Норберт Блюм е известен политик от ХДС, министър в продължение на 16 години (1982-1998). Макар че дълго време е ключова фигура в една дясно центристка партия, Блюм винаги се ангажира в полза на бедните, на хората на труда и най-вече - на европейската идея. 81-годишният днес политик не е изгубил ораторската си енергия и умението с прости думи да развълнува широка аудитория. Развълнувано звучи и есето, написано по покана на авторитетния "Зюддойче Цайтунг", от което тук предлагаме няколко цитата:
"Нима Европа трябва да се огради със стена, за да изолира мизерията по света? И колко трябва да е висока тази стена, за да бъде непреодолима? Колко плътно трябва да бъдат затворени границите, за да няма никъде пролука? Колко дълга ще е тази стена, та да не може никой да я заобиколи?
Исторически парадокс е, че тъкмо държави като Полша и Унгария най-гръмогласно настояват да се оградим срещу бежанците. Та нали те самите допреди няколко години изпитваха на гърба си какво означава да не те пускат в Европа, да живееш зад желязна завеса. По този начин Полша съсипва спомена за освободителното движение "Солидарност". Защото навремето голямата надежда на поляците беше, че ще се приберат у дома, в Европа.
Унгарците също страдат от амнезия. Те забравят собствения си героизъм през 1989 г., когато прерязаха граничните заграждения и позволиха на гражданите на ГДР да избягат. През 2016 обаче унгарците демонстрират някакъв национален аутизъм и по този начин вършат предателство спрямо най-добрите традиции на Европа. Национализмът е крепост с един-единствен подвижен мост. Отвъд него всички са на сигурно - и в затвор.
Трагедията на бежанците може да се реши на национално равнище точно толкова малко, колкото и климатичната катастрофа. Националните сили за сигурност не могат сами да спрат тероризма, а срещу глобалния финансов капитализъм изобщо няма национален лек. С други думи, големите проблеми на днешния свят отдавна са надхвърлили възможностите на националната държава. И няма да изгубим нищо особено, ако се откажем от нея.
Германският Райх просъществува едва 74 години. Колкото един човешки живот. В този период Германия води три войни срещу Франция, а цели поколения си трошиха главите заради националните граници. Загинаха милиони хора. И за какво спореха? Къде точно да бъде граничният камък между Германия и Франция. Нима трябва днес да се връщаме към подобна лудост?", пита Норберт Блюм и без заобикалки пише, че национализмът е идиотщина:
"Национализмът разбира от власт, от блясък и от слава, но не разбира от човещина. Властта е моторът на всяка националистическа политика. Защо при това положение да тъгувам, че националната държава отмира? Тя е просто кратка интермедия в историята - нито е дадена от Бог, нито е възникнала по естествен път. Националните държави в Африка са измислица на колониалистите, начертали с молив границите им върху картата. В Европа пък няма нито една държава, която през своята история да не е била изцяло или отчасти под владението на съседна държава, или пък обратното. Националните държави са продукт на войни, интриги, бракове, пропаганда, изнудване, лъжи и измами", пише Блюм. В края на статията си той отново се връща към ужасяващия спомен от двете големи войни през 20. век и пише: "Поуката от миналото звучи така: Никога повече! Европейското единение е опит да се поучим от грешките. Следвоенната европейска история е смесица от смели решения и колебливост, от летаргия и подем. Но основателите на Европейската общност Де Гаспери, Шуман, Моне и Аденауер във всички случаи са били по-смели хора от всички днешни лидери, взети заедно. Нека се поучим от онези политици!", апелира Блюм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
