Има специализация в Хагския университет по специалност „Управление на правосъдната система", обучение в Secret service-USA "Кражба на самоличност и противодействие срещу изпирането на пари", във ФБР - „Противодействие на корупцията, специфични методи – агенти под прикритие", във Федералната прокуратура за борба с организираната престъпност - „Противодействие срещу организираната престъпност, мерки за предотвратяване на корупционните престъпления". Пред „Стандарт" Роман Василев коментира антикорупционния закон и последния мониторингов доклад на ЕК.
- Господин Василев, как оценявате проектозакона на ГЕРБ срещу корупцията и очаквате ли той да проработи?
- Антикорупционен закон има в повечето страни от Европа, в Канада, в Америка. Там под различна форма се съчетават всички тези функции в определени органи, които трябва да извършват съответните действия. В България е организирано като сбор от няколко комисии. В този си вид, ако има сериозна политическа воля, може да се стигне до адекватен действащ закон. В този закон ще се позволяват оперативно-издирвателни мероприятия и прилагането на оперативно-технически средства. Т.е., изкарвайки дирекция "Антикорупция", която е в ДАНС, включвайки я като структура в новия антикорупционен орган, те започват да извършват предварителни, информационни действия и да обслужват ръководството на антикорупционния орган с информация. След като имаме оперативно-издирвателни мероприятия, на този орган се дават чисто разузнавателни функции.
- Разяснете какви функции ще има този орган?
- Този орган ще има чисто разузнавателни функции. Задава се въпросът - а какво ще стане с материалите? При положение, че се установи, че имаме данни за престъпление, те трябва да бъдат изпратени в прокуратурата. С малки изменения между първо и второ четене в Наказателно-процесуалния кодекс, следва да се отбележи, че разследващият орган по материали от антикорупционната комисия е Национална следствена служба. Хората, които работят там, са утвърдени специалисти и те многократно са се занимавали с такъв вид престъпления. Защо казвам това? Защото към настоящия момент специализираната прокуратура борави с разследващи органи. Разследващите органи това са определените разследващи полицаи със заповед на министъра, разследващите митнически полицаи със заповед на директора на митниците, и следователите, които са определени със заповед на главния прокурор.
- Т.е. така ще бъде уредена тази връзка - материали-разследващ- наблюдаващ прокурор?
- Виждате как нормално се стига до този извод. На теория, когато правим едно изследване, то има начало, развитие и концепция. Т.е. в науката не може да изследваш едно познание без да имаш методологията, задачите и крайния резултат. И в този си вид се връзва постъпването на материалите, оперативно-издирвателната и разузнавателната дейност на ДАНС, дирекцията, разследването от следователите и съответно внасянето на обвинителния акт и поддържането на обвинението от прокуратурата.
- Има критици, които казват - защо ни е нов антикорупционен орган, нали и сега има разследване и прокуратура?
- Да, има разследване и прокуратура. Но как се води това разследване? То пак се води от следователи и дознатели. За да бъде започнато едно разследване, трябва да имаме някакъв материал, който да постъпи. Независимо дали ще е сигнал на будни граждани или от определен представител на държавна или общинска администрация, или оперативна разработка на службите на МВР. Т.е. тези материали постъпват в прокуратурата и ако няма данни за престъпление, трябва да се върнат за извършване на проверка. Идеята е, че се печели време и се повишава ефективността, когато тези структури са в едно. И другото, което трябва да бъде направено, според мен, е материалите от антикорупционния орган, постъпвайки в прокуратурата, пак с изменение на чл. 217 от НПК, трябва да имат характера на доказателства. Както в чл. 217 през 2008 г. се прие, че материалите, постъпващи от ОЛАФ, имат доказателствен материал.
- Понеже споменахте сигналите, имаше дебат около това трябва ли или не трябва да има анонимни сигнали за корупция. Какво е вашето мнение?
- Категорично против съм. Анонимният сигнал е сигнал без чувство, че може да понесеш наказателна отговорност за набеждаване.
- Т.е. не е добра практика това, така ли ?
- Ако ви кажа, че няма такава практика, ще ви излъжа. В някои страни има. Но манталитетът на нашето общество е малко по-различен. Ако това се допусне, ще завалят анонимни сигнали към всеки един човек, към всяка една публична или непублична личност и тези сигнали трябва да бъдат обработени. Вие представяте ли си какъв ресурс трябва за тази цел? Ако някой напише, че лицето Х е корумпирано и се провери и се установи, че всъщност няма данни за такова престъпление и прокуратурата направи отказ, тогава този човек ще си понесе отговорността и ще секнат и безсмислените сигнали, дори подписани. Защото ще има санкции от закона, все пак сме правова държава.
- Защо е добре шефът на този антикорупционен орган да бъде избиран от парламента, а не от президента?
- Защото сме парламентарна република. Шефът на ФБР и главният прокурор на САЩ се назначават от президента, но там структурата е различна. И към настоящия момент президентската институция у нас има квотен принцип в Комисията за отнемане на престъпно придобитото имущество, в Конституционния съд и в ред други комисии. Сега ще стане един прецедент, ние все пак сме парламентарна държава и затова парламентът е този, който решава. Да, може да се реши да се избира с квалифицирано мнозинство от 160 депутати. След като бъде избран председателят, е редно той да посочва заместници и да се спази екипният принцип на работа.
- Вие като професионалист какви резултати очаквате от този закон, какво да даде на обществото?
- Моите очаквания като професионалист са, че този закон има бъдеще. Но на него трябва да му се осигурят спокойствие, защита, политическа протекция от страна на правителството и Народното събрание, за да може тези хора да си вършат работата. И да видим в крайна сметка какво се случва по високите етажи.
- Очаквате ли да компенсира усещането за справедливост в обществото?
- Справедливостта е интересно понятие, но в момента има дефицит на справедливост. И този дефицит не е заради този орган, който ще вдигне капацитета на всички останали. Напротив, трябва да има уважение към институциите. В настоящия момент липсва уважение към институциите и се забелязва един абсолютен нихилизъм. Даже в частност и в медиите, които по един или друг начин търсят конфликта. Аз винаги съм се учудвал как всеки се интересува от закъсняващия влак. А този, който е стигнал навреме... Не бива да се генерализира, но в никакъв случай, не можем да кажем „всички са маскари". Не че няма „гнили ябълки" навсякъде, но идеята е как да се минимизира тази бройка. Защото в цял свят има корупция, няма държава, в която да няма корупция. Дори в най-тоталитарните държави има. Въпросът е какви са лостовете и механизмите тази коруцпия да бъде сведена до минимум.
- Преди дни излезе новият мониторингов доклад на ЕК. Какво мислите вие за този доклад?
- Този доклад е на база достигнати определени показатели. Естествено, че някъде има напредък и някъде няма достатъчно такъв. Положителните индикатори са промените във Висшия съдебен съвет, разделянето на квотите между изборите на съдиите и изборите на прокурори, стартирането на антикорупционното законодателство. Говори се, че имаме не така добра борба с корупцията за сметка на организираната престъпност. Но тя сама по себе си не е толкова лесна, първо. И второ, това, че са намалели осъдителните присъди по никакъв начин не трябва да генерира отрицателно отношение към борбата с корупцията. Защото ако имаме 100 % осъдителни присъди, ние тръгваме към една тоталитарна държава.
- Какво мислите за идеята за промяна на конституцията, така че да падне давността за разследване на приватизационни сделки?
- Имаше едно запитване към Конституционния съд, който знаете, че обяви за противоконституционни едни такива давностни срокове. В конкретния случай трябва да изходим от духа на Наказателния кодекс. След престъплението следва съответното наказание. Наказателната отговорност има за цел да превъзпита извършителя и да е своевременна. Кажете каква наказателна отговорност ще търсим след 25 години, как ще събираме доказателства, какво ще донесе това и как ще се чувства обществото, че след 30 години ще бъде осъден човек на 90 години. Европейците имат европейски регламенти - единственото нещо, това е престъпление срещу мира и човечеството. Защото цената тогава на тези престъпления е различна, отколкото това дали предприятието Х е купено от купувача Y с 1 милион по-малко или с 1 милион повече. Не може да генерираме такъв род престъпления и да ги приравняваме към престъпленията срещу мира и човечеството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
