Призракът на популизма още броди в Европа

Австрия след изборите се равнява на дясно

Призракът на популизма още броди в Европа | StandartNews.com

Призракът на популизма продължава да броди из Европа. И да придобива все по-материални очертания. Резултатите от изборите за парламент в Германия и Австрия в рамките само на един месец показаха, че фанфарите в чест на победата над крайната десница във Франция и Холандия са били твърде прибързани. Защото проблемите остават.

Търсене на сигурност с поглед назад

Изненада в Австрия на практика няма. Преди година за крайната десница в страната гласува половината от електората, сега Австрийскта партия на свободата (АПС) бе предварително сочена за възможна втора сила – което се и случи. И след като „Алтернатива за Германия" направи своя парламентарен пробив, сега АПС вероятно ще стане част и от управлението на страната. За Австрия това няма да бъде прецедент – страната вече бе управлявана от подобна коалиция в началото на века. Тогава ЕС санкционира участието на крайната десница в управлението и изолира страната. Днес, предвид масовостта на явлението в Европа, подобен подход би бил трудно реализуем.

Вече близо десетилетие европейският политически пейзаж се доминира от едно водещо чувство – несигурността. Първоначално тя беше икономическа и финансова - на държавно равнище. После – социална и дори физическа – на ниво индивид. В глобалния свят националната държава вече не може да гарантира привичния политически и обществен комфорт. Към това се добавя и мигрантската криза – осигурила на популистките партии необходимия външен враг. В тази ситуация решението логично се търси в посока назад, към познатото, за възстановяване на загубената сигурност. От чистия популизъм при Брекзит и избора на Тръмп, през идейния радикализъм на Вилдерс, Льо Пен, „Алтернатива за Германия" и АПС, до одържавения национализъм в Унгария и Полша тенденцията е еднотипна и ясно проследима: предлагането на лесни решения на трудни (и реални) проблеми, консолидация на обществото пред заплахата от чуждото и различното, изграждане на стени – физически, но преди всичко виртуални, генериращи агресия и разделения вътре в обществата.

Дясното става все по-дясно, лявото – все по-неясно

Традиционните дясно и лявоцентристки партии все повече се приемат като част от проблема, а не като път към неговото решаване. Още повече, че тяхното центростремително движение в продължение на десетилетия ги направи идеологически трудно отличими, а в политически план те загубиха своята взаимна алтернативност. Не рядко левицата и десницата в Европа управляват заедно – и Австрия е най-типичният пример в това отношение като през по-голяма част от следвоенния период начело на страната стои голяма коалиция. Това оставя огромно свободно политическо пространство за появата на кризисни алтернативи - в посока крайно дясно или радикално ляво. Традицоннта десница потърси (и засега намира) решение в цялстното си изместване надясно, стремейки се да спре изтичането на гласове към популистката и националистическа десница чрез изземване на нейна риторика и политически послания. Лидерът на победилата в изборите Австрийска народна партия Себастиян Курц не е единственият, който пое лозунга за рязко ограничаване на миграцията – същото преди него сториха и холандския премиер Рюте, и Християн-социалният съюз в Германия (тук по-особено стои Християн-демократическият съюз на Меркел, който поради опасенията от исторически аналогии, а и в подкрепа на политиката на своята лидерка не се поддава на подобно изкушение).

Лявото от своя страна започна да губи идентичност. Дясноцентристките партии иззеха послания на левицата, а левите партии съсредоточиха своите усилия към по-маргинални проблеми, изоставяйки територията на ежедневните притеснения на гражданите. Левицата трудно намира баланса и политическите решения между хуманитарната грижа за човека и страховете на европейските граждани от мигранската вълна. В резултат се появи „Феноменът ПАСОК", при който традиционните леви партии биват измествани от по-леви (и по-нови) политически формация - както това стана в Гърция, Холандия, Франция.

Стрес-тестовете в Европа продължават. Остава да видим колко дълго ще издържи конструкцията.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай