В момента наблюдаваме една много голяма стратегическа неяснота в света, най-вече от гледна точка на политиките на ключови фактори. Преди всичко политиката на Доналд Тръмп, защото наблюдаваме разнопосочни послания, неясни изказвания и все още нямаме реални политики. А ролята на САЩ е ключова в решаването на много от проблемите в света. От друга страна, няма яснота по отношение на бъдещето на Европа. Не е ясно към какъв съюз ще се върви след Брекзит и на фона на различните националистически движения в ключови държави, където предстоят избори. Заедно с това са налице обективни
рискове и заплахи, които не зависят от нас
като миграционните вълни и тероризма, който ще продължи в нови форми. И за нас проблемът е как ние осъзнаваме тези рискове и как ги решаваме, а не дали искаме или не искаме. За съжаление, в България дискусията е искаме ли бежанци или не искаме, искаме ли нещо да се случи или не. А това са обективни проблеми, които не зависят от ничие желание. Наблюдаваме как партиите представят лесни решения за тях, които не почиват на анализ. Например - ще спрем миграцията. Това е хубаво послание и много лесно се възприема от хората. Но как ще бъде изпълнено, с какви средства. Опростяването на политическите решения цели да се привлече електорат, но е изключително опасно. Това е популизмът. Освен това в българското общество е изключително сериозно разделението по оста Изток-Запад. Според някои социологически изследвания то е 50 на 50. За съжаление, това разделение върви по линията русофили-русофоби и в голяма степен анти- и про-НАТО. Това е изкуствено разделение, няма такъв проблем в България. Въпросът е, че няма политически дебат, няма анализ на реалните ситуации и много лесно се подхвърлят едни тези, които карат хората емоционално да реагират. И за мен това е хибридната война. Защото, ако не се поставят реалните въпроси, ако няма дискусии къде са рисковете за България, по какъв начин могат да бъдат решени,
хората ще се хвърлят в една или в друга крайност
чисто емоционално. Една от тезите, които между другото според мен сега се прокарва много тънко, това е дали България е между Русия и Турция и на чия страна е по-добре да застане. И много българи чисто емоционално биха избрали Русия с аргумента, че Турция става президентска държава. Но много държави са президентски републики и не са по-малко демократични, т.е. ние отсега не знаем как ще се развие ситуацията в Турция, но пък се играе с емоциите на хората.
През последните дни политическите актьори у нас остават и впечатлението, че едва ли не всички искат добри отношения с Русия. Това е така, защото предстоят избори и въпросът е пак за емоциите на хората. Никой не поставя остро въпросите за сигурността, за бъдещето на България. Когато няма реална политика, реален анализ, пак идваме към емоцията. А вотът понякога е емоция и борбата за този вот на българите, които биха емоционално приели Русия, е сериозен.
През последните дни доста емоции предизвика и въпросът за т.нар. засилено присъствие на НАТО в Черно море. Трябва обаче да се каже ясно, че няма засилено военно присъствие на Алианса. В акваторията на Черно море ще се засили сътрудничеството, натовските държави ще се стремят към учения, ще се подобри анализът на ситуацията, ще се подобри сътрудничеството с партньорите. Не става въпрос за никакви натовски специални сили в региона. Първо, това не е възможно, защото има конвенцията от Монтрьо, която не позволява повече от 21 дни кораби на чужди държави да пребивават. Т.е. кораби на НАТО ще влизат, ще правят учения и ще излизат. тук остават корабите на България, Румъния и Турция.
Това, което НАТО се опитва да направи в Черно море, е всички учения и сили да бъдат достатъчно премерени. Тоест, да не се надхвърля определена сила, която реално би притеснила Русия. Второ, Пактът се стреми към прозрачност.
Освен това трябва да се отбележи, че НАТО не е само военна организация, а е част от западната цивилизация, това е оценка на западните страни към много широк спектър от проблеми, не само по отношение на Русия. И е недопустимо (а това се опитват да го правят някои у нас) България да бъде част от НАТО, когато това ни изнася или когато искаме, и да не бъдем част от НАТО, когато нещо не ни харесва. Не може притесненията на другите държави да не бъдат притеснения и на България. Иначе съюзът не би функционирал. България е част от НАТО, ако се противопостави на нещо, съответно алиансът няма да вземе решение. Ако някоя друга страна иска да обсъди някой въпрос, това задължително трябва да стане там, на масата, да се вземе решение от всички страни.
*Заглавията са на редакцията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
