Каква ще е съдбата на малкия коалиционен партньор в българското правителство. Това е въпросът, който отново надвисна със страшна сила след старта на кампанията на европейските либерали. Форумът, който ДПС като част от политическото семейство на АЛДЕ, организира в София в края на миналата седмица, постави много въпроси за бъдещето на Европа.
Част от тези въпроси са определящи - като общата европейска отбрана, бъдещето на кохезионната политика, Европа на една скорост. Основният акцент на форума обаче беше и бъдещето на Балканите и каква ще е ролята им в обединена Европа. Отговорът даде председателят на ДПС Мустафа Карадайъ – Балканите трябва да са зона без популизъм, национализъм и радикализъм. Позицията на европейските либерали не се отличава съществено от тази на европейската десница. При откриването на тяхната кампания в началото на март, което знаково отново бе в София, един от ключовите въпроси, който се постави бе заплахата от националистически партии и други извънсистемни играчи в предстоящите избори за нов Европейски парламент.
Позицията на ДПС е доста по-категорична по този въпрос. Ако цяла година те притискат Борисов да се освободи от Обединените патриоти, сега вече въпросът се пренася на европейско ниво. Европейските либерали заявиха, че ще питат ЕНП дали одобрява настоящата управляваща коалиция на България. Въпросът на евролибералите идва в момент, когато Европа е изключително чувствителна на тема национализъм и популизъм. Нейните сетива са изострени заради случващото се в страни като Унгария и Полша, които все повече се отклоняват от общоевропейските ценности, настоявайки да следват в по-голяма степен собствените си национални интереси.
Ако ЕНП зададе ребром въпроса на ГЕРБ
защо патриотите са още във властта, то тогава сигурно сме на прага на преформатиране на управляващата коалиция. Добрата новина е, че Борисов има още два месеца спокойствие да премисли решението си, тъй като промяна в правителството няма как да има преди края на европредседателството. В момента трън в петата на Борисов са именно последните „изяви" на ВМРО и Атака. Премиерът полага всички усилия за интеграцията на Западните Балкани, а партньорите му размиват пейзажа и му връзват ръцете. Докато Борисов в Скопие, а Доналд Туск в Косово се опитваха да помирят Белград и Прищина, ВМРО се върна на историческите си позиции за сръбския шовинизъм. Красимир Каракачанов заяви, че Сърбия няма място в ЕС и така минира усилията на премиера. Волен Сидеров пък е в другата националистическа крайност.
В момента, в който България умело зае балансирана позиция по отношение на случая „Скрипал" и заяви желание да бъде мост между Русия и ЕС, лидерът на Атака направи опасен ход. Той посипа със сол най-откритата рана в отношенията между Москва и Европа, а именно – Крим. Представител на управляващата коалиция от една държава-членка на ЕС в анексирания полуостров постави под съмнение съществуването на обща европейска позиция по казуса. Случаят можеше и да бъде обяснен с прекалената емоционалност и обвързаност с Москва на Сидеров, ако той не беше придружаван в тази визита от зам.председателя на НС Явор Нотев. Наложи се вицепремиерът Валери Симеонов да спасява положението, срещайки се с високопоставена украинска делегация в България.
Едва ли Борисов е подминал с лека ръка случилото се
но е факт, че откакто се върна, Сидеров не смекчи, а втвърди позицията си. Той стигна още по-далеч, заявявайки, че не вижда бъдеше за обединена Европа и Евразийският съюз е този, към който трябва да гледаме. Друг е въпросът дали поведението на Волен, смятан за „руския" човек в българското правителство, е официалната позиция по отношение на разпадането на Европа. И ако това не е така, Сидеров е на път да ни забърка в нов скандал, който идва броени дни преди визитата на президента Румен Радев в Кремъл.
Преди тази визита обаче предстои най-знаковото събитие от българското председателство на ЕС – срещата на върха в София за Западните Балкани. Не му стигат тревогите на Борисов дали ще убеди Косово и Сърбия да седнат на една маса, ами трябва и да се притеснява дали няма да получи удар с нож в гърба от коалиционния си партньор. Изход от тази напечена ситуация може да дойде от най-големия политически противник на Борисов - Корнелия Нинова.
Ако наистина е искрена в желанието си да подкрепи евроатлантическия път на България и за нея срещата на 17 май е общ приоритет на страната ни, трябва бързо да промени внесения си законопроект. А именно – да не иска намаляване на ваканцията на депутатите, а нейното увеличаване и по-специално в дните между Гергьовден и 24 май. Така ще си спестим неочаквани изказвания от всички полюси на политическия спектър, които могат да объркат фатално както балканската среща в София, така и тази в Кремъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
