Европа с крачка към обща армия

23 страни ще координират усилията си за въоръжаване и мисии

Европа с крачка към обща армия | StandartNews.com

23 страни-членки на Европейския съюз тръгват към постепенното изграждане на обща отбрана, като дори се осмеляват и да мечтаят за обща европейска армия. Австрия, Белгия, България, Чехия, Хърватия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция подписаха на 13 ноември ангажимент да започнат постепенно да обединяват военните си сили, да координират набавянето на военно оборудване, да финансират заедно мисии и операции. Страните, които няма да участват са Великобритания, Португалия, Ирландия, Дания и Малта, но новосъздаденият формат е отворен за нови членки. Той е много специфичен и доста гъвкав. В така нареченото Постоянно структурирано сътрудничество за отбраната (PESCO) ще може да се влиза чрез подаване на заявление. То трябва да бъде одобрено от страните-участнички чрез квалифицирано мнозинство (две трети от участничките, представляващи две трети от населението на групата). Форматът може и да се напусне, също чрез подаване на заявление и също се изисква квалифицирано мнозинство. Различното в сравнение с други формати е, че от ПЕСКО

може и да те изгонят, ако не изпълняваш ангажиментите

А те ще бъдат следени внимателно от останалите държави и от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността. Официалното решение за създаването на ПЕСКО ще бъде взето на 11 декември от Съвета на министрите. Това ще стане броени дни преди България да поеме ротационното председателство на ЕС. По този повод вицепремиерката и министър на външните работи Екатерина Захариева заяви, че 13 ноември е исторически ден. В максимално кратки срокове ще бъде създадена работна група от експерти по отбраната и финансово-икономическите въпроси, която ще разработи проектите и структурата. Вече са подадени много проекти, но пълният списък ще бъде публикуван заедно с решението на Съвета през декември. България се застъпва за проекти, в които смята, че е силна, а именно киберсигурността и връзката между отбранителните и цивилните мисии. По думите й ПЕСКО трябва да бъде всеобхватен, а не възпиращ. "Това е най-добрия пример, който трябва да даваме на евроскептиците", каза тя след церемонията по подписването, която беше предавана пряко в интернет.
Страните-участнички се подписаха под общо 20 ангажимента, сред които са постепенно увеличаване на разходите за отбрана до заложения от НАТО минимум от 2% от брутния вътрешен продукт. Освен това от страните-участнички се очаква постепенно да увеличат инвестициите си в отбрана до 20% от военните си бюджети. Всяка държава ще трябва до 11 декември да изготви своя план за изпълнение, който след създаването на ПЕСКО ще бъде обновяван редовно. Страните-участнички се ангажират още

да участват активно във военни мисии и операции

във финансирането им; да улеснят военния транспорт помежду си, за да осигурят бързото разполагане на военно оборудване и части, когато това е необходимо.
Отвъд поетите ангажименти, основна част от ПЕСКО ще бъде работата по проекти и тук гъвкавостта също е голяма. Участничките не са задължени да участват във всички проекти, но не може да не участват в никакви. Има изискване за участие в минимум един проект, който развива или осигурява способности, определени за стратегически от участничките.
Като цяло структурата на ПЕСКО е доста суверенна, тоест управлението не е поверено на нова институция, а основните решения се взимат от страните-участнички. Съществуващите европейски институции - Върховният представител, Европейската служба за външна дейност, Европейската отбранителна агенция - имат поддържаща роля. Проектите ще се одобряват с единодушие. Според Федерика Могерини направен е баланс между държавите, които имаха много големи амбиции и онези, които не могат да си позволят да догонват най-развитите в тази област. В авангарда на работата по създаването на ПЕСКО бяха четири държави - Германия, Франция, Италия и Испания.
Работата по ПЕСКО и особено проектите, по които ще се работи ще покажат колко голяма интеграционна стъпка е този нов формат, чието създаване е заложено в Лисабонския договор, но закъсня с близо 10 години. Българският премиер Бойко Борисов неведнъж е споделял в Брюксел опасения, че това всъщност представлява нова надпревара във въоръжаването. Според него, България сега ще трябва да харчи пари за въоръжаване, вместо да увеличава пенсии и заплати. Все пак на помощ на по-бедните страни-членки ще бъдат Европейския отбранителен фонд, работата по чието създаване вече е във финална фаза. Чрез него ще може да се финансират конкретни проекти, както и отварянето на съвместни обществени поръчки за набавяне на нужното военно оборудване. Допълнителна помощ ще дойде и от специалната отбранителна програма, предложена от ЕК, за която е осигурен бюджет от сегашната финансова рамка, а в новия финансов период (след 2020 г.) тя ще бъде с доста голям бюджет от около 500 милиона евро годишно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай