Жан-Клод Юнкер,
председател на ЕК
специално за "Стандарт"
Европейската интеграция винаги е била проект, създаден от народите и за тях. Той бе движение, водено от поколение, обединило се, за да каже „Никога повече!" С подписването на Договорите от Рим на 25 март 1957 г. първите шест държави членки на ЕС затвориха призрака на европейското минало в книгите по история, където то се превърна в поучителен разказ, непозволяващ на бъдещите поколения да повтарят грешките от миналото.
С отбелязването на 60-годишнината от тази съдбоносна дата, ние отбелязваме също повторното раждане на европейския проект. В заобикалящия ни променлив и несигурен свят е настъпил моментът да подновим и да потвърдим отново ангажиментите си за обединено бъдеще, в което всички граждани и всички държави членки са третирани по еднакъв начин. Една нова Европа с 27 държави трябва да действа решително, за да отговори на очакванията на своите граждани и да им покаже както надежда, така и решимост.
За това трябва да потърсим нови отговори на въпроса, който съпровожда нашия Съюз от създаването му насам: какви са следващите стъпки? Отговорът на този въпрос обаче няма да дойде от мен, а чрез отворен и честен дебат. Европа не се управлява със заповеди, нито пък може да ѝ бъде диктувано какво да прави в условия на „блестяща изолация". Това е въпрос, който трябва да бъде отправен към хората.
Твърде дълго е налице разминаване между очакванията на хората и резултатите, които Европа е в състояние да постигне. Не бива да се преструваме, че Европа сама може да реши всички проблеми. Европа не може да осигури върховенство на закона, ако страните-членки не положат усилия за поддържането на обществения ред и за укрепването на правораздавателните си системи. Не бива също така да поддържаме тезата, че отделните нации могат да постигнат всичко сами. Теза, която бе доказана като несъстоятелна от скорошната мигрантска криза, чието решение се появи в момента, в който започнахме да си сътрудничим по въпроса. Вместо това вярвам, че е дошло времето за истински честен дебат относно това, което очакваме от нашия Съюз. Бихме могли да продължим, както досега. Като не почиваме на лаврите си, а концентрираме цялата си енергия за постигането на резултати по големите въпроси, по нашата положителна програма за доизграждането на вътрешния пазар, цифровия единен пазар, енергийния съюз, съюза на капиталовите пазари и съюза за отбрана.
Бихме могли също така да поемем в напълно различна посока и да решим ЕС-27 да се съсредоточи само върху единния пазар. Но Европа е много повече от пазар за стоки и пари. Да твърдим обратното, означава да изменим на ценностите, за които е водена борба на бойното поле и на трибуните в продължение на векове.
Като трети сценарий можем да позволим на някои държави членки да постигнат напредък в някои области, които вече са формулирани в Договорите, като оставим вратата отворена за други държави, когато са готови за това. Това вече е факт днес, тъй като различни групи държави, обхващащи целия континент, вече са готови да създадат патентен съд на ЕС, или да хармонизират своите закони в областта на развода и имуществените права на международните двойки или да създадат Европейски прокурор за борба с измамите, засягащи бюджета на ЕС. Тези примери на засилено сътрудничество показват, че не е необходимо всички да вървят напред с една и съща скорост, но е нужно всички да вървим в една и съща насока.
Друг вариант би могъл да бъде ЕС-27 да реши да прави значително повече, всички заедно, в малък брой области, в които нашите действия наистина имат добавена стойност и в които гражданите очакват от нас да действаме. Това на практика означава повече „правене на по-малко" в области, в които държавите членки не могат да постигнат съгласие, или са в по-добра позиция да се справят с проблема сами.
Накрая, държавите членки биха могли също така да поемат с пълна скорост и да решат да споделят повече правомощия, ресурси и вземане на решения във всички области.
Всички тези пет сценария са осъществими. Несъмнено те ще бъдат обсъдени оживено от националните парламенти, правителства, гражданското общество, хората от всички сфери на живота. В действителност обаче бъдещето на Европа най-вероятно ще бъде оформено по шести сценарий, изготвен от вас. През 2019 г. в Европа ще се проведат демократични избори и дотогава искам да бъде чут всеки глас. Ние трябва да сме строители и притежатели на собственото ни бъдеще. Не институциите или политиците, а хората, които те представляват. Когато става въпрос за ЕС президентите и министър-председателите винаги много лесно са казвали, че не искат. Днес те трябва да организират и да участват в обсъждания, които да достигнат до всяко кътче на Европа, до всяка част от обществото, за да решат какво искат.
Какъвто и път да изберем, ние сами трябва да изградим бъдещето си. За 60 години Европа постигна непостижимото: спиране на нескончаемата европейска трагедия на мира и войната. Но тази Европа не е даденост. Европа винаги е била и продължава да бъде съзнателен избор. Затова изборът, който правим днес, утре и след две години, трябва да бъде воден от пълното ни съзнание за неговите последици — не за нас, а за идните поколения. Защото ще бъдем съдени не по това, което сме наследили, а по това, което оставяме след нас.
*Заглавията са на редакцията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
