Ламонт Колучи, в. "Вашингтон таймс".
В исторически план Западът винаги е бил изправен пред заплаха и от Персийската, и от Руската империя. Персийската империя е била поддържана от експанзионистичните мечти на Дарий и Ксеркс, разбити само от гърците, предвождани от хора като Темистокъл. През ХХ век руските имперски стремежи под съветски меч се опитаха да завоюват и унизят Европа и да застрашат съществуването на американската цивилизация.
Днес персийците трансформираха своя геополитически императив в шиитски поход, чиято цел е шиитският полумесец да се простира от Персийския залив на юг до Средиземно море на северозапад. Руснаците нахлуват у своите съседи, докато се забъркват в авантюри в Близкия изток. От 2000 г. руската външна политика служи на доктрината "Путин", която е насочена преди всичко към вбиването на клин в НАТО, намаляването на западния ентусиазъм от системата срещу балистични ракети, впускането в насилническа дипломация с използването на енергетиката и използването на стария съветски метод за контрол върху оръжията и споразумения за тяхното намаляване с цел постигане на руските национални интереси.
Тази доктрина е подкрепена от кампания за масова военна модернизация, включително в обновяването на ядрените оръжия, както се видя в руската военна кампания в Сирия. Нормално е следващата стъпка да бъде комбиниране на шиитския поход с амбициите на руската мечка - използването от Русия на военна база в Иран.
Ако бяха нормални времена, в които американски патриоти със светли очи контролират американската национална сигурност, това щеше да предизвика такава тревога, че щеше да превземе това, което минава за новини в медиите. Докато Иран не се стресна в понеделник, руски бойни самолети постоянно излитаха от военновъздушната база "Хамедан" в Западен Иран и сред тях бяха "Ту-22М3" - стратегически бомбардировач от времето на Студената война, и изтребител "Су-34". Това не само намали времето на руските полети с 60 на сто, но позволи на руските бойни самолети да носят повече полезен товар. Друго преимущество за тях бе способността да ударят американски обекти и персонал, ако искаха, и това даде още сила на руското рзузнаване. Това изпрати послание до региона и света, че голямата руска стратегия е трансформирането от пропагандата в първите години на Путин до реалността на укрепването на властта на Путин. Преобладава навикът, най-вече сред американските интелектуалци, да пренебрегват силата и амбициите на Русия. Това е почти същото като това, че има хора, които не разбират опасното смесване на персийската главна стратегия с теологията на шиитските походи.
Руският Черноморски флот, съчетан с руските сухопътни сили в Сирия, подпомогнати от руски военни самолети в Иран извън него, създадоха съвсем нови сметки в Сирия. Макар това да не е добра новина за "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.), тя е лоша и за американските интереси в региона. Можем да разменим смъртоносната природа на "Даеш" срещу порочния експанзионистичен милитаризъм на Иран с руска подкрепа. Човек не трябва да отделя това събитие от иранската ядрена сделка, от това, че Иран е спонсор номер 1 на тероризма, най-голямата заплаха за Израел, ключов играч в дестабилизирането на Ливан и главна движеща сила на "Хизбула". Този макиавелийски съюз е едно от най-обезпокоителните неща в международните дела през това десетилетие. Той бележи началото на взаимни имперски мечти на два потенциални неприятеля на САЩ.
/Превод на clubz.bg/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
