В Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия на ВМА:
Имаме 650 операции зад гърба си, при нас идват най-тежките случаи, признава началникът й проф. Никола Владов
Никой не иска да опира до болница, но ако му се наложи, всеки човек си задава въпроса - къде да намеря най-добрите лекари? В случая с чернодробните и панкреатични проблеми отговорът не е труден, защото като безспорен лидер в страната се очертава Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия на ВМА в София. Защо е така и каква е рецептата за този успех, попитахме проф. Никола Владов, който е неин началник.
Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА се превърна в референтен център за чернодробна и панкреатична хирургия в страната. 30-те легла в нея постоянно са пълни, а напливът тази година се е увеличил видимо. "До момента сме направили 650 операции, като над 50% са големи и много големи интервенции", казва проф. Никола Владов. Не е рядкост по телефона да му звънят и колеги от други клиники за съвет и помощ. Рецептата за този успех не е лесна. Според проф. Владов тя включва много работа, самоусъвършенстване, обмен на опит с другите страни и набирането на млад и сърцат екип. Практиката доказва, че тази формула при него работи наистина, а не е само думи.
За първите две седмици на юли през клиниката са минали 70 пациенти или по четири-пет души на ден. Трите операционни - две планови и една спешна, са непрекъснато заети, а лекарите едва смогват да оперират всички хора. Освен че напливът е голям, в клиниката се лекуват и едни от най-тежките случаи в цялата страна. "Повишаването на интереса си обясняваме с това, че работим
сериозна, тежка хирургия, от която другите болници бягат
това в годините ни създаде име", казва проф. Владов. На практика във ВМА идват пациенти като при последна инстанция. "Наскоро имахме болен с много голям тумор от друга голяма болница в София. Наложи се да направим резекция на долната празна вена, но операцията мина добре", обяснява специалистът. Най-често в клиниката идват пациенти с чернодробни и панкреатични тумори, тумори на дебелото черво и стомаха. Методите, с които се лекуват, включват както традиционната отворена, така и по-новата лапароскопска хирургия.
"Отворени операции лекарите правят при чернодробни и панкреатични проблеми, на стомаха и дебелото черво, в последните години обаче много интензивно развиваме лапароскопската хирургия на панкреаса и черния дроб и при тези локации и тя вече е рутинна. Преди няколко дни оперирахме лапароскопски млада жена на 31 г. с огромен доброкачествен тумор от 20-30 см на черния дроб, затрудни ни повече самото вадене на образуванието, защото беше много голямо", разказва специалистът. По неговите сметки над 60-70% от дебелочревните операции се извършват лапароскопски. "Предимствата са известни - бързо възстановяване, минимална инвазия, по-лесното им възприемане от страна на пациентите", казва проф. Владов.
Клиниката се е превърнала и в център с висок процент на радикална панкреатична хирургия. "От началото на годината имаме над 40 панкреатични резекции или между 5 и 10 на месец", отчита проф. Владов. Това е много важно за поддържането на доброто ниво на медицината, за сравнение в страната има много клиники, където се правят по 4-5 подобни интервенции на година. Във ВМА отстраняват лапароскопски и част от панкреаса. Професорът е категоричен, че засега златният стандарт е отворената хирургия
но бъдещето е на лапароскопската
Освен това наблюденията му показват, че туморите се откриват все по-рано, което е добре за самите болни, които пък са станали по-дисциплинирани.
Постижения има и в борбата с колоректалния карцином. "Хирургията става все по-агресивна, което дава големи възможности за лечение, но пациентите трябва да се съсредоточават в центрове с висок обем на дейност като нашия - над 120 резекции на година", категоричен е проф. Владов. За съжаление у нас подобни интервенции се извършват и в болници, където има по 5-10 подобни пациенти на година.
Значително подобрение медицината бележи и при лечението на туморите на черния дроб. "При хепатоцелуларния карцином настъпи значително увеличаване на преживяемостта, тъй като се създадоха много възможности за неговото лечение, като чернодробната трансплантация", казва проф. Владов. ВМА е запазена марка у нас за този тип хирургия.
За 12 г. в клиниката са направени 47 трансплантации
"Въпреки че чернодробните трансплантации вървят по-добре отпреди, има още какво да се желае, трябва да се увеличи броят на донорите", категоричен е проф. Владов. Според него оптимална цифра е 35 донори на година. "Това е постижимо, ако има добра организация и желание за работа в донорските бази", казва той.
Зад всички тези успехи в клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия обаче седи железен екип от лекари и сестри. "Всички са под 40 г., аз съм най-възрастният, но смея да твърдя, че не се давам", смее се професорът. И признава, че има 3-4 заместници, които са доктори на науките и могат да бъдат шеф на клиника във всяка една университетска болница. В екипа има и трима специализанти, на които другите лекари предават опита си. "Много хора минаха оттук и всеки се развива, тези, които започнаха преди 10 г., станаха началници на клиники и доктори на науките, това е третият ешелон, който също се надявам да успее", казва проф. Владов. За последните 2 г. трима негови колеги са защитили докторски дисертации на различни теми - върху колоректални метастази, хепатоцелуларен карцином и чернодробни трансплантации. Това е добро постижение на клиниката, обобщава началникът й.
Въпреки че е станал професор, самият той не подценява въпроса със самоусъвършенстването. Тази година вече е бил на два конгреса, а сега му
предстои да чете лекции в Китай
"Трябва да си сверяваме часовника с другите страни, има един интересен термин - глобализация на познанията, той означава, че трябва да можем да говорим с чуждите колеги на един език", категоричен е проф. Владов. Според него нашата страна не седи зле сред западните. "Има разлика по отношение на организацията на лечението, но в уменията на лекарите няма", категоричен е той. И дава за пример сблъсъците си с пациенти, които са ходили да се лекуват в чужбина, а се е наложило да им довършват терапията тук. "Не мога да кажа, че и там всичко е перфектно, просто човек не трябва да се взима на сериозно, а да си върши работата по правилата", обобщава проф. Владов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
