Васил Василев, председател на Фондация "Братя Василеви"
- Г-н Василев, сякаш все повече анализатори оприличават турския държавен глава Реджеп Ердоган на Хитлер?
- То има твърде много паралели, не само между Хитлер и Ердоган. Паралели могат да се направят с цялостната обстановка в Германия след 30-те години на миналия век и това, което става в Турция. Нека да не забравяме, че Германия започна да се възражда по времето на Хитлер икономически с помощта на световния капитал. Същият световен капитал позволи именно това бурно икономическо развитие, което наблюдавахме при Ердоган. В един момент, когато Хитлер взима властта и се чувства достатъчно сигурен, той започва разправа с най-близките си, с всички тези, които смята, че могат да бъдат потенциална опасност и потенциални противници. Преди всичко с интелектуалците, другомислещите. Наблюдаваме същото в Турция. Това са професорите, учителите, магистрати, всички тези, които биха могли да подронят властта му и след това идва, разбира се, разправата с тази част от армията, която е несъгласна с водената политика в Германия при Хитлер. Това става с т.нар. "нощ на дългите ножове", когато започва разправата с Ернст Рьом и други близки на Хитлер. Германия след войната казва, че е несправедливо ощетена от Версайския договор. А Турция смята, че трябва да се възроди Османската империя. Това е, ако го погледнем паралела във вътрешен план, който вече сам по себе си е.
- Историческите събития имат своето повторение във времето, макар и не в същия вид, в който са се случвали. Но откъде идва тази недалновидност у европейските политици, че да не съзнават опасността, която се задава?
- Те са по принцип твърде много късогледи може би в определени периоди. Но това, което наблюдаваме в момента, това е едва ли не повторение на съглашението на Англия и Франция, на Чембърлейн и Даладие с Хитлер с надеждата, че по този начин той ще бъде омилостивен и те ще донесат мир на Европа. Нека да не забравяме, че в резултат на това те продадоха Чехословакия на Хитлер. И ние имаме всички основания да се опасяваме, че европейците по същия начин ще ни ритнат и по същия начин ще ни продадат стига да задоволят своите амбиции и интереси и да запазят себе си.
- При това положение каква трябва да бъде политиката на България, какво трябва да направим?
- Аз мисля, че България има малко възможности, но все още има. Смятам, че на този етап не бива да разчитаме особено на Русия, защото така няколко български правителства, като се започне от Костов, направиха всичко каквото можаха, за да отвратят Русия от България и да кажат, че България е ненадежден съюзник. Второ, Русия самата има твърде добри връзки вече с Ердоган след известен период на враждебност. Има една друга възможност, която според мен е по-реална - това е един Балкански съюз, обединение на Балканските държави, които са най-много застрашени от това видимо желание за експанзия на Турция. Това са преди всичко България и Гърция, но също и Сърбия и Македония. И някакъв вид съюз между тях с оглед на възпиране на тази турска заплаха, може би е най-надеждното средство, на което можем да разчитаме. Може би към този Балкански пакт теоретично да влезе и Румъния. Но смятам, че не бива да се надяваме нито на НАТО, нито на ЕС и съм убеден, че тези организации няма да си мръднат пръста, за да защити независимостта, суверенитета, териториалната цялост на България при едни агресивни действия или дори при едно масово нашествие на стотици хиляди бежанци или мигранти от Турция.
/Пред Агенция Фокус/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
