Само за няколко дни президентът Румен Радев опроверга всички прогнози, че ще избягва светлините на прожекторите и ще бъде нечия сянка. Бившият пилот показа хиперактивност за старта на новия политически сезон, в който явно желае да играе сериозна роля.
Досега той избягваше интервюта, изказваше се предимно на празници, обикаляше страната за фолклорни прояви и участваше в задължителните за поста му форуми навън.
Сега обаче Радев явно сменя ролята на пасивен наблюдател с активен участник в обществените процеси. Дистанциран от лагерите вляво, и вдясно. Година след като влезе на "Дондуков" 2 като кандидат на БСП, той упорито демонстрира дистанциране от столетницата. Примери много. Като похвалите, които отправи към кмета на Бургас Димитър Николов, едно от най-емблематичните лица на ГЕРБ и зам.-шеф на партията. Не че има много червени градоначалници, но пък за тях едно потупване по рамото от президента щеше да бъде от голяма полза в момента, когато се разписва финалния вариант на бюджета за догодина.
Радев
сюрпризира левицата и навръх 9 септември
като каза, че за него тази дата не е нито революция, нито преврат, а повод за помирение. И е редно да се почете паметта на загиналите както преди 1944 г., така и на жертвите след това. Изказването вероятно вгорчи празника на червения електорат, но със сигурност се хареса на мнозинството българи, защото акцентът му беше помирение на нацията, а не разделение. Няколко дни по-късно, в интервюто си пред Нова телевизия, президентът също не каза нито дума за опозицията. И обяви за какво ще работи занапред- не за президентска република или повече правомощия, а за да се превърна с контрапункт на всички сегашни политици. Очевидно - и на Бойко Борисов, и на Корнелия Нинова. И публично изказа трите си приоритети - суверенитет, законност и външна политика. Не е изненада, че вътрешната политика е извън тези приоритети. Радев ясно си дава сметката, че това е дълбока и мътна вода, в която оцеляват само обиграните плувци. Затова и досега си спестява коментари за партийни лидери, както и не влиза в открита война с тях. Дали е негова интуиция, или е съвет на екипа му, тепърва ще разберем. но до този момент тази стратегия работи. Първо, защото независимо че е държавен глава, реалната власт в държавата е на премиера Борисов. С малки изключения, вече 8 години. По отношение на рейтингите Радев държи предимство, но като лидер и авторитет Борисов е безспорно номер едно. За радост на партньорите си и за ужас на враговете, той държи и хляба, и ножа.
Евентуален конфликт Радев Борисов няма да смени властта
само ще засили несигурността на хората и ще разклати държавата.
И ще бъде неочакван подарък само за градската десница и десетките обвиняеми и подсъдими, които изпаднаха от политиката, но все още не са отказали да се завърнат през задния вход.
Макар и дебютант в политиката, Румен Радев показа, че бързо се учи. Разбра по болезнен начин, че ако угоди на синдикалистите, ще му трябват месеци да нормализира отношенията с работодателите. Че налагането на вето не означава застраховка срещу жалби и петиции. Често това спъва работата на цялата държава. Последният пример със спирането на закона за околната среда за водите е достатъчно красноречив. Ако не беше прегласуван, както стана миналата седмица, президентът щеше да бъде набеден за отговорен за всички забавени пари за пътища и магистрали. И ако за вътрешнополитическата игра Радев оставя диригенската палка в ръцете в Борисов, то не е така за външната политика.
След скандала с поредния доклад, който посочва Русия като голяма заплаха за България, президентът даде да се разбере, че повече няма да стои безучастен към подобни писания. И обвини директно родните политици, които напират да влошат допълнително отношенията с Москва. С изказването си Радев показа поне две неща. Че се разграничава от своя предшественик Росен Плевнелиев и неговата политика на ястреб спрямо Русия. И че прави заявка за сериозно участие на международната сцена в отношенията Изток-Запад. Подобна амбиция естествено минава през позицията на Европа, затова и следващото изказване на президента бе в унисон с новия повей на Брюксел: "Стига със социалните помощи за бежанци, трябва единна Европа, която не е на различни скорости".
Явно в групата политици, които очевидно играят срещу Русия, индиректно Радев сложи и втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. И ако някой е имал съмнение за това, то два дни по-късно президентът директно удари своя основен опонент по темата за изтребителите. "Лобистите надвиха експертите и това може да приземи авиацията ни", каза Радев. Това, че Цветанов минава за американски човек не е новина. Но че президентът се обяви за победен от лобистите, звучи странно. Защото, ако Радев не може да даде отпор за важните неща в армията, където мина кариерата му, то как да вярваме, че ще пребори например корупцията, която обяви за основен бич на обществото ни? Затова е любопитно какво ще предложи по въпроса за корупцията на предстоящия Консултативен съвет по национална сигурност. Както и с какви новини ще се върне от Америка по въпроса за изтребителите.
Едно обаче е ясно към днешна дата. Президентът Радев е многопластов. Макар и дебютант е политиката, играе доста хитро и хладнокръвно. Докато рулираше президентския самолет, намери без проблем правилната писта и излетя. Каква ще е посоката и докога ще е в кабината с премиера, тепърва ще разберем. Най-вероятно самолетът ще се изкачи бързо над облаците, за да избегне турбуленциите. И съвсем сигурно е че този изтребител не е F 16.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
