Георги Щерев е председател на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. Пред "Стандарт" той коментира очакванията за новия сезон и основните проблеми пред туристическия бранш.
- Г-н Щерев, какво показват записванията за предстоящия летен сезон ?
- Очакванията ни са за отличен сезон. Записванията показват, че можем да очакваме ръст спрямо миналата година от порядъка на 15-20%. Особено добри са резултатите на немския пазар. За съжаление тези ранни записвания са направени при сериозни намаления и според мен финансовият резултат за 2017 г. ще бъде с 5 до 7 % повече от 2016 г. Но ако се има предвид предстоящото увеличение на цената на тока и водата, може и да се окаже по-лош спрямо миналата година. Добре е, че тази година сезонът ще се разшири, но това е заради преместване на ваканциите в Германия. За съжаление държавата не прави нищо да се разшири сезона, а разчитаме на случайности, които в един момент ще се обърнат против нас. Хотелиерите предоставят достатъчно атрактивни цени за разширението на сезона. Трябва да се използва благоприятната ситуация за нас в по-дългосрочен план. Много от висококатегорийните хотели с добра локация вече обявиха, че нямат места, особено за юли и август. Това обаче ни изправя през неприятния факт, че няма да можем да удовлетворим желанията на руските туристи. Те по принцип се записват по-късно за ваканции, но също търсят най-добрите условия. Затова и трябва много да внимаваме какво ще им предложим. А интересът от този пазар към България расте, въпреки отварянето на Турция за тези туристи и това може само да ни радва. Сезонът ще е добър, въпреки че в момента имаме служебен кабинет, а не редовно правителство.
- Какво трябва да се направи, за да се разшири сезонът ?
- Ние сме дали писмено предложения в министерството и по време на предизборните срещи за това как може да се случи това. Как да се реши проблемът с кадрите, да се направят чадърите на плажа абсолютно безплатни за туристите, да се уреди статутът на курортите. Това са принципни и реални неща. Трябва да се спре с теорията. Има абсолютно задължителни практически неща, които трябва да се решат в следващите 2-3 години, за да бъде успешен секторът. Ако държавата поеме риска на чартърите на големите международни туроператори, няма да има компания, която да не иска да доведе своите туристи у нас. В момента България не е алтернативна, а е основна туристическа дестинация. Което не беше така през последните години. Геополитиката обаче ни даде шанс и ние трябва да се възползваме. Ако успеем да разширим сезона това ще доведе и до сериозно активиране на другите типове туристически продукти – културен, винен, религиозен, голф, спа и т.н.
- Решиха ли се проблемите за стопанисване на плажовете с новия тип концесионни договори?
- Принципът при отдаване на концесия трябва да се промени основно. Чадърите и шезлонгите трябва да са безплатни, както е във всички развити дестинации по света.
В момента концесиите са хранилка за политиците, което създава сериозни проблеми на бранша и на имиджа ни като дестинация. При това става въпрос за жълти стотинки. Приходите за държавата от концесии са около 8 млн. лева годишно, докато преките и косвени приходи от туризма са от порядъка на 4-5 млрд. евро. Тези 8 милиона могат да се компенсират от държавата по друг начин. Една промяна би дала тласък не само на туризма, но и на всички свързани сектори на икономиката. Надявам се да се помисли върху този въпрос. Крайно време е това да се разбере от управляващите.
- Всъщност секторът е 99% частен, но винаги има претенции към държавата. Толкова ли е зависим туризмът от нея?
- Разбира се, че основно зависим от дейността на ресорното министрество. Бизнесът също има какво да направи, но той трябва да бъде допуснат до ведомството, да разкаже своите проблеми и заедно да търсят решения на проблемите. Първите две години бяха загубени в този смисъл, защото се слушаха само „правилните" позиции и постоянно се откриваше „топлата вода" в нашето министерство. Важно е наистина да се помогне на туризма с конкретни практически действия, а не само да се пишат стратегии за развитието на сектора за десетилетия напред, които в повечето време са безсмислица, нямащи нищо общо с реалноността. Ето, например много сериозен е пробемът с липсата на кадри не само в туризма, но и в други сектори на икономиката. Всъщност у нас годишно за квалификация и преквалификация се харчат между 600 и 800 млн. годишно. За мен тези пари се харчат на хартия. Защото ако наистина се обучаваха хора срещу тях и те имат ангажимента след това да изкарат 6 месеца на работно място по специалността си, нямаше да има проблем. Законът за трудовата мобилност и трудовата миграция също има много пропуски и неясноти. Ние сме задали 33 въпроса по отношение на самата организация от набирането на кадрите, изкарване на нужните документи, на виза, пътуването, работата. И нямаме отговор на тях. Няма и взаимовръзка в действията на отделните ведомства, които да изчисти този закон. Радваме се, че членуваме в КРИБ и благодарение на тяхната мощна подкрепа все пак успяваме да изясним някои неща. Агенцията по заетостта много конкретно изслушва нашите въпроси, опитва се всячески да помогне, но има неща, които са извън тяхната компетенция. Въпреки, че те са добронамерени и се опитват да помогнат. Относно НАП е същото положение. Те също искат да помогнат. МВнР също. Но трябва ние да ги събираме и да говорим с всеки поотделно. А това не е работа на бизнеса. Иначе управляващите отчетоха, че с приемането на ЗТМТМ са решили проблема с кадрите.
За тази година поради липса на кадри, някои обекти няма да могат да отворят, а в следващите години нещата ще бъдат още по-трагични, тъй като там, откъдето в момента вземаме кадри - Украйна, са се насочили от Дубай, които ценово ни превъзхождат.
- Като споменахте НАП, според вас миналогодишният рекорден сезон само на многото туристи ли се дължи или за това помогнаха и интензивните проверки на данъчните в родните курорти?
- Нормално е да има такива проверки и за светлия бизнес това е добре. Защото нарушенията проблемитете не са в големите хотели и заведения, а в малките. И трябва когато има проблем да се казват конкретните имена, а не да се твърди, че целият браншът е в сивия сектор.
- Да няма неуредици не зависи ли и от бранша? Все пак има туроператори, които фалираха по няколко пъти с различни фирми и хотелите продължават да работат с тях. Това нормално ли е ?
- Така е. Но когато тези туроператори са довели туристи, как да не ги обслужиш? Браншът към този тип фирми обаче подхожда по друг начин – иска си предварително парите за всяка резервация. Но въпросът е друг. Когато се настоява от страна на държавата за единна туристическа организация, трябва да се има предвид, че начинът й на сформиране може да реши тези проблеми. Това според мен не тряба да стане по начина, по който предлага Румен Драганов, сериозен експерт в бранша – чрез национални конференции и избор на управление. Защото там ще отидат малко хора и така няма да има представителност, а целта е да се легитимират с власт 5-6 човека. Според мен трябва първо да се направят съответните местни структори. Да речем на ресторантьори, хотелиери, туроператори, превозвачи. След това тази местна структура членува в само една съответна такава национална организация. И тези наицонални организации впоследствие се обединяват на конфедеративен принцип в единна камара или нещо подобно. Но всеки един, който развива такъв бизнес трябва задължително да членува в местната структура, за да е на светло. И когато утре иска да получи туроператорски лиценз или категоризация или лиценз за превоз на туристи да е задължително да има референция от местната структура. Ако това се спазва ще изкараме всички субекти от пазара на светло. Обединението трябва да стане като къща – от основите, а не от покрива. А основата е местната структура. Идеи има. Желание има. Дано нашето министерство не е отново разменна политическа монета. Докато в закона за туризма, който бе пуснат в последните дни на втория кабинет "Борисов" не се решават тези неща. Там например пише, че се създава нова структура, но не става ясно какво се случва с настоящите и утвърдени такива като АБТТА, БАТА, БХРА, БУБСПА. Все пак те са фактор в туризма. Трябва да се направи нов закон за туризма, според който Министерството по-малко да администрира, да остави нещата на пазара, а не както Ангелкова иска от нея да зависи всичко, за да работи „касичката".
Уважавам чиновниците, знам че трудно се създават, но те трябва да имат предвид, че не са собственици и е необходимо да мислят от името на бизнеса, а не от свое име, защото накрая бизнесът плаща сметката, кредитите и инвестира. За двете години съществуване на нашето министерство липсва партньорство между бранша и МТ. Министерството на туризма гледа на нас по-зле от данъчните, не се вслушва в идеите и предлаганите от нас решения. Всичко което се прие като документи от МТ, е необходимо да се промени. По-добре по-малко количество, но със сериозно качество, а не както досега. Много започнати неща, от които следват проблеми. При добра организация, даже с този бюджет могат да се решат сериозни проблеми, които имат в бранша, но не съм убеден че хора които са доказали че не разбират за какво става въпрос, могат да ги решат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
