В годините на прехода постоянно възникват проблеми с парите за здравеопазването и образованието. Явно методите на финансиране на тези сектори не са добре измислени, позволяват да изтичат средства, липсва и ефективен контрол. Затова и двете сфери са в криза. След голямата стачка на учителите през 2007 г. Министерството на образованието въведе делегираните бюджети в средното образование и прехвърли цялата финансова власт в ръцете на директорите. Основният принцип на делегираните бюджети е, че техният размер зависи от броя ученици в дадено училище.
Какви са основните идеи при този подход?
Първата е, че всяко училище ще се стреми да привлича по-голям брой ученици, за да има по-голям бюджет. Това ще стимулира учителските колективи за по-качествено обучение и постигането на по-добри резултати на външните оценявания. Идеята е също училищата ще имат възможността да подобрят своята материална база и квалификацията на учителите. По-големите бюджети дават възможност да се увеличат заплатите на преподавателите и да се привличат млади и квалифицирани кадри, предлагайки им по-висока заплата от минималната 450-500 лв.
Така изброените идеи са много хубави, но какво се получава в действителност?
Училищата в малките селища са обречени на ниски бюджети, тъй като демографският срив намалява броя на децата. Учителите там остават с ниски заплати и естествено не може да се очаква тяхната мотивация за работа да е висока.
В други училища, за да се задържат учениците, се правят компромиси с дисциплината в час, с ниския успех и фалшивите болнични. Създава се чувство за недосегаемост у ученика, което пък прави невъзможно осъществяването на нормален образователен процес. Много от учителите правят компромиси със собственото си достойнство и себеуважение, за да се задържат повече ученици в училище. Лошата дисциплина, невъзможността да се провежда нормален учебен процес са едни от причините, за да има отлив от професията учител. Директивата на директорите е да не се пишат слаби оценки, а ако това се случи, на поправителната сесия през септември всички ученици да бъдат пускани. Указанията към квесторите е да си затварят очите, когато учениците преписват. Този факт се знае от самите ученици и е ясно как се готвят за поправителната сесия. За какво образование става въпрос?
Имайки пълна финансова власт, директорите разполагат с бюджета, без да има прозрачност точно за какво се харчат парите. Те еднолично вземат решение какво оборудване ще се закупува, без да се информира педагогическият съвет. Липсата на прозрачност и ефективен контрол създават условия за злоупотреби.
Идеята учителите в училища с повече ученици да получават по-високи заплати реално на много места не се случва. Единственото ограничение, което имат директорите, е минималната заплата да не бъде по-ниска от 450 лв. В някои училища паралелките растат, а заплатите не. Това допълнително демотивира учителите. Странно защо всички директори са определили стойността на един лекторски час да бъде 5-5,50 лв. При минимална заплата от 450 лв. и годишен норматив от 648 или 720 ч един учебен час има реална стойност между 8 и 9 лв.
Директорите не провеждат политика към привличане на млади кадри. Тези, които имат финансовата възможност да предложат по-високи заплати на младите учители, не го правят. Затова средната възраст на учителите постоянно се увеличава и в момента е между 50 и 60 г., а професията учител е сред най-малко желаните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
