Преди броени дни Европа ни препоръча да закрием 41 университета и да си оставим само 10. Преди две-три години същата Европа настоя да увеличим дела на младите, които са завършили висше образование, на 36%. Как ще увеличим висшистите при намален брой университети, все още не сме чули.
Големият проблем е, че всички ние сме склонни да казваме „Равнис" при всяка европейска препоръка, независимо че най-често тя идва от някой брюкселски чиновник, който се чуди как да оправдае заплатата си. Обикновено, като измисля за бедните роднини от Европа всевъзможни ограничения, за което страната ни ще преведе на консултантите част от вече получените европари. Те ще ни дадат препоръки, които никога няма да бъдат спазени, защото няма да се намери министър на образованието в България, който да закрие 41 университета и да предизвика безпрецедентен палатков лагер пред министерството, където родители на кандидат-студенти
ще го обвиняват, че спъва бъдещето на децата им
В действителност изчисленията на експертите от Европа и в частност на проф. Люк Соте, който е съветник на еврокомисаря по науката Карлос Моедаш, доказват, че стъкмистиката не е само практика на страните от източния блок. Проф. Соте, ръководил екипа за проверка на българската научна инфраструктура, твърди, че сме шампиони на научни институции на глава на населението, защото сме имали по една научна институция на половин милион души, а стандартната практика в Европа била едно на милион. В действителност тези данни са далеч от истината, защото само в Германия съществуват 443 университета, плюс 91 отделни звена в рамките на една от най-известните научни институции „Макс Планк". Подобни ситуации има и във Великобритания, а Холандия е решила най-елегантно въпроса, като е разделила университетите си на изследователски и такива, които са свързани само с практиката и подготвят младите хора основно за пазара на труда.
Как стои положението у нас? Обществото отдавна е съгласно, че броят на университетите тук е в повече и че няма смисъл да се създава пореден Колеж по икономика, застраховане и бойни изкуства /последното, ако добрата дума не помогне/ в Горно Нанадолнище. Нито пък, че ни трябва университет в Перник, за да обучава студенти от Нигерия, които не знаят къде на картата се намира България. Много от частните вузове прибягват до прием на младежи от страни извън Европа и на практика търгуват с дипломи, което е сериозен правен проблем, но те не се финансират от държавата. Що се отнася до онези, за които бюджетът дава пари,
техният брой не се е променил от времето на соца
Просто тогава у нас имаше демографски ръст и работеща икономика, което позволяваше тези абсолвенти да работят по специалността си. В момента икономическият и демографски срив доведоха дотам всеки втори абсолвент да не работи онова, за което е учил. Но чиновниците, които са правили оценката, не са взели под внимание този аспект. Нито пък факта, че много деца от провинцията нямат финансова възможност да живеят и учат в столицата, просто защото системата за студентското кредитиране и повсеместната бедност у нас не позволяват подобно нещо.
Впрочем дори и учени от БАН не помнят екипът на проф. Соте да е правил задълбочени проверки при тях, преди да ни препоръча да си обединим университетите и да закрием една част. Интересно е и как получихме препоръки да направим реформи за неща, които у нас отдавна се правят – например университети и институти да работят в консорциуми по съвместни проекти, вместо всеки от тях да дълбае поотделно в една и съща тема. Всеки втори институт на БАН вече работи по този начин, но лупата на Европа някак си е успяла да изпусне този факт. Май някой евроексперт си е похарчил командировъчните за друго? Такива препоръки впрочем получихме и преди десет години – дали пък случайно преуморен брюкселски чиновник не е влюбен в комбинацията „копи-пейст"? В крайна сметка и на тях им омръзва непрестанно да задават регулации на задния двор на Европа, само за да си приберат обратно част от парите.
България може да промени системата на финансиране на науката, като просто преобразува част от сегашните си университети в институти или висши училища. Това бе и тяхното име по времето на соца, но след настъпването на демокрацията всички от тях захванаха да се преобразуват с охота в университети или дори академии. Просто е нужно да се направи тънкото разграничение кои от тях само ще обучават млади висшисти за пазара на труда и кои ще правят научни изследвания, за да не се пилеят парите за наука безразборно. Такава стратегия в България вече има. Остава въпросът защо поръчваме и заплащаме непрестанно нови и нови европроверки, за да ни кажат неща, които всъщност са част от някой стар нормативен акт, забравен дори от чиновника, който го е написал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
