Резултатите от първия тур на изборите за президент във Франция бяха до голяма степен очаквани. Социологическите проучвания подгряваха публиката за подобен изход още преди вота на 23 април. Добрата новина от него е, че французите получиха това, което искаха – извънсистемен играч, който обаче не предлага деструктивни решения, а заложи на изцяло позитивна кампания. Въпреки че беше част от управлението за кратко, Еманюел Макрон може да се приеме за извънсистемен играч, тъй като той се опита да прокара реформи, които Франция отдавна трябваше да направи, но беше блокиран. Това го накара да тръгне по свой собствен път. Той е извънсистемен играч, но играе по системна платформа. Тоест, той не е част от наличната партийна инфраструктура, но залага на добре познати и впрочем никога нереализирани традиционни политически възгледи като отворена икономика, фискална дисциплина, задълбочаване на интеграцията в еврозоната, отвореност към мигрантите. Това за мен е най-интересното на изборите – той печели първия тур с
платформа, която не се отличава с радикално нови идеи
Причината да спечели първия тур е, че е нов играч, млад, различен и енергичен. От своя страна лидерът на Националния фронт Марин льо Пен базира цялата си кампания на негативизъм, на изключване, на бунт без да се предлага някаква сериозна алтернатива или цена на това, което тя предлага. Нейните движения са прекалено резки. А след референдума във Великобритания и след първите 100 дни на Доналд Тръмп избирателите са малко по-предпазливи за кого гласуват и какво би им струвало тяхното решение в изборния ден. Все пак обаче високият процент подкрепа за Льо Пен означава, че може би все още много хора не са се доверили на Макрон или не виждат решение в неговата програма.
За мен лично изборите във Франция са преломен момент за политическите събития в Европа, защото ще обърнат тенденциите – от нарастваща популистка епидемия към стабилизиране на политическия процес. Популистите, евроскептиците и всички останали антисистемни играчи показаха, че са празни откъм съдържание. Те се опитват да се представят като хора, които се бунтуват срещу статуквото, но не предлагат реална алтернатива, около която хората могат да се обединят.
Партиите, които не предлагат смислена алтернатива или разчитат на идеологиите от XX век
започнаха да губят. След кризата в еврозоната традиционните десни сили започнаха да печелят, защото са ориентирани към решаване на подобни проблеми и успяха да се справят. Това обаче им донесе много негативи, което отвори ниша за крайнодесните. Французите в частност обаче са изправени пред друга дилема. Те не търсят кой знае колко резки движения, а решения на точно определени проблеми и въпросът е кой ще им ги предложи. Освен това френските избиратели вече имат пред себе си опита на други държави.
Що се отнася до балотажа на 7 май заявките са, че всички ще се обединят зад Макрон и срещу Льо Пен. За мен е интересно обаче доколко ще се мобилизират външни сили за този втори тур, защото залогът е много голям. Ако Макрон спечели, това ще означава постепенен край на Льо Пен като политически лидер. Освен това не бива да забравяме, че ще има и парламентарни избори. Движението на Макрон е много младо и не е ясно доколко ще успее да промени картината в парламента и не е ясно какъв ще е неговият състав. А това е от огромно значение за Макрон и бъдещето му представяне като управник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
