Да съберат Северозапада и София в един район

Да съберат Северозапада и София в един район | StandartNews.com

Важното е никой регион да не бъде ощетен от европейско финансиране

 Десислава Николова, главен икономист,
Институт за пазарна икономика

Новото райониране на България се налага по обективни причини. По стандартите на Брюксел един от сегашните 6 района- Северозападният, вече е паднал под границата за населението, която е минимум 800 хиляди души. Според прогнозите друг от сегашните райони също ще падне под този минимум. Затова, ако останем с това разделение, ние няма да спазим официалния и единствен критерий за районирането в Европа, а именно- население. То следва да бъде между 800 хиляди и 3 милиона за район. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предложи три варианта
за ново райониране. В момента се извежда на преден план един от тях. Според него България се разделя на 4 бъдещи района, където всъщност се прави едно окрупняване в Северна България в един малко по-голям Дунавски район и съответно - Черноморски, Родопско - Тракийски и Югозападен. Това, което според нас също трябва да се отчита при бъдещото райониране е достъпът до европейско финансиране. Кохезионните фондове ,които ние използваме, са обвързани пряко с брутния вътрешен продукт на глава на населението от съответните райони. Поне към сегашния програмен период, който изтича през 2020 г., това е положението и индикациите са , че и в бъдеще кохезионната политика ще бъде насочена в по-голямата си степен към най-бедните райони. С други думи

по-голямата част от еврофондовете ще отиват именно към най-бедните региони

Целта е да се постигне сближаване в стандарта на живот. С помощта на кохезионните фондове най-бедните райони да догонват по-богатите.
В момента всички български региони имат достъп до кохезионната политика, защото към началото на този програмен период, всички бяха с БВП под 75% от средноияза Европейския съюз.
Проблемът обаче е, че междувременно София дръпна много и всъщност това автоматично означава, че Югозападният район (в който влиза столицата), вече не отговаря на този критерий за 75% от средния БВП за ЕС. Преминаването над тази граница означава и по-ограничен достъп до финансиране. Според нашия институт много внимателно трябва да се прецени бъдещото райониране така, че никой район да не остане ощетен от гледна точка на достъпа си до европейски фондове. Всъщност това е нашето основно притеснение за тези три варианта, предложени от МРРБ, включително и този, който в момента се артикулира, а именно, че ще отреже достъпа на София до пари от Европа. А в момента столицата сама по себе си има БВП на глава от населението над 100% от средния в ЕС, а за Югозападния район е над 75%. Така че това трябва много внимателно да се помисли. От ИПИ предложихме и вариант, при който цяла Западна България се обединява, включително и Северозападна и Югозападна, и София. В този вариант все още БВП в този по-голям район - Западен, ще бъде под границата от 75% от БВП и съответно ще има сегашния достъп до максималното финансиране по кохезионната политика. Така че има

такива варианти за прерайониране, при които никой не е ощетен

И ние считаме, че трябва да се мисли най-вече в тази посока. Защото отвъд достъпа до европейско финансиране, това райониране има чисто статистически цели. Т.е. то няма значение за това как точно се провеждат политики, това е единственият му смисъл - да се оцени регионалното развитие в съответните страни. Нашият аргумент за това да се обедини Западна България в един голям Западен район е и в посока на това, че по този начин ще се позволи свързването на изостаналата Северозападна България с по-развития Югозапад. Като може да се мисли в посока и финансиране и проекти, които покриват целия запад на България.
Това включва и бърза инфраструктурна свързаност, което дава шанс на жителите на по-бедния Северозапад бързо да пътуват до София, включително и ежедневно, за да могат да работят там и да имат по-добри доходи.
Защото нашите регионални анализи показват, че именно бързата инфраструктурна връзка е решаваща за това районите да не се обезлюдяват.
Ако човек може да пътува бързо сутрин за работа
в близък икономически център, той няма да се изсели трайно, а ще се връща в своя по-малък град или село, които са относително по-слабо икономически развити. Така че това е според нас и шанс на Северозапада, ако той бъде скачен с богата и по-развита София, да осъществи общи инфраструктурни проекти.
Според мен трябва да се мисли в тази посока - достъп до европейски средства и съответно пък и вече обособяване на такива региони, в които вече бъдещето проектиране и програмиране на различни мерки, да позволява по-бързо развитие на изостаналите части от страната и скачването им с по-силни икономически центрове.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай