Промените без правила взривяват обществото

Промените без правила взривяват обществото | StandartNews.com

Запазването на тавана на пенсиите и вдигането на осигурителния доход до 3 000 лева стават
без аргументи и непрозрачно, казва Иван Нейков, бивш социален министър и представител на Балканския институт по социалната политика и труда

Предложението на правителството таванът на пенсиите да остане и през 2019 година к.ато само се повиши от 910 на 1200 лева е дълбоко несправедливо. Все пак преди три години, когато беше обявено, че догодина таванът пада, хиляди хора са настроили житейските си планове спрямо тези правила. Вероятно са правили много различни сметки и консултации, обсъждали са в къщи с фамилиите кога и как да вземат пенсия и извъднъж буквално два месеца преди настъпване на заветния миг, им се сервира тази новина.
Казва им се: "Забравете какво е било дотук, ей това ще е нещо съвършено различно !".
Едно от раковите заболявания на социалната сфера е промяната на правилата без дискусия, без обсъждане. И налагането на решения, различни от тези, които са съществували в продължение на много години.
Единственият резултат от този ход с тавана на пенсиите ще бъде

още по-голямо недоверие на хората към осигурителната система

Затова и го определям като крайно неразумно. Какво трябваше да се случи?
Най-добре би било онова, което сме обещали на обществото през 2015 година, че ще настъпи през 2019-а, просто да беше се случило. Това беше най-добрият вариант. Ако по някакви причини, които честно казано, аз не виждам, се налага промяна в тази позиция, дискусията за нея трябваше да започне поне една година по-рано. За да може на хората да им се разяснят мотивите, които налагат подобно решение. Да се посочат плюсовете и минусите, да се каже кои ще спечелят и кои ще загубят, за да могат хората отново да си направят своя разчет.
Все пак изборът кога да се пенсионираш в известна степен се различава от това дали да си купиш пет или десет яйца в магазина. Става дума за решение, което има огромно значение върху живота не само на човека, но и на неговото семейство. И да се отнасяш по подобен начин, да не се съобразяваш с интересите на хората по причини, които никой не обясни човешки, е голяма грешка.
Ако има някакви много сериозни аргументи, те трябваше да бъдат обяснени на обществото. И неприятните решения

понякога трябва да бъдат приемани, но след като се обяснят

А ние сега казваме на хората: Не ни интересуват вашите планове и интереси.
Относно предложението за увеличаване на максималния осигурителен праг на 3000 лв.
се опира много сериозно до интересите на работодателите, защото те плащат 60% от осигурителната вноска. На тях им се казва в 3-годишната прогноза, в законодателството от 2015 г, че няма да има повишаване на осигурителния праг. А в същото време готвеният скок от 2600 на 3000 лева е най-голямото абсолютно увеличение досега. Всички останали са били с някакви по-малки стъпки. Вече се чуват гласове и за увеличение на 5000 лв на максималния осигурителен доход. От тази гледна точка експертното ми мнение е следното - трябва да има постепенно увеличаване на осигурителния праг, но защо отново се прави по този непрозрачен начин. Защо не приехме вариант, при който да нараства размера на максималния осигурителен доход със същия процент, с който нараства средната работна заплата, да речем. Т.е. да се даде обяснение на хората - ето виждате расте средната работна заплата и, естествено, трябва да расте максималния осигурителен доход. Трябва да има логика, да има обяснение, иначе хората продължават да казват - това е административна намеса в осигурителната система.

И това е отново промяна на обществения договор, и то едностранно и административно, без да се обяснява цялата философия на тази промяна. Ако приемем, че от 2000 г- стартира новия пенсионен модел в България, до ден днешен, вече 18 г. нямаме нито един сериозен опит да бъде направена последваща оценка на законодателството. Няма година, в която да не сме променяли правилата за пенсионния ни модел. А дори нямаме и сериозни предварителни оценки на тези промени, които правим. Просто трупаме промяна след промяна, след това се чудим защо хората не вярват на системата.
Просто, защото досега никой не седна да им каже - 18 години ей това са стъпките, които направихме. Очаквахме това, но се получи друго и затова трябва да направим следните неща. Това е логиката на предварителната и на последващата оценка на въздействието.

Всъщност такова нещо аз не знам да е правено в България

В момента няма адекватен механизъм за определяне на минимална работна заплата в България. Слава богу, в началото на тази година ние ратифицирахме Конвенция 131 на Международната организация на труда относно определяне на минималната работна заплата, която предвижда този такъв механизъм, т.е. голямата рамка на един социален и икономически механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата, но е казано- в тази рамка всяка държава трябва да направи своя национален модел. Ние всъщност сме отворили вратата, ама още не сме минали през нея. Зациклихме, защото ние нямаме диалог между работодатели, синдикати, държава и академичния свят, които трябва да седнат на базата на Конвенцията и да започнат да изработват националния механизъм. И аз се боя, че заради
промяната на пенсионния модел и на максималния осигурителен доход, в един момент работодателите могат да кажат: "Вие там ни прецакахте, ние отказваме да участваме в преговорите !". Виждали сме подобни скандали много пъти в социалния диалог. За съжаление има го този емоционален момент- вие на нас, пък ние - на вас. Така че закъсняваме, явно следващата година отново административно ще определим минималната работна заплата. Обаче през следващата година трябва да направим доклад пред Международната организация на труда. България като държава трябва да се отчете какво е направила за изпълнението на ратифицираната Конвенция 131 относно определяне на минималната работна заплата. Много интересно е какво ще им кажем? Може би, че министърът на финансите определи минималната работна заплата и това е нашият механизъм.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай