Първан Симеонов
Новата геополитическа ситуация се отрази и на нашите избори и е основна причина за резултатите вчера. Това са несигурност в ЕС, несигурност на европейския проект и неяснота в посоката на развитие на САЩ. Към това се добавя нарасналата външнополитическа амбиция на Русия, мигрантската криза, и се получават много сериозни настроения за промяна, преосмисляне, ревизия на прозападния либерален консенсус, съчетано и с национализъм, и с популизъм, и с произточни сантименти.
Случва се един гигантски процес, който в България се наблюдава периодично. Ние във всеки нов изборен цикъл търсим новия, антиелитния, антипартийния. Даже ако през 4 години търсим новия, то през 8 години търсим грамадния нов. През 2001-ва Сакскобургготски, през 2005-а Атака, през 2009-а грамадния нов Борисов, после Яне Янев, после Бареков. Явно сега е дошло времето на грамадните нови, популистки, антипартийни сантименти.
Всяка власт се износва. Лека-полека тя ерозира. Първата грешка на ГЕРБ бе, че подцениха скоростта на това ерозиране. Те видяха резултатите си на местните избори и забравиха, че силният резултат е по-скоро личният им резултат, а не толкова партийният. Той реално е 800 000 хиляди гласа, което никак не е много.
Втората грешка бе, че заложиха на изцяло партийна кампания и то във времена, когато се гласува антипартийно. Видяхме антипартиен референдум, радикално гласуване за Каракачанов, антисистемно гласуване за Марешки. И залагаш в тези антипартийни времена на изцяло партиен кандидат. Нищо че си най-голямата партия.
Третата грешка беше, че Борисов сбърка стратегията още след като Корнелия Нинова бе избрана за председател на БСП. ГЕРБ очакваха друг шеф. Нинова ги изненада и те не можаха да се нагодят към нейната игра. А тя игра вабанк, много амбициозна, доста рискова, но играта й се получи, даже повече от очакваното. Грешка беше и ненужният скандал около Кристалина Георгиева. Тогава за първи път хората видяха Борисов да взема грешно решение. Той винаги е имал желязна интуиция. А там взе изключително грешно решение.
Петата грешка беше самата Цачева. ГЕРБ имаха много по-убедителни кандидатури. Да, в една нормална политическа ситуация госпожа Цачева, която е подготвен човек, председател на Народното събрание, най-нормалното беше тя да стане президент. Но ситуацията не е нормална.
И не на последно място, грешка беше, че Борисов обвърза оставката си със загубата. Нямаше нужда. Много са тези, които не искат дестабилизация на страната, но искаха друг президент. Между другото това и за ГЕРБ нямаше да е лошо. Когато вземеш цялата власт, всички проблеми са твои. Никой вече не може да ти е виновен.
Каквото и да ни очаква, много е важно да мислим върху една дилема - кое ще се сработи сега - синдромът 2013-а - "Борисов, на кого ни оставяш. Върни се!". Или синдромът, който наблюдавахме досега "Борисов, времето ти изтича!". Това са двата пътя - ще потегли ли надолу ГЕРБ след изхода на тези избори, или ще стане както през 2103-а - да, ГЕРБ ще се разклати, хората ще се огледат, но няма да намерят по-удобна опция и ще изберат отново ГЕРБ. Поне засега очакванията на Борисов да сработи синдромът 2013-а удрят на камък. По всичко личи, че той е подценил скоростта на ерозията на своето доверие.
Факт е обаче, че ако сега има предсрочни парламентарни избори, твърде вероятно е ГЕРБ пак да бъде първа политическа сила. При това при конфигурация, която би могла да й позволи да управлява. Но също е факт, че има една друга БСП. Да, вотът за Радев не е еднозначен на вота за БСП, но тази БСП е вече с пораснало самочувствие и показва възможности. Много коментатори се шегуваха, че когато номинираха Цачева, това изглеждаше като жест към БСП. Но сега волно или неволно, това се случи.
Междувременно наблюдаваме сега как Радан Кънев се опитва да повтори Иван Костов - да извлече жизнената част от общото синьо. Не знам обаче доколко този път може да се случи това. Доста рисков път е, ако няма ясен план. Голяма е опасността да не успее да стигне до бариерата за парламента. И той го знае това. Това става със структури, с прагматична работа по места, а не с активна Фейсбук общност и няколко ярки протестни лица. От другата страна Реформаторският блок ще полага усилия да покаже, че Блокът е жив и здрав, а просто Кънев напуска. Ще наблюдаваме с интерес тази интрига.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
