Класиката „Повелителят на мухите" е за демоните, които се превръщат в реалност, когато оставиш децата да се самоуправляват без надзор. Българската действителност пренаписа кошмарите – тук те съществуват дори при наличието на родители и институции. 11-годишно момче рита в корема своя съученичка и по-късно тя умира. Тийнейджър убива в парк свой връстник и прикрива следите си като професионален убиец. Прикриват го – волно и неволно - десетки негови съученици и учители.
Това са два шокиращи случая само от последните няколко дни. Такива в най-новата история на България има много, но целта тук не е черната хроника и соченето с пръст на виновниците. Защото
вината е у всички нас – в обществото и държавата
Ако изобщо ги има, съмненията в което стават все по-силни. Ако ги имаше или поне ако чувството ни за справедливост беше по-изострено, нямаше да оставяме децата ни да се избиват, майките и бащите ни да умират от глад със 160 лв пенсия, а политиците ни да крадат на ротационен принцип.
За пореден път коментираме дългогодишни проблеми и ако не беше страшно, щеше да звучи банално. Повтаряемостта на проблемите е до такава степен, че на човек му иде да махне с ръка и да поеме към близката кръчма или към Терминал 2 – според възможностите си. Тъжната истина, която може да се прозре след третата ракия или докато се берат ягоди в „цивилизованата Европа", е, че тези неща се случват, защото сме ги изоставили – и родителите си, и децата си. Купуваме на отрочетата си смартфон или таблет, а ги оставяме да се самовъзпитават.
Насилие имаше и по наше време – колцина не са се сбивали в училище и кой не се е прибирал у дома с оскубани коси и обида в душата?
Но не беше избиване като на война
Не се растеше с нагласата, че в тоя живот трябва да си пробиваш път с цената на друг нечий живог. Повечето от нашите родители си бяха на мястото и не оставяха своеволията ни да ни се разминат току така. Тогава по-често се случваше да изядеш бой от родителите си, отколкото ти да биеш някого. Сега майките и бащите са големите отсъстващи от живота на собствените им деца.
Трагедията с починалото момиченце ще породи дебат за медицинската помощ в училищата и за ролята на учителите, но не и за това, че предпочитаме след 12-часовия работен ден да оставим децата да се забавляват и самовъзпитават във виртуалното пространство. Което иначе изобилства от модерни идеи за отглеждане на хлапета. Само че децата няма как сами да се възползват от тях, иначе възрастните нямаше да носят отговорност за възпитанието. Добротата няма как да се предаде само по генетичен път – трябва и обществена среда. Иначе Уилям Голдинг нямаше да напише онази задължителна за всеки книга, особено за родителите. Уви, Повелителят на мухите дреме във всяко дете, дори и във вашето собствено, колкото и да не ви се вярва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
