200 000 деца, които няма да бъдат записани в училище. 30 000 учители, които ще се пенсионират в близките 5 години. 3 000 преподаватели, които се търсят само за тази година в природни научи, начална педагогика, информатика и езици. Това е кратката равносметка, с която бодрите първокласници тази година вдлизат в класните стаи.
От година на година проблемът с липсващите кадри в образованието става все по-остър. Не само в класните стаи, а дори в първи курс на училищната педагогика, влизат млади хора, чийто среден успех е 3,50. Това е една от основните причини децата в първи, втори, трети клас да показват ниски резултати. Преподаватели на бъдещите учители от Факултета по начална педагогика разказват, че тези млади хора допускат елементарни грешки като например правяг поправки от типа на "бонтове" и "бошува" вместо "бунтове" и "бушува" в детски преразкази.
Преподаватели от Факултута по начална и училищна педагогика винаги са настоявали за
часове по езикова култура
така че да не се окаже, че малките първокласници в един момент са по-грамотни от своите учители. Министър Красимир Вълчев от известно време настоява да бъде направено всичко възможно към учителската професия да се привлекат абитуриенти, които имат много висок резултат на изпитите, а не млади хора с посредствени оценки. Неговата идея е, че ако в гимназията на учениците преподават качествени преподаватели, след това самите гимназисти ще могат да се изявят на по-високо ниво.
В същото време обаче към учителската професия се насочват основно млади хора със среден успех около 3 - 3,50, които не могат да дадат качествена подготовка на учениците.
Увеличението на учителските заплати, което през септември ще бъде само с 15 на сто, няма как да стимулира млади хора с много висок успех да се обърнат към преподаването. Това би могло да се случи, ако наистина нарастването на заплатите не е символично. Тоест - при скок над 2 пъти.
За съжалние обаче досега винаги когато е бил обещаван скок на учителските заплати, те пак са оставали
под ръба на средното работно възнаграждение
у нас. Това означава, че в близките години няма шанс много млади хора с високи резултати да се обърнат към преподаването. И най-вероятният сценарий е в училище да бъдат задържани хора на пенсионна възраст, на които да се доплаща допълнително, за да запазят преподавателското си място. В същото време един от основните проблеми е, че учителите над 60 години трудно се адаптират към най-новите учебни технологии, особено тези, които са свързани с интернет. Младите преподаватели с лекота работят с интернет, но не познават някои от базовите методики за преподаване в училище. Така на практика българското училище ще посрещне новата учебна година разделено на две. От Министерство на образованието зависи коя половина ще надделее.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
