Слуховете за моята смърт са силни преувеличени. Така гениалният Марк Твен опровергава „новината", че си е отишъл от този свят. Тази епизод от световната история доказва, че бичът на фалшивите новини не е от вчера. В последните години обаче феноменът на кьорфишеците придобива такива застрашителни размери, че лампичката в главите на много хора светна в червено за най-висока степен на тревога.
За опасност, която може да унищожи животи и да разклати държави. Защото „авторите" на тези новини вече не се задоволяват само да оповестяват „смъртта" или „смъртоностната болест", застигнала една или друга звезда или популярна личност. С фалшивите новини вече се целят политиците и бизнесмените. Даже и премиери. Самият Бойко Борисов миналата сряда се оказа на мушката на дезинформациите. Докато политици, предприемачи и общественици опровергават всекидневните слухове и лъжи някой прави доста добри пари. Как? С бомбастични новини в никому неизвестни сайтове. Заглавията са шокиращи, често от вида - „Сензация! Певецът Х загина в жестока катастрофа!". Или :Ужас! Актрисата Y обезобразена при пластична операция!. Или - „Бомба: Министър Z окрал еди колко си милиона, харчи ги на Карибите!".
Жадният за сензация читател клика върху новината и попада на абсолютно неизвестен сайт, пълен обаче с всякакви странни реклами. ВВсяко кликане носи пари на тарикатите, които си печелят от трафика. Без да се впечатляват от хашлашки език, без да се притисняват от държавата. Всичко това продължава абсолютно безнаказано вече доста дълго време. То набира скорост на лавина и току-виж един ден се превърнало в норма. Защото, както цинично бе казал Гьобелс: „Една лъжа, повторена сто пъти става истина".
Днес всички питат защо никой не прави нищо, за да ограничи кьорфишеците. Но преди всичко остава въпроса кой ги създава? Дали зад тях стоят журналисти, които по поръчка съсипват съдби, кариери, бизнес, а защо не и устоите на държавността? Ако е така,нека честно да кажем, имаме нужда от медиен регулатор. И това не означава юзди на медиите. А ясно разделителна линия - кой може да се нарече медия и какви отговорности пред аудиторията поема. И кой е само инструмент за разчистване на политически и корпоративни битки с кукловод лаборанти или конспиратори.
От много време Фейсбук се превърна в основен канал за масова информация. Но там наред със семейните снимки и житейските разсъждения на всеки един от нас, тече и много мръсна вода. Но нима липсата на хигиена плаши някого в държавата? Едва ли - иначе социалните мрежи нямаше да се допуснат да станат важния посредник дори между държавата и обществото. И да източник за новини на първите хора дори за медиите.
Най-страшното от фалшивостта на нета не е това, че засилва и без това ширещата се омразата. А обърква ценностния компас на българите- кое е добро и кое зло. Което съчетано с най-големият дефицит, накърненото чувство за справедливост, плави отчаянието още по-голямо. Ето защо всички ние – медии, държавници и общество, трябва да се борим с фалшивите новини и да се опитваме да определим онези стълбове на истинност, които да ни помогнат да оцелеем в блатото на лъжите и анонимността. Защото в противен случай рискуваме да затънем в него. А си нямаме съвременен Марк Твен, който така гениално саркастично да опровергава фалшивите новини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
