Разведряване за двете Кореи - Коментар - Стандарт Нюз






21:55 ч.

27.04.18

7 мин.

0

0

0

Разведряване за двете Кореи

от Мая Бонева |

Разведряване за двете Кореи

27 април е ден като всички останали от календара на 2018 г., но и един от дните на благодатната пролет за страните, които населяват 38-ия паралел на северното полукълбо. Пролетта там е както и у нас, в България. За две държави обаче, които по волята на историческите дадености, разположени на Корейски полуостров, разделени по линията на 38-ия паралел, денят е повече от пролетен. Президентът Мун Дже Ин използва символа и каза: "Пролетта настъпи на Корейския полуостров". Този ден може да стане нов ден в тяхната история. Както е отбелязано в резюмето на документите на Пленума на корейските комунисти, цитирам точно "de'tente" (разведряване).


Първите хора на Южна и Северна Корея - Мун Дже Ин и Ким Чен Ун се срещнаха в граничната зона при Панминджон и си подадоха ръце. След това Ким Чен Ун стана първият севернокорейски лидер, официално пристъпил граничната линия от 65 г. После, хванати за ръце, двамата лидери се върнаха няколко крачки на север. След това, в така наречената "къща на мира", откъдето обикновено започват посещенията за туристи в демилитаризираната зона, сега предназначена за първите разговори на върха, двамата отново подадоха ръцете си пред забележителното пано на планината Къмганг, която ги разделя и събира, защото тя е една за символи и за надежда.


Тази година е 65-тата на примирието, натоварено от спекулации, апокалиптични прогнози и критични заплахи за братоубийствени войни на полуострова. Стотици са жертвите, милиарди са средствата, неизлечими са раните от обиди и заклинания. Но вчера двама корейци, в чийто вени тече сродна кръв, си подадоха ръце. Приеха се,


надмогнаха се и дадоха урок на света


Свикнали сме да лепим етикети от позиция на противопоставянето. Забързани се поддаваме на опасенията да не ни набедят в крайности, когато обясняваме случващото се около нас и за по-лесно разчитаме на стереотипите за добро и лошо. Но ето че идва време да се замислим по-дълбоко. Идва ден, в който дългоотглежданите ни съмнения се отдръпват както отлива от морските брегове.


Ето две теми, промушили се в съзнанието на стереотипите. С дни съм се разхождала по най-чистия плаж на света, този край рибарското селце Сокчо в провинция Кауанг, където се намира и курорта Пьонгчанг, мястото на зимните Олимпийски игри. И защо е най-чист? Защото е в периметъра на Демилитаризираната зона. Само на 5-6 км е границата - непристъпна местност за хора, животни и кораби в морето. Май за там е създадено изречението "и пиле не може да прехвръкне". Моята скъпа приятелка мис Нам един ден ме попита какво толкова ми харесва, природа като природа. И ми каза защо на нея не й харесва. Била на седем годинки, когато заливчето край Сокчо вряло като чорба от падащите бомби и дълго след като утихнела стрелбата, морето било червено от кръвта на жертвите. И така продължило няколко седмици, докато дошъл ред, буквално да я вкарат през прозореца на един автобус, претъпкан с бягащи хора, за да се спаси на юг от този ад. Но не тя ми разказа втората част от този драматичен разказ, а директорът на местното училище, на което Нам Сук Ки подари част от библиотеката си, след като се пенсионира.


Миналата година, между два от най-критичните военни опита на Северна Корея, имах възможност да посетя Пхенян и планината Пекту. Поводът бяха грандиозни юбилейни празници за възхвала на лидерите на комунистическата държава Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Програмата, както се досещате, беше импозантна, бяхме на места, които обикновените корейци трябва да заслужат с много труд и личен принос, за да посетят. Бяхме в същата концертна зала, където през март южнокорейските артисти изпълниха своята програма пред Ким Чен Ун и високите пратеници от Южна Корея. После, на път за легендарното езеро на върха на планината Пекту, ядохме печени картофи и се наслаждавахме на ангелогласни малки певци и танцьори на светлината на лагерен огън. Бяхме над 530 гости от цял свят. Важно е да кажа, че точно по същото време на Северна Корея бяха наложени


допълнителни санкции от Съвета за сигурност на ООН


за търговия с въглища и морски дарове за Китай. Отядохме се на скариди. Сближихме се с нашите съпътстващи преводачи, гидове, пазачи и всякакви сътрудници. Това е задължително по номенклатура, заради протокола на затворената държава. Едно от младите момчета, с които пътувахме, попита най-спонтанно една от преводачките ни, къде са военните бази. Нейният отговор бе кратък - "навсякъде".


Този разказ, много значителен за мен, беше като баланс за предишния ми спомен от райския бряг на Сокчо.
Но да се върнем на деня петък, 27 април 2018. Какво предшества срещата на върха - пленумът на ЦК на КТП. Ще припомня журналистическата роля при редактирането на партийните документи от недалечното минало на всички комунистически държави, включително и у нас. Накратко, общоприето бе да се преразказват, за да могат по-лесно и по-бързо да стигнат до слушателите, беше прието да се отброява колко пъти е споменато името на съответния лидер. Речите обикновено бяха дълги по десет и повече страници и така имената на вождовете се споменаваха десетки пъти.


Кое е различното. Първо, пленумът беше на 20 април, а на следващия ден в интернет вече можеше да се прочете резюмето на документите. Там не се споменава нито едно име на корейски лидер, нито от миналото, нито от настоящето. Има четири кратки точки, които оповестяват прекратяването на военните опити, спирането на военните програми, затварянето на северния полигон и начало на ново, революционно сроителство на социализъм, цитирам "при съвременните изисквания за развитие". Набляга се на пренасочването на усилията от военния сектор към наука и образоание и се говори за модерна инфраструктура и щастливо бъдеще за хората, разбира се съобразно социалистическата структура. Споменава се и за развитие на модерно селско стопанство. Отбелязват се и имената на целия партиен, държавен и военен апарат, на най-важните в държавата. Това бе щрих от атмосферата, личеше новото самочувствие, непозната стилистика, предшестваща срещата в Панминджон.


Ако не бях отишла и не бях видяла, например новия жилищен квартал в Пхенян, замислен за научни работници и техните семейства, и бях на ваше място, щях да си помисля, че стилистиката на документите от пленума е поредна пропаганда, но не е така. Бях там и видях, че модерен квартал има. Вярно, вечерта беше тъмно. Едно от обясненията е, че има недостиг на ток, а според други, защото към тези блокове, съвременно строителство, проявяват интерес купувачи от Великобритания, Китай, а чрез посредници и от Южна Корея.


Животът днес е много по-различен от хладното лято на 1953 г. Но никой не си прави илюзии, че всичко ще се промени бързо. Днес ценното е, че


има основа, желание и отворени врати


Според мен тъкмо премереността на срещата е новото в подхода, стилистиката и стремежа към най-важното доверие.


Ако написаното прилича на лозунг, отдайте го на поколенческа обремененост. Но моля да приемете ентусиазма ми, че няма нищо по-естествено от събирането на един народ, който все още може да открие роднините си през границата на 38-ия паралел. И ако казаното от Нийл Армстронг за малката крачка на Луната като огромен скок за човечеството, то подадените вчера ръце, могат да бъдат подобна метафора за мира на един народ.
С право анализаторите мислят какво следва.


Един от най-трудните въпроси е ако процесът на разведряване се ускори, то как ще се отрази на вътрешната съпротива в Пхенян, на статуквото за старата гвардия, за онези, които не се разделят с медалите, за усилието, което номенклатурата трябва да направи, за да преодолее чувството си за превъзходство над останалите обикновени севернокорейци. Сигурно ще има и страх от реванш от онези, които са въдворени в непристъпните лагери. Вярвам, че в случая няма да се повтаря начинът, по който Съветският съюз се оттърси от сталинизма и Китай от маоизма. Сега живеем в друг век. Анализаторите знаят, че днес в Северна Корея вече носят значки с лика само на Ким Чен Ун. Две поколения носеха лика на Ким Ир Сен на реверите си, после с ликовете на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир заедно. Днес има само една малка значка с Ким Чен Ун.


Символите няма да паднат лесно


Това е само белег, достатъчно убедителен обаче, че корейците са готови да оставят миналото в миналото и да създават силна държава, такава, каквато исторически е била. И за да ви докажа, че символите в азиатската култура са много важни, ще припомня, че в един от предварителните сценарии за общ обяд беше предвидено в менюто на южнокорейските домакини да има рьощи. Това е жест към ползата от доброто образование. Все пак сегашният севернокорейски лидер е учил в Швейцария, в атмосферата на пансион за потомствени лидери от цял свят.


Ако всичко е така, както го разказваме и коментираме с радост и облекчение, към Китай и Виетнам ще се прибави още един представител на модерно развиващите се страни в Азия.


А договорът за мир, който да замени примирието отпреди 65 години по-рано или по-късно ще се случи, заради 27 април 2018, по-особеният ден в историята на Корейския полуостров, наречен и време за de'tente.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент