По-малко обещания, повече проекти

Срещата в София ЕС-Западни Балкани постигна възможното

По-малко обещания, повече проекти | StandartNews.com

Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе в София, сама по себе си беше постигане на възможното – както от гледна точка на участието, така и на постигнатите резултати. Тя реанимира Солунския дневен ред след 15 години прекъсване. Западните Балкани отново излязоха високо в дневния ред на ЕС. От тази гледна точка, като събитие, срещата изпълни своето предназначение. Най-вероятно тя ще остане референтна оттук нататък както беше Солунският дневен ред, защото отбеляза завръщане към темата.

Големият въпрос обаче е свързан не със събитието, а с процесите и политиките – дали това председателство ще генерира процеси в региона и в Евросъюза, които да покажат, че това не е епизод, не е реверанс, а реални намерения на ЕС. По отношение на политиките въпросът е ще има ли отново България външна политика и ще покаже ли, че тези шест месеца също не са били епизод, а страната ни ще бъде фактор в региона, ще аргументира и защитава позиции в ЕС.

Декларацията от София

върна Балканите в дневния ред

но е по-малко амбициозна и е стъпка назад от Солунския дневен ред и от стратегията на ЕК от февруари тази година. Това потвърждава, че има разминаване в подходите между ЕК и някои столици като Хага, Париж и т.н. От документа отсъстват два важни политически елемента – разширяване и членството в ЕС, а и отсъства и времевия ориентир, който се съдържаше в Стратегията на ЕС. В нея се говори най-общо за европейска перспектива, без конкретни ангажименти за присъединяване, което е резултат от силния скептицизъм на Франция, Холандия, Швеция и други страни по отношение изобщо на разширяването в посока Западните Балкани. Силата на декларацията не е в нейната политическа част, а в приложението – в Софийския приоритетен дневен ред. Там се дефинират конкретни направления, мерки за развитие на инфраструктура, енергетика, сигурност, борба с корупцията, трафик на хора и т.н.

Това показва, че в момента за ЕС на преден излиза не разширяването на съюза в Западните Балкани, а стабилността на региона с оглед сигурността на цяла Европа.

С други думи ЕС залага на процеса, очертава задачите пред страните от Западните Балкани, изразявайки готовност да ги подпомага в редица аспекти, но от друга страна

без да поема ангажименти за финала на процеса

България успя на базата на политическата конюнктура в Европа и в региона, т.е. засилващите се опасения от външни влияния в региона на Русия, Турция, Саудитска Арабия, Китай, да върне Западните Балкани в дневния ред на ЕС. За съжаление, не става дума за продължаване на обединението на континента, а за гарантиране сигурността и стабилността на континента. Затова донякъде е приглушен елемента разширяване, защото би се оказало, че двигател на този процес са страни извън съюза.

*Заглавията са на редакцията

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай