Да не пречим на младите да остават в България

Да не пречим на младите да остават в България | StandartNews.com

Отдавна има редица изследвания, че младите хора далеч са по-мотивирани от признанието, отколкото от парите. В скалата на техните ценности на първо място стои именно доверието и признанието и затова са готови да поемат рискове. Те очакват да получат възможност за изява и това е, което за съжаление, държавата не им дава. Прекрасната идея на председателя на БАН академик Юлиан Ревалски фонд с 5 млн лева на година да връща български умове от чужбина не е нова, но е много хубава. Предишният председател на БАН акад. Стефан Воденичаров изповядваше същата философия, в аналогичен смисъл са мислели и редица светли умове в България. Въпросът е, че без ясна политика от страна на държавата, само с един финансов инструмент, няма да бъде намерено решение. Погледнете например състоянието на държавната администрация - навсякъде ще видите хора на преклонна възраст, в предпенсионна възраст, хора дори вече пенсионери. В някои министерства те дори изобилстват, в това число МВР и МО. Хора, които отдавна са изслужили службата си, но не дават път на младите. Основният мотив за един млад човек е да успее да докаже наученото, усвоеното и разбира се, че той би го направил с голямо удоволствие, стига да му се даде възможност. Големият проблем е, че не се предоставя такава възможност.

Трябва много стриктна система за издигане на кадрите

в това отношение, която да бъде обвързана и със съответните квалификационни нива. Ако в момента се приложат най-елементарните критерии на израстване, каквито се прилагат в голяма част от европейските институции във всички страни от ЕС, съм убеден, че повече от половината от служителите в държавната администрация няма да ги издържат. Тези хора са вечни и четвъртата власт, която може да сложи в джоба си останалите три, са бюрокрацията и държавната администрация. Така че това е задължително условие, ако искаме да върнем младите и да им дадем реално възможност и поле за изява. Трябва да има много ясни критерии по отношение на израстването в службата. По същество в момента такива няма. България до такава степен е свръхполитизирана, че и децата в първи клас знаят, че когато една партия вземе властта или даден кмет успее да спечели в съответното кметство, там се назначават негови хора или съответно партийни назначения. Защо младите българи толкова бързо се налагат в чужбина, а в България не могат да заемат едно подобаващо за тяхната квалификация място? Защото не ги допускат. Когато младите българи работят в една чиста, обективна от гледна точка на признанието среда, незамърсена от гледна точка на корупционни практики, на роднински връзки, на политическо протежиране, те показват своите качества и се налагат от само себе си. Чета сега политически програми на партии и

не намирам нищо смислено, нищо системно

нищо сериозно, свързано с това как ние ще върнем на практика най-будната, най-прогресивна и най-компетентна част от българския народ - младите, които през последните 20 години просто изчезват от страната ни.
Още преди 4 г., когато направихме много задълбочено отраслова стратегия за развитието на туризма до 2030 г., ние много ясно поставихме въпроса за липсата на работна ръка. Още тогава казахме, че в близките три-четири години България ще се нуждае поне от 35 000 души квалифицирани работници в сферата на туризма. Този момент дойде, той е болезнен. Трябва вече съвсем ясно и категорично да кажем, че нашите политици пренебрегнаха и изобщо не отдадоха необходимата сериозност на ключовия за България проблем - този на демографската криза. Той не е само количествен, а и качествен, защото освен, че намаляваме като количество, и като качество се обезкървяваме. Най-ценната, най-младата, най-силната кръв на България изтича.
Един работещ модел на успелите млади българи в чужбина е модела на клуба Милениум. Те създадоха своя първи клуб в България преди 1 г. и в момента изграждат своите клубове в Лондон, Ню Йорк, Париж, Мадрид, Берлин. Тези млади хора очевидно се водят единствено и само от любовта си към корените си, към България. И няма кой да им подаде ръка. Бях развълнуван, когато проведоха годишната си среща в България, сами я финансираха с помощта на Европейската лига за икономическо сътрудничество и малкото политици, които откликнаха на тази среща на най-успелите по цял свят млади българи, които дойдоха, бяха проф. Огнян Герджиков, който тогава не беше служебен премиер, акад.Стефан Воденичаров, Зинаида Златанова и ние като Европейски институт за стратегия и анализи.

 

*Заглавието е на редакцията

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай