Народното събрание одобри предложението на ГЕРБ и Обединените патриоти за рестарт на проекта АЕЦ "Белене". Лично аз като ядрен експерт никога не съм се съмнявал в това. Няма как да се съмнявам, след като и преди няколко години, още преди налагането на мораториума на проекта АЕЦ "Белене", а особено при сегашните условия вече е повече от ясно, че на България ще й бъде крайно необходима нова базова мощност. А каква друга базова мощност може да бъде изградена у нас, а и навсякъде в Европа, след последните решения на Европейската комисия за повишаване на екологичните изисквания към топлоцентралите ?
Лично аз не съм чувал за съществуването на някаква технологично чисто нова ТЕЦ, която хем да може да задоволи новите екологични изисквания на ЕК, хем да работи с нашите нискокалорични лигнитни въглища в източномаришкия басейн. Дори Полша, която произвежда над 80% от електроенергията си от въглища, но много по-висококалорични от нашите, се изправя пред същия проблем. Именно поради това категорично заявявам, че
никаква друга базова мощност не може да бъде изградена у нас, освен ядрена
Веднага обаче възниква въпросът: защо именно АЕЦ "Белене", а не VІІ и VІІІ блок в Козлодуй, като нерядко се изтъква някакъв завишен сеизмичен риск на Белене. На първо място разстоянието между Козлодуй и Белене е 168 км, и то по шосе. Въздушната линия между двете ядрени площадки е около стотина км, които при едно земетресение са нищо. Второ - всички т.нар. "изследвания" на сеизмичния риск са правени на хартия, така че нищо не е доказано с реални тестове на място. Трето - двата реактора, създадени конкретно за АЕЦ "Белене", са проектирани и построени с много по-голяма сеизмоустойчивост от всички досегашни.
Тезата, че инвестиционните разходи за изграждането на външните свързващи високоволтови съоръжения на "Козлодуй" щели да бъдат по-ниски от тези на "Белене" също е несъстоятелна. Това се видя и от доклада, изнесен в сряда на конференцията на "Булатом" от изпълнителния директор на ЕСО. Според него инвестиционните разходи за ъпргрейдване на външната инфраструктура на площадка "Козлодуй" и за изграждане на нова такава, която да свързва площадка "Белене" с електроенергийния пръстен на страната, са почти едни и същи.
Да не говорим, че Белене е свързано с жп линия, докато в Козлодуй такава няма, че охлаждащата вода за реакторите на АЕЦ "Белене" ще идва директно от реката, докато в Козлодуй има изградени 7 км канали, проектирани да работят 30 години, а това ще рече, че ще трябва да се строят нови такива. Има и
още ред други неща, които са в полза на "Втора атомна"
Единствената действителна разлика между двете площадки е тази, че ядрените специалисти се намират в Козлодуй, а в Белене няма такива. Само че наблюденията показват нещо интересно. В Козлодуй съществуват няколко землячески организации на специалистите, дошли да работят там от различни краища на България. И най-голямата такава организация е на ядрените специалисти от Русе. Нима няма да е много по-изгодно на тези експерти и семействата им да се преместят да живеят и работят в Белене, т.е. - на 168 км по-близо до Русе?
Но най-важният мотив е, че никъде по света отдавна не се допуска концентриране на големи ядрени мощности на една площадка. А V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй", според руската страна производител, могат да работят още 30 години. Новите реактори за "Белене" са проектирани да работят поне 60 години. Така че не можем да допуснем концентрация на 4 1000-мегаватови реактора на една площадка, за да избегнем възможността за авария по обща причина.
Що се отнася до различните варианти за реализацията на АЕЦ "Белене" - за евентуална продажба на нашите два реактора в Китай и за монтиране тук на китайски реактори, или пък за довършване на проекта във варианта отпреди 2012 г. - т.е. с руски и френски технологии, мнението ми е следното. Китайската страна има изнесена ядрена технология само в страни около Индия, която в Европа тя още не е лицензирана. Това означава, че безопасността на китайските реактори ще трябва да се доказва в нашата АЯР, което би отнело немалко време.
Ако проектът продължи в първоначалния вариант - с двата руски реактора, оборудвани с френски системи (за контрол и управление на Първи и Втори контур, електрическата и вентилационната част на централата, както и на системата за улавяне на водород в херметичната част на ядрения остров), то ако срокът за обявяване на конкурса за избор на изпълнител - 31 октомври, бъде спазен, реалното строителство на
АЕЦ "Белене" може да стартира през 2020 г.
І блок може да бъде пуснат в експлоатация през 2027 г., а ІІ блок - през 2028-а. Подчертавам, че нито френската компания "Арева" преди налагането на мораториум на проекта през 2012 г., нито нейния наследник "Фраматом" сега са имали друго отношение към проекта "Белене", освен като доставчик на посочените системи.
И накрая бих искал да цитирам мнението на президента на Световната ядрена асоциация (World Nuclear Association) Агнета Ризинг, която тя заяви на презентацията си в сряда на форума на "Булатом" край Варна, когато заяви:
"Колеги, ние в асоциацията наистина нищо не разбираме - има над 20 държави по света, които искат да развиват ядрена енергетика, но нямат никаква база за това. В същото време вие в България имате всичко - над 40-годишен опит в експлоатацията на ядрени съоръжения, ядрени експерти, оборудване за първи контур на два блока, готова лицензирана площадка, и все още се чудите дали да строите "Белене", или не?!?"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
