Гл. ас. д-р Иван СТОЙНЕВ, преподавател по Право на конкуренцията в ЕС в Международната магистърска програма на ЮФ на СУ
Решението за предоставянето на заем на НЕК, с който да покрие задължението от около 1,2 млрд. лв. към руската „Атомстройекспорт" по арбитражното решение относно АЕЦ "Белене", е факт. Макар да може да се съжалява, че бе взето така прибързано, по-важно е сега да се види какви могат да бъдат последиците му от гледна точка на правилата на ЕС.
Една такава мярка може да има основания от гледна точка на икономическата логика и ситуацията в сектора на енергетиката, в частност състоянието на НЕК. От гледна точка на правния режим на конкуренцията в ЕС обаче селективното предоставяне на подобни средства с държавен произход, които поставят едно предприятие в по-благоприятно положение, поражда редица проблеми, които могат да имат дори по-тежки за страната ни последици от забавеното изплащане на обезщетението по арбитражното решение.
По своя характер гласуваният заем представлява държавна помощ по смисъла на Учредителните договори на ЕС (специално ДФЕС) и ако не е предоставена по реда, предвиден в правото на Съюза, ще се счита за несъвместима с Вътрешния пазар.
Съгласно действащото европейско законодателство една държава-членка може да предприеме подобни мерки единствено и само след предварително решение на ЕК. Задължението на държавите членки да „нотифицират" (съобщават) всяка дейност, която попада в приложното поле на чл. 107, § 1 на ДФЕС, е закрепено изрично. Към настоящия момент подобна нотификация от страна на компетентните органи у нас (в лицето на Министерство на финансите) не е направена. Вярно е, че ДФЕС не предвижда конкретен срок за изпращането на тази нотификацията, но е безспорно, че тя следва да бъде направена преди каквито и да било действия по отпускането на помощта!
Самото действие по нотифициране има суспензивен (възпиращ) ефект, ако от Комисията не е поискано изричното разрешение за предварително изпълнение. Ако подобно предварително изпълнение не е разрешено, всяко действие, което би предприела страната ни, автоматично ще превърне предоставените средства в незаконна държавна помощ.
Когато дадена държавна помощ е предоставена незаконно, ЕК изисква от националните органи да възстановят помощта. Възстановяването включва и заплащане на лихви върху възстановените суми. При това лихвата ще бъде дължима от датата, на която неправомерната помощ е била предоставена на разположение на бенефициера, до датата на нейното възстановяване. Съгласно Съда финансовите затруднения на едно предприятие не са доказателство за това, че възстановяването е невъзможно. Съдът посочва, че при подобни обстоятелства, липсата на всякакви възвръщаеми активи, които да генерират доход, е единственият начин, чрез който държава-членка може да докаже абсолютната невъзможност за възстановяването на помощта. Хипотеза, която е неприложима спрямо НЕК.
Важно е да припомним, че дори да бъде заведено дело от страна на България и НЕК срещу решението на Комисията, искът за отмяна на решението за възстановяване по чл. 263 от ДФЕС няма суспензивно действие (не спира изпълнението на решението на ЕК) и следователно сумата ще трябва да бъде или издължена доброволно, или принудително събрана.
И в двата случая финансовата стабилност на НЕК, защитата на която служи като претекст за приемането на това решение, ще бъде поставена в сериозен риск.
Разбира се, това може да не се случи, ако компетентните български органи нотифицират помощта, както бе заявено в медийното пространство. Но и в този случай задачата не е по-лесна, тъй като трябва да се докаже пред ЕК, че помощта е съвместима с Вътрешния пазар.
Процедурата за подобно индивидуално освобождаване е комплексна и доста дълга, като ЕК може да постанови решение най-рано два месеца след датата на нотификация и то в случай, че счете, че помощта не поражда основателни съмнения по отношение на съвместимостта. Ако обаче ЕК реши, че са налице основания за по-задълбочено разследване и преценка, то този срок може да достигне и над 18 месеца. В това време обаче ще текат лихви по неустойката, която се дължи на „Атомстройекспорт" (около 324 000 лв. на ден), което допълнително ще влоши състоянието на НЕК. И няма гаранция, че накрая Комисията ще приеме въпросната държавна помощ за съвместима с Правото на ЕС, дори по-скоро обратното...
Ето защо приемането на това решение, независимо от мнозинството в Парламента, крие риск да породи съществени проблеми във връзка с правилата на ЕС относно отпускането на държавна помощ. И доколкото то вече е факт, е необходимо много спешно да се помисли дали да бъде изпълнявано – и ако да, как да бъдат спазени правилата на ЕС. Нека го кажа ясно: последното ми се струва почти невъзможно! Така България всъщност ще трябва да избира между две негативни финансови последици, но едните (мерки от страна на ЕК) не само финансови...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
