Причината за отказа на военните летци от "Граф Игнатиево" да се качат в МиГ -29 е една - системното неполагане на грижи за самолетите във ВВС. С години се протакат процедури за ремонт, обществени поръчки, доставка на гориво, на гуми, на пиропатрони. През юли военният министър бе в авиобазата и обеща на летците, че ще има гориво-смазочни материали, а обществената поръчка е обявена едва миналата седмица. Срокът за подаване на оферти е края на ноември, а на 15 декември бюджетът спира да работи - т.е. доставка няма да има до края на годината. Това са масла, без които самолетите не летят. Има проблеми с горивото, което не стига. На принципа "Карай, не барай" в авиацията не става. Законите в авиацията са писани с кръв и затова всички процедури трябва да се спазват.
Другият проблем са двигателите, доставени от Русия без необходимите сертификати. Не е ясно какъв е проблемът, най-вероятно е чисто административен, защото заводът в Чернишев е производител и тези двигатели се ремонтират там. Факт е, че
тези мотори са доставени и не могат да се сложат на самолетите
Затова и нашите летци летят само по време на учения - правят по 2 полета на ден в зоната до 10 000 метра. Учения, еър-полисинг, все съвместни неща, от които България съвместно нищо не получава.
Третият проблем е поредното бавене на конкурса за новите изтребители. Ако просто повторят искането за оферти, ще се появят пак тези три държави, които и сега пуснаха предложения. Швеция с нов Грипен", Италия с втора употреба еврофайтъри и Португалия с трета употреба F-16 и логистичен пакет от САЩ. Португалия няма нови самолети, Италия също се съмнявам, че може да предложи нови еврофайтъри, защото премина към производството на F-35. С това рестартиране на старото решение на парламента, ще получим същите оферти. Другото означава нова документална работа и забавяне поне с 1 година.
Ако не се вземе ново решение, имаме същите оферти и 90 на сто същия резултат на конкурса.
Иначе чисто политическото заяждане между президента Румен Радев и ГЕРБ е заради точката за разсроченото заплащане. Но на всички е ясно, че ние други вариант на заплащане нямаме. От друга страна пък законодателството на САЩ забранява при сделки за въоръжение да има разсрочено плащане.
Половината от пилотите от Граф Игнатиево са с придобито право за пенсиониране. Единственият им мотив да останат на служба е да летят или да учат нов самолет. С една дума сега им казваме - няма за какво да стоите там.
Отказът да се лети е добър начин
да се каже на политиците, че нещата трябва да се случват
Защото както казват в авиацията гравитацията няма почивен ден. Не може да кажеш - не ми работи мигача и фаровете, но ще карам само по светло и няма да стане нищо.
Управляващата политическа класа трябва да реши какво ще прави с въоръжените сили. Имаше Бяла книга, Стратегически преглед на отбраната, организационно развитие на армията до 2020. Но това, което се реши в последните 10 години, очевидно трябва да го извървим следващите 10, защото политиците не са съгласни да изпълняват собствените си решения. Имаме договорености с НАТО за цели на способностите, по които не се работи. Подписваме, но след това не изпълняваме. И стигаме до въпроса за националната сигурност. Всеки казва, че има член 5 от Северноатлантическия договор, че НАТО ще ни пази. Но преди това има член 3, според който защитата на националната сигурност е приоритет на всяка държава. Само че през 1974 г. при конфликта между Гърция и Турция член 5 не беше задействан.
Армията е пред технологичен колапс и трябва да й се обърне внимание. Ниски заплати, липса на мотивация, няма и млади летци отдолу, защото няма на какво да се учат. Като купим нов изтребител, ще ни искат по 500 часа нальот на реактивен самолет. Но летците, които го имат се броят на пръстите на едната ми ръка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
