С подкрепата си към Ердоган футболният национал раздели германските фенове
Мария Стоянова, БНТ, специално за "Стандарт"
Необичайно е, когато решението на един футболист да се оттегли от националния отбор, заема централно място в политическите новини, а не в спортните. Това се случи с Месут Йозил. Дължи се на факта, че той е много повече от спортист. Той е символ. Символизираше, до преди два месеца, успешната интеграция. Футболистът с турски произход допринасяше към спортната слава на най-голямата европейска държава. В опита си, надълго и нашироко да обясни решението си да се оттегли от Бундестима, Йозил написа едно изречение, което заседва в съзнанието. То гласи следното: "Когато печелих с отбора на Германия, гледаха на мен като на германец, а когато губим, съм имигрант" . Тези думи са изпълнени с обида, с разочарование, с горчивина. Германия има латентен проблем с расизма. Много дълго този проблем беше потискан, но всеки един чужденец някога го е изпитвал. Чуството за различност се счита за личен проблем, за който отговорен е този, който го усеща. Причинилият не носи отговорност. От една страна, Месут Йозил обърна гледната точка като постави на фокус емоцията, породена от различността. От друга стра, Месут не просто се оттегли от германския национален отбор, той "скъса" договора си както с Футболния съюз на Федералната република, така и с германския запалянко, който
стоя на крака заради същия този Йозил
през 2014-та и който очакваше в продължение на две месеца обяснение, защо се снима с турския президент. Цялата драма започва със снимка. Месут Йозил с фланелка на отбора си "Арсенал" във Великобритания е застанал широко усмихнат до турския президент Ердоган. Събитието се е случило в лондонски хотел в разгара на изборна кампания за извънреден вот, предизвикан от Ердоган, за да се бетонира на власт. Същият този Ердоган, държи в затворите журналисти, чиято вина е, че работят като журналисти и задават въпроси. Същият този Ердоган, държи в затворите инакомислещи. И със същия този Ердоган, Месут Йозил, германският футболист, германската личност, символ на успешно случващата се интеграция, предпочета да позира. Снимката, публикувана от партията на Ердоган - АКП, предизвика смут, предизвика и разрив между запалянковците и целия германски национален отбор. Затова и подкрепата им по време на мачовете в Русия, беше вяла. Йозил не се опита дори да обясни. Чак седмица, след като свърши Световното първенство по футбол, той се появи в социалните мрежи
чрез съобщения на английски - не на немски език!
Вярно, играе във Великобритания, пък и вероятно счита английския за неутрален език, а може би и предпочетен и от неговите мениджъри, от екипа, с който той работи. Защото е ясно, че трите страници обяснения, не са излезли изпод перото на самият футболист. Трудно е, в този случай да се каже, кой е добрият и да се посочи лошият. Обаче има много губещи -германските запалянковци, които сега са разделени, защото сред тях има и такива с турски произход. Естествено, те от солидарност подкрепят Йозил. Сред тях има и германци, които са били почитатели на 29-годишния футболист. Губещи са и онези, които са очаквали именно такива символи. Става въпрос за онези в Турция - инакомислещите, които смятат, че държавата им трябва да се развива така, както се развива Германия. За тях Германия е мечта, а Йозил е част от нея. Вероятно печеливш е единствено президентът Ердоган. И не случайно, той и министрите му публично и демонстративно огласиха подкрепата си към решението на футболиста. Не веднъж Реджеп Таип Ердоган е идвал в Германия и е призовавал диаспората, която е около 2,5 млн. души, да се противопоставя на "опитите за асимилация" на Федералната република. Така накрая Месут Йозил остава все пак символ на необходимостта от противопоставяне на расизма и на опитите за разделение на турските общности от обществата на държавите, които живеят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
