България не е зачертана като сериозна дестинация за транзитирането на газ в региона и знак за това е участието на страната ни в Световния петролен конгрес, както и предстоящата реализация на проекта за газов хъб „Балкан".
Ние сме в остра конкуренция с останалите държави, защото практически възможностите за реализация на подобни идеи като газови хъбове по отношение на Румъния са много. Румъния има собствен добив на газ, при това с много ясна перспектива – скоро тя ще стане нетен износител на газ. Освен това през Турция се преплитат огромни газопреносни маршрути, така че при това положение ние просто можем да бъдем някакъв компромис за преразпределяне на определени количества газ, разбира се, в рамките на очертаващата се като реалност идея за газовия хъб „Балкан".
С реализацията на газовия хъб „Балкан" страната ни на практика ще минимизира загубите от спирането на Трансбалканския газорповод през 2019 г. Досега по този газопровод навлизат от Исакча 18 млрд. куб. м. газ на годишна база. От тях 14 млрд. отиват в Турция, около 3 - в Гърция и 800 млн. в Македония. Като се направи "Турски поток", 14 млрд. се врязват в Каракьой и Люлебургаз и в транзитния газопровод, който идва от България към Истанбул. Така
14 млрд. тръгват към Истанбул, а през нас - нула
Общият капацитет на газопреносната ни система е 22 млрд., като към Турция са 14 млрд.
Сега трябва да се реши обратната задача. Турците имат две тръби по 15,75 млрд. куб. метра. Като махнем 14 млрд., 1,75 остават свободни. От общо 16,5 млрд., които трябва да отидат някъде, махаме 3 млрд. за България, 3 млрд. тябва да отидат в Гърция и Македония - станаха 7 млрд. Руснаците през турски поток ще имат 10 млрд. куб. м. газ, които трябва накъде да отидат. И оттук нататък започва конкуренцията. Руснаците и гърците разработват свой проект "Посейдон" за преминаване през Гърция, Адриатика и Южна Италия. Другите възмжности е да ги пуснат през нашата система и да направим по-мощен интерконектор със Сърбия. Сърбите заявиха интерес за 8 млрд. руски газ на границата със Сърбия, част от които ще отиват и към Северна Италия. Така че трябва да участваме в битката за тези количества, иначе - нула.
Ако беше "Южен поток" - 18 плюс 63 - към 80 млрд. куб. метра на годишна база в различни посоки. Сега - една кръгла голяма нула. Но се намеси геополитиката.
Германия получава на ниски цени и се превръща в един от най-големите транзитьори - по Северен поток 1 и 2 вървят по 55 млрд. - общо 110. Тя ги преразпределя. Но не им излизат сметките за Северна Италия. И
тук е нашият шанс газовите доставки да минат през Сърбия
Етапът на реализиране на газовия хъб „Балкан" трябва да бъде ускорен. И плюс за нас е, че имаме необходимата подкрепа от Европа за това. Интерконекторната ни връзка с Гърция, ни дава възможност за диверсификация на доставките.
Интерконекторът с Гърция тръгна бавно, защото просто нямаше газ. Той е по-скоро частен проект и никой частен инвеститор няма да тръгне да влага пари без ясна програма как тази тръба ще бъде запълнена. И това бързо ще стане факт, ако започне изграждането на регазификационния терминал в Александруполис - тогава ще дойдат оферти от Катар, Иран, американците.
Основната задача е да имаме диверсификация на доставките. Като останат сухи тръбите, можем да взимаме турски газ от Турция, т.е. задачата става многовариантна. Миналата година Борхард, един от не много високите рангове в Европейската комисия, заяви, че
ЕК е направила грешка като е обърнала внимание на богатия Север
- газопровода "Северен поток", инфраструктурата около него - газопровода "Опал", за сметка на по-бедния Юг. По негово предложение ЕК ни включи в един специален списък, който е за проекти, представляващи общ интерес за европейските страни. Те отпуснаха безвъзмездно 920 000 евро за предпроектни проучвания. Така че в стремежа да се диверсифицираме, ние се надиверсифицирахме. Вместо диверсификация, ще получим кръгла нула.
На практика премиерът Бойко Борисов заяви, че България е на картата на газовия транзит на Балканите и иска да играе съществена роля.
България трябва да остане на картата на транзитиращите страни в Европа. Реализирането на проекта "Балкан" ще гарантира това, но за да отговорим на динамичните условия в сектора,
изграждането на хъба трябва да се ускори
Основното предизвикателство пред страната ни в енергетиката в момента е да останем на картата на транзитиращите страни. И реализацията на газовия хъб "Балкан" ни дава точно тази възможност. А срещите на Борисов с Ердоган, с азербайдажанския президент Илхам Алиев, с новия министър на енергитаката на Русия Александър Новак в Турция, са добър знак. Защото можеха и да не го приемат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
