Договорът за добросъседство между България и Македония, според мен, ще бъде подписан на 2 август, защото стана ясно, че този договор почва и свършва с политическата воля, която стои зад него. Когато няма политическа воля, екипите могат да преговарят - досега е имало 11 срещи и от тях нищо не е произлязло. Тогава, когато видяхме, че има лидерство и от българска, и от македонска страна и лидерите си стиснаха ръцете, се стигна до разрешение. Ако няма промяна в това споразумение между лидерите, не виждам причина защо да не се подпише договорът на 2 август.
Аз самата ще посрещна това подписване с голямо облекчение, защото това е една дългогодишна драма, която тежи не само на двустранните отношения между България и Македония, а също и на възможността на България въобще да бъде активен и позитивен играч на Западните Балкани.
Колкото повече изглеждаме като страна в двустранен конфликт
толкова по-трудно е ние да налагаме мнение и позиция за целия регион. Подписването на договора ще реши този въпрос. Ще премахне и основните дразнители в двустранните ни отношения, които са преди всичко свързани с историята и с народностната идентичност на македонците. Не трябва обаче да имаме твърде високи очаквания от този договор. Той не може да промени учебниците на македонските деца, така както и никой в България не би се съгласил някой отвън да променя нашите учебници. Затова трябва да сме реалистични, да разбираме, че фактът, че този договор е категоризирал една голяма част от двустранните проблеми, дава шанс на едни нови отношения. Този факт е много положителен и той се дължи на работата на няколко български правителства, на няколко външни министри, както и на желанието на Скопие да остави дрязгите с България зад гърба си.
България има потенциала да бъде лидер на мнение относно Западните Балкани, ако има конкретни предложения как може да се помогне на тези страни. Всяка от тях има своите проблеми и рискове по европейския път. За Албания това е проблемът с корупция и контрабанда, за Македония – с превръщането на политически проблеми в етнически, както и проблемът с името й, за Косово – с парламентаризма и демокрацията, в Сърбия – отношенията й с Косово, както и тези с медиите и неправителствения сектор, а Босна и Херцеговина е една много трудно функционираща държава въобще.
Всяка от тези страни има нужда от помощ. България познава част от тези проблеми, знае и научените, и ненаучените уроци и може да превежда на европейските страни езика на Балканите. Т.е. д
а обяснява проблемите на тези страни, така че те да търсят европейско решение
България, както и всички останали страни-членки, трябва да си дадат сметка, че единствено в рамките на ЕС или приближаване към него тези държави могат да постигнат развитие, което да е стабилно. Ние можем да дадем конкретни предложения за това как да стане това приближаване, вкл. и с краткосрочни мерки – инфраструктурни проекти, включване в системата на роуминга в ЕС, чрез допълнителни младежки програми.
Има много неща, за които председателството на съюза също може да бъде от голяма полза. Ако трябва да кажа в заключение – първо, подновяване на разговора за Балканите в рамките на ЕС, и второ – конкретни мерки към страните от Западните Балкани в следващите месеци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
