На мама и на учителя с любов

На мама и на учителя с любов | StandartNews.com

Стела Стоянова

Оня ден, случайно научавам, бил световен ден на учителя. Опитах да го честитя на майка си, дългогодишен преподавател, който винаги го е празнувал на 24 май, когато страната ни чества азбуката и просветителството си. "Ама за какво да го празнуваме днеска бе, мамо, да се обадиш на 24 май", ми каза онази, която в детската градина ми се скара, защото съм поискала нови обувки, преди да съм си скъсала старите. След което аз нарочно започнах да влача обувките си по асфалта, тъй като го възприех като комсомолска задача - скъсай обувки, купи нови.
Мама беше човек, който вземаше у дома дечица от детската градина, за да преспят, когато родителите им са нощна смяна. Баща й казал, че няма пари да я обучава дори в полувисше училище, и тя му обещала, че ще изкара следването само със стипендията си, която тогава е била жълти стотинки, защото иска да се посвети на децата. По-късно реши да получи висше образование, защото държавата вече бе поставила по-високи изисквания, за да стане директор на детска градина. Татко направи всичко възможно тя да получи образованието, което той не можа, защото се разболял още по време на следването си. Мама следваше задочно в периода на режима на тока и репетираше с акордеона по тъмно, защото й предстоеше изпит по музика /трагедията беше, че имаше и такъв по висша математика за детските учителки/. Слушахме Шуман на акордеон и чакахме да светне токът, за да може най-после да пуснем бойлера и да се изкъпем /е, и най-вече да се отървем от акордеона и от Шуман/.
Мама е предшественикът на Европейския съюз, който направи повече таблици, отколкото деца имаше в детската градина, само и само да защити дипломната си работа. Защото беше прекалено стриктна и вероятно бе единственият човек, който се отнасяше към повелите на партията така, както тя не заслужаваше - сиреч насериозно.
Но пък повечето деца, които е изучила, и до днес й помагат да пресече улицата, защото тя вече не може да го направи сама. Навремето преподаваше в детска градина към Захарния комбинат в града и побърка всички началници на завода, за да построят триетажна сграда на градината с плувен басейн. Такова чудо нямаше в целия Великотърновски окръг. В момента, чувам, обитателите на сградата, която вече от години не е детска градина, гледали кокошки в басейна. И градът, и забавачката вече са в упадък. Но учителките, с които е работила, я търсят и до днес, за да й се оплачат, че се налагало да гледат кокошки. Мама е човек, който не иска да го наричат "бабо", но с удоволствие се радва да бъде наречен "другарко", защото го свързва не с някакви партийни пристрастия, а с професията си. В периода на прехода децата я наричаха "госпожа другарката".
Затова и искам да поздравя в лицето на майка ми всички хора, които някога са преподавали, независимо дали в училище или детска градина, и са се опитвали да направят нещо повече за децата, за които са отговаряли. Има такива техни възпитаници, които са успели по общите стандарти. Има такива, които са успели по личните си стандарти, и вероятно те са най-щастливи. Има такива, които не са успели, но още имат надежда. Надявам се, че майка ми е дала по нещо и на едните, и на другите, и на третите още в детството им. А на мене лично ми казваше "Ти си човекът, който ще ме накара да се откажа от професията си". Ама пък аз бях оттогава едно проклето хлапе, което си късаше обувките, за да получи нови. Но което днес се надява тя да е щастлива с това, че е дала на десетки деца нещо, което никой друг не им е показал.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай