Политиците не са началници на медиите

Категоричната реакция на журналистическото съсловие е хубавата новина от петък

Политиците не са началници на медиите | StandartNews.com

Медиите не случайно са считани за четвърта власт. Още от Френската революция, във всички политически теории, с право се подчертава тяхното голямо значение. Страда ли свободната преса, страда демокрацията. Толкова просто и по същество, толкова трудно е това.

За всяка демокрация е необходим витален интерес от запазване на плурализма на мнения. Особеният му белег е дискусията. Нейният израз се намира в спора. И заради това демокрацията се нуждае от прозрачност. Тя се реализира само чрез свободни и независими медии. На всякакви догми при отговори на журналистически въпроси, при задаване на такива въпроси и други нежелателни развития за демокрацията ни форми, трябва да се реагира.

Ако може да се търси нещо хубаво в случилото миналия петък на екрана на Нова тв, в студиото на водещия Виктор Николаев, то е в последвалата реакция. Журналистическата гилдия в България показа единност, солидарност и отговорност към необходимостта от собствената си независимост. Обществото показа сетивност. Политическият елит не спира да анализира случилото се.

Навсякъде по света политиците са изкушени от демонстрация на властовите си позиции по отношение на журналистите. През май в американския щат Монтана републиканец посегна физически на репортер на вестник „ Гардиан". Хелмут Кол пък е запомнен с реплика към журналист на списание „Шпигел": "От всички журналисти в Германия, Вие задавате най-глупавите въпроси". В България в петък политици предпочетоха вместо да отговорят на въпроси, със снизхождение да обърнат внимание на водещия за новия формат на предаването му,

Чрез омаловажаване и злепоставяне на журналисти проблемите не изчезват

Свободата на медиите в България е гарантирана от Закона за радиото и телевизията в неговия член 5. Това обаче не помага. Затова последвалата реакция е толкова важна.
Не бива да се прегнебрегват и два други фактора, които предразполагат политиците в липсата на уважение към журналистическото съсловие. От една страна, това е опасната близост, която понякога преминава във фамилиарност, а от друга - прецедентът политици, заели изборна длъжност, да се правят на журналисти.

Прекрачването на граници ескалира в петък

Имаме малко време до началото на януари, от когато за шест месеца елитът на Европейския съюз ще бъде в България, за да осъзнаем и заживеем разделението на властите и суверенността на всяка една.
Политиците не са началници на медиите. Преди години шефката на новините в полската телевизия е обезпокоена от телефонно позвъняване.

От другата страна на линията е кабинетът на външния министър. Негов сътрудник нарежда кой журналист да пътува със самолета на министъра и кой не. Не очаква обаче, че журналистическият рефлекс на шефката а новините ще се окаже по-силен. Тя не само записва разговора, но и го прави публичен. Следват уволнения в кабинета на външния министър и оттам-нататък политиците и техните сътрудници си вадят поуки. Нещо подобно се случи и у нас, слава Богу без нерегламентирани записи. Категоричната реакция на журналистическото съсловие, на различни обществени среди направи така, че да отглъхне силно ехо.

То показа, че сетивата не са притъпени

Припомни, че демокрацията не е даденост, а трябва да се отстоява всеки ден, че журналистите трябва да държат на професионализма, а политиците всеки ден трябва да си спомнят, че има граница, която не се прекрачва, а именно - всяка власт да бъде сама за себе си. Това изисква политическата култура, която предполага и езикова дисциплина.
И журналистиката, и политиката са професии, а не мисии. Те имат своите правила и условности. Когато съзнанието за отговорността към професията липсва, тогава се случват изкривявания

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай