Журналисти и лекари трябва да имат специална защита

Едните се грижат за правото на информация на всички граждани, а другите за правото на живот,
казва доц. Георги Лозанов

Медийният експерт доц. Георги Лозанов има зад гърба си няколко мандата като председател на медийния регулатор СЕМ, както и на неговия предшественик-Националния съвет за радио и телевизия. Автор и водещ е на публицистично предаване в "България Он Еър".

- Доц. Лозанов, цялата страна е шокирана от зверското убийство на тв водещата Виктория Маринова от русенска телевизия. Винаги, когато загине журналист, става дума за по-високи наказания срещу посегателството на свободатка на словото, въпреки че понякога това се оказват битови убийства. Вие смятате ли, че са необходими такива по-високи санкции?
- Отдавна настоявам журналистите да са обект на специална защита, особено разследващите. Както впрочем и медиците, особено от спешната помощ, които обезпокоително често стават жертва на агресия. Засега с такава привилегия се ползват само служителите на реда и е жалко, че именно от техните среди се чу по повод на ареста на колегите от „Биволъ", че журналистите били обикновени граждани и нямали основания за по-големи претенции. Напротив, имат, защото се грижат за правото на информация на всички граждани, както медиците се грижат за правото на живот, а служителите на реда за правото на сигурност. Тези три права са пряко свързани в съвременния свят и от тях зависи оцеляването на човека в него.
Дано в конкретния случай журналистката не е станала жертва на професията си, но обикновено така се оказва. Всичко друго може да е спорен критерий, но когато има убити, бити или дори само заплашвани журналисти, значи че обществото не е в състояние да пази професиите, които пазят правата му.
- Остана ли у нас според Вас разследваща журналистика?
- Имаме разследваща журналистика, но е изправена пред два тежки проблема. Първият е, че ефектът е слаб – онези, които са засегнати, отричат и нещата спират най-често дотук, а журналистическите разследвания са само началото, сигнал, който трябва да задвижи други обществени системи. Вторият проблем е, че заради сложните корпоративни обвързаности в медиите, разследванията трудно влизат надълбоко в нещата. Може да стане, само ако има подкрепа отвън. Не случайно разследването на „Биволъ" вдигна шум стигна до световните медии, тъй като се прави от хора, свързани с международни правозащитни и журналистически мрежи.
- Неотдавна възникна казус с „Господарите на ефира", където именно заради опит за разследваща журналистика Димитър Върбанов имитира побой върху себе си и получи наградата „Златен скункс". Смятате ли, че продуцентите успяха да защитят предаването?
- Аз смятам, че продуцентите постъпиха правилно като категорично се дистанцираха от репортера си (Димитър Върбанов-б.р.). Макар че тук на свой ред беше необходимо журналистическо разследване, за да се разбере какво се е случило и защо се е случило и да може и на репортера, и на оператора ,да се потърси отговорност пред обществото.
Пък и да им се даде възможност да се защитят, ако имат с какво. Като казвам това, съвсем не искам да оправдавам реакцията на вицепремиера Симеонов срещу „Господари на ефира", който използва случая да им отмъщава и от един епизодичен журналистически провал да се опитва да си гради позитивен политически имидж.
- Доста политици решиха, че това е повод да се реваншират, след като преди това са били обект на разследване.
- Да, имаше опит за реванш на политиците спрямо журналистите, в смисъл – ние сме добрите, вие сте лошите, така че не вярвайте на критиките им към нас. Това е смешно. Проблемът на нашата журналистика не е, че е неоснователно критична към политиците, а че не е достатъчно критична към тях, че е склонна да осигурява комфорт на управляващите. Нали знаете, че няма добра власт, а единствено журналистическият и гражданският натиск върху нея може да възпрепятства лошите й практики.
- Доколко всъщност според Вас на медиите им липсва критичност ?
- На общия терен на медиите има пространства за критични на коментари и разследвания. Но въпреки това, имаме усещането за некритичност, именно защото живеем със съзнанието, че от тази критика не следва кой знае какво.
Освен това има един постоянен паритет в медиите – на всяко критическо мнение веднага се противопоставя друго, което го отрича, омаловажава или измества дебата в друга посока. Така че обществото да живее в смътност, да не се стига до реални вини и отговорности. Да не разбере какъв е коренът на проблема там, от къде идва. Има разлика в свободата на словото на говорещите и слушащите. Свободата на говорещите е да могат да кажат онова, което мислят, а свободата на слушащите е да могат да се ориентират от това, което чуват, да направят своя избор. Същинската свобода на словото е тази на слушащите. Именно с нея сме зле, свобода на говорещите има...
- Проблемът със слушащите, че те трябва да се борят и с ефекта на фейк новините.
- Действително, фалшивите новини правят все по-трудна възможността човек да се ориентира не само в истинността, а и в смисъла на информацията, която достига до него. Фалшиви новини винаги е имало, но някъде около 2016 година те се превърнаха в проблем за самите медии, за способността им те самите не просто да не ги произвеждат, но и да ги различават. Оттогава започнаха и разговора за форми на образование на аудиторията, която да се научи сама да се пази от тях. Тук има един много голям проблем – много от хората пренесаха доверието си, което имаха към традиционните медии и към новите медии, към всякакви интернет платформи, та дори към социалните мрежи. Очакваха по подразбиране, че те ще спазват същите професионалните стандарти. Но фейсбук не е легитимно публично пространство. Фейсбук е разговор на маса, където можеш да кажеш всчко без правила и задръжки и без отношение към общественото мнение. Още по-лошо става, ако този разговор на другия ден го пуснеш в публичните системи за легитимация, каквито са вестникът или телевизията. Кръгът се затворя, защото публичните лица започват на свой ред да ползват социалните мрежи като трибуна, която им дава възможност да общуват с аудиторията без посредничеството и санкцията на професионалната журналистика.
- Доста от медиите обаче вече настояват особено младите репортери, които идват, да вземат информация от социалните мрежи...
- За това, как се получава информация, трябва да се говори на младите хора още в училище. Както човек не научава буквите и не започва да чете от само себе си, така и за да можеш да четеш информацията в съвременния свят, са нужни придобити умения. Телевизионният екран не е прозорец, той не дава непосредствен образ на действителността. Човек трябва да познава методите и целите на конструирането му. Не е достатъчно едно съобщение да бъде излъчено от медията. Самата аудитория вече има ангажимента да участва активно в собственото си информиране. А до каква степен хората, които тепърва навлизат в професията, са подготвени за капаните в необятния свят на информацията?
В тази ситуация журналистът трябва да може и сам да се образова и непрекъснато да развива познанията си. Професията му изисква една голяма обща култура, най-малкото защото ту ще ти даде възможностите да разбереш дали една новина е фалшива или не. Напоследък се натрапи убеждението, че да правиш журналистика е нещо едва ли не по силите на всеки. Това е като темата за самолечението. В момента можеш да погледнеш в Гугъл какви симптоми имаш, да намериш там и препоръчителните лекарствата и да си ги купиш. Но при виртуалното самолечение, както казват докторите, една сбъркана запетайка може да ти нанесе ограмни вреди. Същото е положението и със самоинформирането.
- След дългия Ви стаж в Съвета за електронни медии, какво трябва да се промени в Закона за радио и телевизия, който все повече е неефективен?
- Законът трябва да бъде променен и за това се говори отдавна. Не може да има една регулация за традиционните медии, друга за рейтингите им, трета за интернет. Все повече се налага идеята да се създаде една обща и регулаторна рамка за цялото медийно пространство. Като основна цел на тази регулацията трябва да е да пази правата на консуматора. Да бъде защитник на правото на информация, което е основното човешко право. Защото напоследък стават все по-ловки тези, които формират собственото ти мнение в твой собствен ущърб.