Вчера бе лансирана идеята държавата да купи ЧЕЗ. Първо трябва да се изясни откъде държавата ще вземе пари. Второ, трябва да се изясни кой ще бъде представителят на държавата, защото очевидно нито министър-председателят, нито министърът на енергетиката ще бъдат държатели на тези акции. НЕК не може да бъде такъв, защото ако има сериозно влияние върху процеса на взимане на решения, влизаме в противоречие с Втория енергиен пакет на ЕС. БЕХ също не може да бъде държател, защото е собственост на централите. Т.е. той не е собственост на естествените монополи. Естественият монопол в лицето на електроенергийния системен оператор заедно с активите си е отделен и съществува абсолютно самостоятелно. Независимо че е подчинен на БЕХ, има много специални условия, за да бъде в ситуация на независим преносен оператор. Което и от дружествата на енергетиката да купи дяловете, ще бъде в противоречие с Втория енергиен пакет. Досега практиката показва, че всеки опит за дерогация от него обикновено не завършва добре. Ако държавата беше изкупила мажоритарния пакет, е едно. Но тя изкупува контролен пакет, което е друго. Аз мисля, че по-скоро Министерство на финансите ще бъде принципалът на този дял. Така че в момента това е юридически казус и ще трябва много внимателно да бъде изпипан.
Това е откъм технологията на провеждане на процедурата. Понеже става въпрос за 67%, трябва да има съгласие и на останалите участници. Защото в акционерните дружества, особено в публичните компании, има практика, когато определен дял се продава, да се даде на останалите участници първа оферта. Този разговор е предстоящ, не знаем как ще реагират и дали някой от другата страна ще пожелае да откупи. Така българското частно участие, на „Инерком", ще остане миноритарно и ще се смени философията на дружеството. От гледна точка на държавното участие, това безспорно е една много сериозна гаранция. 33%, които бяха договорени при приватизацията, лишиха държавата от възможност да въздейства. Т.е. тя беше позиционирана в ролята само на наблюдател. Което означава, че за периода до продажбата на дяловете, нямаше никакво отношение към взимането на решения. Освен това не беше приведена в действие процедурата за даване на дивидент. Т.е. държавата от периода на приватизацията до периода на продажба на тези 33%
не е получила нито лев
Проучване на общественото мнение показва, че мнозинството от хората искат държавата да купи ЧЕЗ. Така обаче преминаваме в процедура на одържавяване. Тя не е много популярна освен при критични ситуации. Редица държави в условия на пазарна икономика купуват фалирали дружества, управляват ги, санират ги и след това отново ги продават на пазара. Напълно е възможно държавата да купи дялове от ЧЕЗ и после да ги препродаде, но тогава се обезмисля функцията. Защото се чу държавата да вземе 34% от всичко. Така за „Инерком" остават 33%. Държавата с 34% ще бъде водеща при вземане на решения. Естествено, когато спадне общественото напрежение, държавата отново може да ги предложи или на Гинка Върбакова, или на другите.
Що се отнася до въпроса коя институция може да провери сделката, трябва да се подчертае, че няма сделка, т.е. няма повод. „Инерком" като бъдещ собственик независимо на какъв дял, когато сделката е факт и има джиросване на акциите, се явява с нотариалния акт и обявява, че е собственик. Едва тогава трябва да се задействат всички тези комисии. Какъв ще бъде резултатът? НАП проверява фирмите на „Инерком" и агенцията вече се е произнесла и няма какво друго да проверява. КЗК няма да проверява Гинка Върбакова дали има дял на влияние, а ще проверява ЧЕЗ с поделенията, които ще се купят, които ще са в условията на регулация и нямат доминиращо влияние. Остава регулаторът, който също вече се произнесе на примера на ЕнергоПро и на примера на ТЕЦ Варна. Т.е. няма промяна в условията на лиценза, просто се сменя собственикът – няма залагане на активи.
Най-силният момент на тази сделка, ако тя стане, е
когато плати банката
Тогава отпадат всякакви въпроси, защото всяка банкова институция не отпуска така елементарно кредит. Той трябва да бъде гарантиран поне 30% повече от сумата. Банката има два риска – финансов (гаранциите не са достатъчни) и репутационен, който е много по-висок от финансовия. Ключовият играч в сделката е банката, независимо коя е тя. В момента, в който тя плати, всичко останало губи смисъл.
След вчерашното развитие на ситуацията около сделката на голяма част от въпросите беше даден отговор. Намесата на държавата е положителна, първо, за да даде гаранции и всякакви страхове, които според мен са неоснователни, да бъдат изчистени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
